Ицо Стоичков: Обичам Трифон като брат!

Едва ли има човек, по-близък до Трифон Иванов, от легендарния Христо Стоичков. Съотборник, приятел, брат... Това е Ицо за Туньо. Двамата имат куп мачове заедно в ЦСКА и националния отбор на България. Именно Камата спомага за трансфера на Иванов в испанския "Бетис", където ритат заедно в Примера дивисион. Двете звезди остават близки до последния дъх на защитника. Туньо си отиде на 13 февруари преди 5 години.

Нито за миг "Златната топка" за 1994 година не се замисля да даде откровено интервю, специално за книгата "Трифон Иванов Железния. Биография на една вечна легенда", която е вече на пазара. За първи път Ицо говори толкова открито и лично за своя голям приятел пред двама от авторите на книгата - журналистите от "България Днес" Добромир Добрев и Кристиан Иванов.

- Г-н Стоичков, помните ли кога за първи път се видяхте с Трифон Иванов? Какъв беше първият разговор между вас? С какви впечатления бяхте от младия Трифон?

- Няма да забравя първото ми впечатление. Гледах го, един набит, много здрав. Не помня точно коя година и в кой мач. Но си казах: "Срещу този по-добре да не играя". Години по-късно се оказах прав. Няма да забравя какво правеше с Юрген Клинсман и Руди Фьолер например. Много коравите германци бяха като пластилин пред Трифон.

- Помните ли мачовете между "Етър" и ЦСКА, когато все още бяхте от двете страни на барикадата?

- Тогава Трифон не е имал много шансове. Но футболът не е тенис. ЦСКА беше машина за победи не само в България. Аз се радвам, че той избра именно "червените" за следваща крачка в кариерата. А кой е бил първият ни мач един срещу друг, наистина не помня. Сигурно съм вкарал 2-3 гола.

- Как приехте Трифон, когато той дойде в съблекалнята на ЦСКА?

- Като всеки друг! Който е бил избран в ЦСКА, значи е бил номер 1 в България на своя пост. Такава беше философията на клуба. Трифон се беше превърнал в единица мярка за класа в "Етър" и неведнъж сме говорили за него в съблекалнята. Но когато влезе при нас, той вече знаеше, че ще е новобранец. Колкото и "отворен" да беше.

- Тогава ли усетихте, че сте една порода силни характери с него и ще станете големи приятели в бъдеще?

- Приятелството не се купува, не се гради за ден. Трифон беше честно момче. Човек, на когото можеш да разчиташ. Свикнах бързо с шегите му, но не съм му оставал длъжен никога. До края на дните му, Бог да го прости, не спирахме да се шегуваме. Най-любимото ми беше да му искам автограф върху онези снимки, на които изглеждаше най-страшен. Много се ядосваше.

- Кой е най-паметният ви мач с екипа на ЦСКА заедно с Туньо? Може би победата над "Левски", когато той вкарва първия гол, а вие останалите 4?

- Незабравим мач! Но както стана 5:0, така и не ни връзваше през първото полувреме да вкараме гол. Някъде в края бихме корнер и изведнъж Трифон се оказа там. И айде 1:0. После знаете моята история с четворката.

- Емблематична е снимката, публикувана и във вашия албум, как поставяте лентата на ръката му, когато напускате ЦСКА в посока "Барселона". Какви чувства навява у вас този момент?

- Трифон е емблема не само на ЦСКА, но и на българския футбол. Заслужаваше да бъде капитан. Плаках всеки път, когато виждах как феновете на ЦСКА го почитаха след трагичната му кончина. Героите никога не умират. Отиват в друг свят. Сигурен съм, че от там Трифон и сега ни гледа. Но пък тук, на земята, той много, много ми липсва.

- Имало е и случаи, когато сте се карали за тази лента както в ЦСКА, така и в националния. Истина ли е?

- Със сигурност спорове сме имали. Но чак да се караме... Дразнехме се за тази лента. Аз искам да съм капитан, той иска да е капитан. През годините сме се смеели често на тези наши младежки глупости. Аз ще ви припомня само един момент - с моята левачка центрирах, а Трифон вкара победно. И се отблагодарихме на Русия за освобождението на 9 септември, само че на 10-и ние я "освободихме" от световно.

- Ще ви препратя към периода в Испания. Трифон винаги е изказвал своята благодарност към вас, че сте му помогнали за трансфера в "Реал Бетис", нали така?

- Как няма да помогна? Пъртината беше направена. Българските футболисти се славехме не само с класа, но и като биткаджии в Испания. Аз в "Барселона", Любо Пенев във "Валенсия". Харесваха ни. Трифон беше перде, а "Бетис" се нуждаеха от класа в отбраната. Попитаха ме за него и аз казах: "Взимайте го! Малко е луд, но ще ви свърши страхотна работа!".

- Лобирахте ли за него и в "Барселона"? Знаем, че интересът към него е бил съвсем реален, особено след като вкара два гола във вратата на Субисарета.

