И Земята имала пръстени, подобни на тези на Сатурн

Днес само най-големите планети в Слънчевата система имат пръстени, но ново проучване предполага, че Земята може да е била планета с пръстени в далечното минало.

Учени, изучаващи геологията на ордовикския период преди около 466 милиона години, докладват доказателства, че системата от пръстени на Земята е създала издайнически модел от ударни кратери и това може също да обясни някои странни климатични промени от периода.

Ордовикският период е известен с това, че е претърпял голям брой сблъсъци, които предишни проучвания са прикрепили към разпадането на голям астероид във вътрешната Слънчева система. Екипът, ръководен от Андрю Томкинс от университета Монаш в Мелбърн, Австралия, извърши анализ на модела на ордовикските ударни кратери. Те установиха, че необичаен брой от тях се сблъскват в рамките на 30 градуса от екватора, пише novini.bg.

„Статистически необичайно е да получите 21 кратера, всички относително близо до екватора. Това не трябва да се случва. Те трябва да бъдат разпределени на случаен принцип“, казва Томкинс пред CNN.

Хипотезата на екипа изисква временен пръстен около Земята, което би обяснило защо въздействията са били ограничени до сравнително малка географска ширина.

Това обаче може да е само малък брой от общите въздействия. По време на ордовика само около 30% от екваториалната повърхност на Земята е била твърда земя, която ще запази доказателства за удари, пише hicomm.bg.

Сатурн е известен със своята обширна система от пръстени, която вероятно е била подхранена от разпадането на ледени луни. Подобен процес може да се е случил в орбита около Земята по време на ордовика. Екипът е изчислил, че краткотрайните пръстени на Земята може да са били образувани от астероид "купчина от развалини" с диаметър около 12 километра. Когато се приближи до Земята, достига границата на Рош. Това е точката, в която вътрешната гравитация на по-малкото орбитално тяло е претоварена от по-големия спътник. Това кара небесното тяло да се разпадне и потенциално да образува пръстен.

Проучването сочи допълнителни геоложки доказателства, които подкрепят съществуването на система от пръстени. Депозитите от тази епоха показват високи нива на L-тип хондрит, често срещан материал в астероидите. Отделно проучване, цитирано от изследователите, оценява ордовикските въздействия върху Луната и Марс, като не открива увеличение.

Предложената система от пръстени би могла също да обясни странността на климата на ордовика.

В рамките на ордовика има по-малък период, наречен хирнантска епоха, характеризиращ се с рязък спад на температурите. Изследователите твърдят, че сянката на новата система от пръстени може да доведе до по-ниски температури. Когато пръстенът се разсее, климатът ще се върне към нормалното. Големият брой удари от падащ материал на пръстена също може да е понижил глобалните температури чрез добавяне на повече прах в атмосферата.

Томкинс се надява, че допълнителни проучвания могат да разкрият повече за свойствата на предполагаемите пръстени. Най-много пръстените биха просъществували около 40 милиона години. Това не е дълго в геоложки мащаб, но трябва да има повече доказателства за откриване.