Защо винаги стачкуват оядените свине на държавна копаня?

Пощаджийки, шофьори на тролеи, лелки от агенцията за социално подпомагане, чичаци от дирекцията по заетостта. Всичко живо стачкува, обикаля по жълтите павета, пие кафенце и се драпа между краката. Един иска 5% горница от бюджета, друг – 10, трети – безплатен бюфет и всеки петък стриптийз. Забелязвате ли обаче една тенденция? Всички борци за правата на трудещите се са тия дето грухтят на държавната копаня.

Може и аз да искам да стачкувам бе, тулупи. Какво като съм деятел на изящното слово – това значи ли, че влагам по-малко усилия? Че децата ми се хранят по-малко? Тоалетната ми хартия е по-евтина? Бензинът ми да не идва директно от някой кладенец във Венецуела? Защо да съм по-голям балък от тролейджиите?

Ще ви кажа защо. Защото за клет орач на нивата на интелектуалния труд, за мен няма съсловна организация, която да се погрижи. Няма кой да се бори нито за свободата на полета на таланта ми, нито за заплащането, а пък за условията – хич. Има някакви скапани отпадъци от времето на соц реализма – Съюз на журналистите и Съюз на писателите. Мумифицирани путинистични наглеци, от които 80% са с членска книжка на БКП в джоба, а останалите – с жълта.

Кресливи синдикални гаулайтери като Митко Манолов, Пламен Димитров и смуглата марксистка Ваня Григорова знаят да се снимат по строежи и автобази. Да се събират на някакви кръгли масички да обсъждат минималната заплата и да дават акъл за осигурителни системи и трудово законодателство. Ама само когато става дума за свинете на държавна копаня. Ние, клетите представители да свободните професии, може да се оплачем само на духа на Лама Калушев, дето още витае в кемпера.

Защо ли? Ами защото гигантската и ненаситна армия на бюджетна издръжка отговаря на истинските им цели. А те са – упражняване на политически натиск, задкулисни политически маневри, жалък и долнопробен слугинаж на статуквото. Тая работа се върши с пощаджии, не с писатели, художници или професори по физико-химия.

Не съм й голям почитател, ама къде бяха съсловните организации, когато да речем изметоха Мария Цънцарова? Сигурно на някой семинар в Банско. Ама тя била служителка в частна компания – съответно може спокойно да го духа. Все едно милионите трудещи се в предприемаческия сектор сме някаква втора ръка работещи. Все едно не сме точно онези, които плащат тлъстите заплати на склерозиралите пощаджийки, смърдящите шофьори и останалата бюджетна паплач.

Т. нар. синдикати обаче сами се поставят вече трето десетилетие в ролята на изтривалка за предозиралото его на бизнеса. Държавните профсъюзи бяха партийният бодигард на безметежното строителство на социализма под вещото око на Държавна сигурност. Казионните профсъюзи и след промяната си останаха партиен отряд. Чиято борба няма нищо общо с правата на работниците, а се води единствено за завоюване на обществени позиция и лични облаги. От градския транспорт далавера има, от писателите – никаква. Я майната ви на всички, отивам на банкет в СБП да пийнем по някоя водка и да обсъдим новата съветска супер ракета, която с един удар може да унищожи Марс, Юпитер и ретроградния Меркурий.