- Никой в "Барса" не можеше дори да си помисли да лобира за подобно нещо пред Йохан Кройф. Той сам решаваше кого да вземе и кого не. Сигурен съм, че е видял качества в Трифон. Може и да е преговарял за него. Във всеки случай се е интересувал конкретно, това научих от сигурен източник, както се казва в медийните среди.

- Ходехте ли си на гости в Испания?

- Извинявайте, но той не обичаше да говори за личния си живот. Аз също.

- Имате куп велики мачове заедно в националния отбор на България. Помните ли дебюта му през 1988 г., когато Иванов вкарва гол за 1:1 с ГДР в Бургас?

- О-о-о. Къде назад връщате топката! Тогава още почти не се бръснехме. Ама какви мачове правихме!

- За САЩ'94 може да се изговори и изпише много. Ще ви попитаме по-обобщаващо. Каква беше ролята на Трифон тогава?

- Трифон беше лидер. Като мен. Като Наско, като Бала и Лече. Напред ние вкарвахме головете. Но не забравяйте как Трифон пазеше тила от врага. Футболът е колективна игра и всички вкупом носим кръста. Затова никога не казвам "Аз". Без Трифон в отбраната нямаше да сме четвърти в света. Това за мен е неоспоримо.

- Той ли беше най-големият майтапчия по време на мачовете в Щатите?

- Бори се яко за първото място. Но и много други не му отстъпваха. Конкуренцията беше мамма миа!

- Вярно ли е, че сте били ортаци на карти? Биехте ли съперниците?

- Никой не ме е бил на карти, или поне не помня. Дори и Трифон. Но когато бяхме двойка, всеки дразнеше другия колко е голям и как вади играта и го носи на гръб.

- В нашите интервюта с Цанко Цветанов и Илиян Киряков, с които е бил в една стая, двамата разкриха, че никак не е обичал да си ляга рано. Така ли беше наистина?

- Та кой обичаше? Всички сме бракониерствали по въпроса - кой по-често, кой по-малко. Важното е какво се случваше на терена. Нали германците много пишеха на световното, че ще излезем срещу тях от басейна. И то реално така си беше, но колко завърши мачът? "Айнцу, цвайнцу" - знаете я историята.

- След силен сезон с "Рапид" (Виена) Трифон стана футболист номер 1 на 1996 година. Заслужена ли беше тази награда?

- Напълно. Трифон игра и финал за КНК срещу "Пари Сен Жермен". Още помня как в последните минути тръгна в атака едва ли не сам да решава мача и беше близо до гола. Аз съм нападател и съм свикнал футболистите, които вкарват попаденията, да имат предимство в анкетите. Но и винаги съм се съгласявал, че играчите от защита са не по-малко заслужили. Затова с ръка на сърцето мога да кажа - Трифон взе своето през 1996 година.

- Най-красивият гол на Трифон със сигурност е волето срещу Уелс. Вие сте вкарвали стотици страхотни голове, но такъв точно имате ли? Помните ли го този мач, какво казахте на Туньо?

- Не пропусна да ми обяви, че никога не мога да вкарам като него. Смях се много. Наистина имам толкова голове, но чак такова воле... Благодарение и на този мач взех "Златната топка". Трифон има своята заслуга за нея. И съм му го казвал, нали не се съмнявате?

- Извън терена - какъв приятел беше Трифон, какъв човек?

- Ако трябва с една дума да отговоря - добър. Винаги беше готов да помогне. Покрай неговите шеги казваше много истини.

- Искаме да пишем за Трифон като за жив човек, затова няма да ви връщам към онзи ужасен 13 февруари 2016 година, който потопи цяла България в скръб. Той трябваше да участва на юбилея ви за 50-годишнината. Какво си говорихте за този празничен мач? Наистина ли е искал да отслабне и да влезе във форма за този двубой тогава?

- Кончината на Трифон е един от най-тежките моменти в моя живот. Съпругата ми Марияна ме събуди, за да ми каже какво се е случило. Плаках като дете. Веднага резервирах билет за България. Не можех да не съм там, в последния му път. Колкото до хапчетата за отслабване - бях ги купил, донесох ги, но за жалост, трябваше да ги поставя при него в ковчега. Нека спрем дотук. Моля ви.

- Предварително се извиняваме за прекалено личния въпрос - какво бихте искали да кажете на Трифон, ако той сега беше тук, пред вас, и можеше да чуе думите ви?

- Че го обичам като брат и че бих искал да го прегърна.

- За да завършим оптимистично - вие сте безспорно най-успялата легенда на българския футбол и лицето на България пред света. Трифон обаче ще бъде запомнен като Железния. Какъв пример остави той за поколенията след него?

- За мен Трифон е може би най-добрият защитник в историята на българския футбол. Заедно с Георги Димитров-Джеки. С двамата съм играл и не бих искал да съм срещу тях. Не искам да обидя никого като Димитър ПеневДимитър Пенев например. Говоря за моето поколение - Трифон беше №1. И така ще го запомня!