ХОМО РАЗВРАТ? Рекорден скок на ХИВ в руската армия
Бумът е регистриран след началото на войната в Украйна

Русия е изправена пред рязко влошаване на епидемичната обстановка, свързана с ХИВ, като новите случаи на заразяване сред военнослужещите след началото на войната в Украйна са се увеличили над 40 пъти.
Според данни на Министерството на отбраната на Русия, още до края на 2022 г. е регистрирано покачване на честотата на новооткритите случаи с 13 пъти, а към началото на 2023 г. - с над 40 пъти спрямо довоенните нива. По-късно същата година, разпространението на ХИВ сред военнослужещите е било 20 пъти по-високо от обичайното, пише опoзиционното англоезично издание Moscow Times.
Заболяването, което в световен мащаб е в отстъпление, в Русия продължава да се разраства.
Над 1 милион руснаци живеят с ХИВ още от 2016 г., което представлява почти 1% от населението
и между 1,5 и 2% от хората в трудоспособна възраст. Ежегодно в страната се регистрират между 50 000 и 100 000 нови случая, като според данни на ООН Русия е в първата петица по брой новозаразени, наред с държави като Южна Африка, Мозамбик, Нигерия и Индия - последните две с далеч по-голямо население.
Причините за тази епидемия са както медицински, така и политически.
Военните действия допринасят за неконтролирано разпространение на вируса:
в условията на фронта не може да бъде осигурено редовно и непрекъснато лечение с антиретровирусна терапия (ART), която потиска вируса и прави пациентите незаразни. Прекъсванията на лечението обаче водят до развитие на резистентни щамове, които се предават по-нататък. Освен това, в полеви болници често се използват многократно спринцовки и се извършват кръвопреливания в спешни условия без достатъчен контрол. Наред с това, не са изчезнали и класическите пътища на предаване - сексуален контакт без предпазни средства, включително с проститутки, и инжекционна употреба на наркотици.
Още преди войната руската здравна система не успяваше да осигури лечение за всички нуждаещи се.
Само най-богатите региони можеха да финансират напълно терапията,
а преминаването към евтини руски генерици често водеше до недостиг. С началото на войната ситуацията се влошава допълнително - за първи път от години под 50% от диагностицираните с ХИВ в Русия получават лечение.
Паралелно с това, репресиите срещу граждански организации поставят сериозна пречка пред превенцията и помощта за заразените. Фондации като Elton John AIDS Foundation бяха обявени за "нежелани", а НПО-та бяха принудени да прекратят сътрудничеството с тях. Обявяването на ЛГБТ+ хората за "екстремистка организация" допълнително усложнява достъпа до помощ и засилва стигмата около ХИВ. Въпреки че
положителният ХИВ статус официално прави човек негоден за военна служба,
на фронта тези правила се игнорират. Има дори случаи, в които командири отказват да освободят тежко болни войници поради недостиг на хора. Въпреки това, при наборната военна комисия все още има случаи на фалшифицирани диагнози, с които млади мъже се опитват да избегнат изпращането на фронта.
Заболяването вече се разраства и сред останалата част от населението.
В 14 региона на Русия над 1% от бременните жени дават положителен тест за ХИВ - ниво, което според Световната здравна организация е знак за генерализирана епидемия. Това означава, че заболяването вече не е концентрирано сред т.нар. рискови групи, а засяга цялото общество. И въпреки тази критична ситуация, Министерството на здравеопазването на Русия отхвърля международните данни и обвинява UNAIDS в "пропаганда".
Трагичното е, че останалата част от света бележи прогрес в борбата със заболяването - в САЩ вече е в последна фаза изпитание на ваксина с над 90% ефективност за шест месеца, а терапиите от четвърто поколение позволяват прием чрез инжекция няколко пъти в годината. Световната стратегия "90-90-90" - 90% диагностицирани, 90% на лечение, 90% ефективност - вече дава резултати в много страни, включително в Африка, където новите случаи са намалели с 20%, а смъртността - с близо 40% за десетилетие.
В Русия обаче медицинските решения остават заложници на политически табута.
Страната отказва да въведе заместителна терапия за наркозависими (като метадон), въпреки доказателствата, че това намалява разпространението на ХИВ. В училищата липсва сексуално образование, което пречи на младите да се информират за предпазни средства и тестове.
Заразените с ХИВ по време на войната ще имат нужда от скъпоструваща доживотна терапия - не само заради собственото си здраве, но и за да не заразяват други. Това ще е тежко бреме върху руската здравна система, бюджета и пазара на труда - с ефекти, които ще се усещат десетилетия след края на войната и управлението на Владимир Путин.