И гавазите от НСО са смъртни. Двама президентски шофьори станаха курбан на пътя - при Петър Стоянов и Георги Първанов

На гардовете и шофьорите от НСО им е лесно днес да дават газ с мощните си джипове и да мятат в канавките редовите шофьори. Съвсем различна обаче беше работата им в не толкова далечното минало - в началото на века, когато бръмчаха с очукани лади и 30-годишни мерцедеси пред разпад, а за гориво се молеха с дни на шефовете си. Тогава редовно служители на охранителната агенция ставаха жертва на останалите от соца потрошени пътища на родината, а днес ги помнят само възпоменателните им плочи.

Първият голям инцидент стана в края на мандата на Петър Стоянов. Бат Петьо реши да заведе на 14 март 2001 г. гостуващия му президент на Малта Гуидо де Марко на Рилския манастир.

Около дупнишкото село Мурсалево, където по онова време беше един от малкото прави участъци и се караше с безумна скорост, насрещно движещ се тежкотоварен влекач се врязва в колоната от автомобили на НСО.

Сержант Янчулев загина, за да спаси президента на Малта

Младият шофьор Стефан Янчулев е водач на оперативния автомобил, който поема основния удар, за да запази колата на госта. Сержантът загива на място, а още петима са потрошени. Янчулев е повишен посмъртно в звание „младши лейтенант“ и награден с „Почетен знак на Националната служба за охрана“.

Година по-късно президент вече е Георги Първанов, но проклятието продължава. В средата на ноември Гоце се готви да посрещне македонския си колега Борис Трайковски на Банско. В района плъзват коли на НСО, а мерцедесът на полковниците Пламен Бачев и Димо Вълчев и майор Юлиян Михайлов влиза в насрещното на Предела да всява респект.

Пламен Бачев завинаги остана на Предела

Посреща го обаче автобус от Разлог, Бачев загива на място, а двамата му спътници са целите изпочупени. Година по-късно Първанов открива паметник на жертвата, който стои и до днес. По ирония на съдбата именно въпросната паметна плоча предизвиква поне по 1-2 катастрофи годишно, разказват местни.