И работодатели, и синдикати скочиха срещу пълното облагане на гражданските договори

Проектът, който предвижда наетите на граждански договор също да внасят всички видове осигуровки, среща остри критики не само сред работодателски, но и сред синдикални организации.

Наетите по граждански договори вече да бъдат задължително осигурени не само във фонд "Пенсии", както досега, но и за болест, майчинство, безработица и трудова злополука, както са хората на трудови договори - това предвижда проект за промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Заедно с останалите данъчни закони, проектът ще бъде обсъден в комисията по бюджетна политика към Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Представители както на работодателските, така и на синдикалните организации обаче са против идеята гражданските договори да се облагат като трудовите. Те предупредиха, че има риск за преминаване към сивия сектор, което ще нанесе още по-големи щети на приходите от осигурителната и данъчната системи.

"Предложената мярка засяга значителна част от свободните професии, което ще увеличи рязко разходите им за задължителни осигурителни вноски, както и ще увеличи данъчната тежест", коментира главният икономист на Конфедерация на труда "Подкрепа" Атанас Кацарчев пред БНР.

"Ако приемем, че един граждански договор има 25% нормативно признати разходи, плюс задължението да се осигурява задължително само за пенсия, при преминаване към трудови правоотношения отпадат 25 на сто, тоест, базата на данъчната и осигурителната се увеличава, и съответно се преминава към заплащане на осигурителни вноски за всички осигурителни рискове, което рязко увеличава парите, които лицето ще дължи на държавата", добави той.

От синдиката не подкрепят предложенията за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с които се прави опит за нормативно "стимулиране" при даването на допълнителна информация на контролни органи, с цел борба срещу сивата и черната икономика.

Общественото обсъждане в промените в данъчните закони е до 26-и октомври. Сред тях е и проект за изменения в Закона за данък върху добавената стойност, с който се предлага удължаване на срока до 30 юни 2024 г. за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно, за да се смекчи въздействието на високите цени на хляба върху най-уязвимите домакинства.