И “Вирус!” гръмовно въздуха разпра...

Близо 140 години след като Иван Вазов написа “Епопея на забравените”, неизвестен автор редактира “Опълченците на Шипка”, за да й придаде съвременно звучене — напълно в духа на последните събития и най-голямата драма на човечеството от началото на третото хилядолетие.

“Скъпи приятели, нека се приема с голяма доза ирония, черен хумор и НЕ насериозно! Приятели ме помолиха да споделя тази забавна пародия, която внезапно ми хрумна в пристъп на безсъние и творческо вдъхновение (залостена вкъщи?)... Всяка прилика с действителни лица и хора е напълно случайна! Не се страхувайте, защото имунната Ви система отслабва и това води до излишна паника, а пандемията се лекува най-лесно със смях, веселие и добро настроение! Носете си маските, дезинфектанта, не кихайте на публични места, пазете се и със здраве... И помнете: И това ще мине!”, обръща се към последователите си във фейсбук авторът на “O, Covid-19”.

И така — слагайте маските и четете:

“О, COVID-19!” (Пародия)

Нека има още температура по челото,

синини от спазми, следи от леглото,

нека спомен люти от дни на надзор,

да висне кат' вирус за наший позор;

нека не отричаме грипа на века,

нека е трагично името му, нека

Свинския вирус и птичия крак

в миналото наше хвърлят своя мрак;

За Короната ни сочат с присмехи обидни,

а за нея не помагат ваксини безобидни,

Не пипай дръжките, приятелю стар,

нека тоз дезинфектант ти бъде дар!

Нека. Но ний знаем, в наш'то бъдеще недавно

Идва нещо ново, идва много бавно,

що силно задавя нашите гърди

и в нас симптоми силни, опасни плоди;

защото там нейде отвъд страната,

От кашлица силна не пази ръката,

изкиха се някой крив, болен грък,

покрит със сополи и заразен дъх,

на безсмъртна зараза преносител огромен;

защото в Европа има един спомен,

има един вирус що вечно живей

и в нашта история кат легенда тлей,

едно име ново, голямо, епично,

като морбили славно, безгранично,

що сополи дава и спира гласът,

и имунитета трайно разбива щамът.

О, COVID!

Три деня болните дружини

как маските бранят. Аптеките празни

трепетно бранят на пациента редът.

Вируси ужасни! Дванайсетий път

стари баби тичат по пътеката крива

и кихавици стрелят, и пот ги залива.

Майка подир майка! Първолак след първолак!

Ананиев безумний сочи дома пак

и вика: "Вървете! Тамо ще седите!"

И бабите тръгват с викове сърдити,

и “Вирус!” гръмовно въздуха разпра.

Пандемията отвърна с други вик: Ура!

Но с нов дъжд от храчки, в джобовете пълни;

Гражданите наши, гледат да са първи,

В супера се блъскат, без сигнал, без ред,

всеки гледа само да бъде напред,

и дроб геройски на смърт да изложи,

и един ориз и леща с повеч на касата да сложи!

Кашлицата екне, бабите реват

На консервите налитат, но падат, и мрат,

Идат като тигри, бягат като зайци

На щанда пак се нареждат китайци...

Кат лъвове тичат, не спазват редът

Тресе ги от жега, температура и студ.

Щурмът е отчаян,

Грипът е лют!

Три дни веч си кихат, но помощ не иде,

от никъде РЗИ надежда не види...

И сините маски не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх —

кат шъпа бунаци под сганта на Вируса!

Бактериите идат; всичките нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Мутафчийски, наший генерал,

ревна гороломно: "Младежи, дъртофелци,

дойде Короната от онези чужденци,

на вашата сила Бойко повери

Илиенци, мах'лата и ВМА дори!"

При тез думи силни бунаците горди

очакват геройски медицинските орди

Кихащи и кашлящи! О, смъртоносен час!

Пръските намират нов канал тогаз,

Сополи не липсват, но волите траят,

Дробът се пречупва — гърдите задушават

и сладката радост до крак да измрът

насред Пирогов, по клиничен път,

с една смърт грипозна и с една победа.

"ЕвропаТА цяла сега нази гледа,

Вируса дошъл е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма вече маски! Има хекатомба!

Всеки банан меч е, всякой грейпфрут - бомба,

С всяко нещо — удар, всяко чело — плам.

Хартия и леща изчезнаха там.

"Грабвайте месата!" - някой си изкряска

и пилета, и риба фръкнаха завчаска

Домати чери, ирландски коняк,

Салам, маруля, консерви с лаврак!

И бабите тръпнат, друг път не видели

Хляба да изкупят — живи и умрели,

и въздуха цепят със вирусен вик.

Хляба се опича и слагат го в плик,

Дядовците наши, като скали твърди

Короната срещат с железни си гърди

и фърлят се с плюнки в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Но вълни по-нови от вирус, дивашки

плюят, кихат и храчат юнашки...

Йоще миг — ще пукне заветният хълм.

Изведнъж Борисов пристигна със Тръмп!

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес йощ Европа, щом вирус зафаща,

спомня таз карантина, шуми и препраща

Славата заразна като някой ек,

от урва на урва и от зевзек на зевзек...