17 год. след смъртта на Енке съпругата му призна: По пътя към релсите Роберт отново е минал през... гробището

На 10 ноември 2009 г. германският футбол загуби не просто един от най-добрите си вратари, а човек, който години наред е водил тиха и тежка битка с депресията.

Преди 17 години националният страж на Германия и Хановер 96 - Роберт Енке, сложи край на живота си. Неговата съпруга Тереза се върна към трагичните събития в подкаста „Wie geht’s? Mit Robin Gosens“, в който разказва за последния ден на своя съпруг и за болката, която той е носил в себе си.

На 10 ноември 2009-а футболният свят замлъкна. Вечерта на този ден 32-годишният Роберт Енке посегна на живота си. По това време той вече години наред страдаше от депресия, но успяваше да прикрива състоянието си от голяма част от хората около него.

„В онзи ден всичко се случи напълно неочаквано“, спомня си вдовицата му Тереза.

Само вечерта преди трагедията тя имала съвсем различно усещане за състоянието на съпруга си.

„Мислех си, че нещата най-накрая започват да се подобряват“, разказва тя.

Роберт я прегърнал, целунал я и ѝ казал: „Обичам те!“.

10 ноември започнал като напълно обикновен ден. Енке обяснил на съпругата си, че възнамерява да отиде на тренировка, за да навакса с физическата подготовка, въпреки че отборът имал почивен ден.

Тереза си спомня, че гледала телевизионното предаване „Verbotene Liebe“, когато около 18:30 часа започнала да се чуди защо съпругът ѝ все още не се е прибрал.

„Помислих си, че вече трябваше да се е върнал. Тогава чух сирените.“

Това бил моментът, в който животът ѝ се променил завинаги.

Загубата на дъщеря им оставила незараснала рана

Като една от причините за тежкото психическо състояние на съпруга си Тереза Енке посочва огромната лична трагедия, която двамата преживели през септември 2006 г. Тогава дъщеря им Лара починала вследствие на вроден сърдечен порок. Момиченцето било само на две години.

Роберт бил до детето си в самия момент на смъртта му.

„Бих искала да му спестя това“, признава Тереза, връщайки се към болезнения спомен.

След загубата на дъщеря си двамата се опитвали да се справят с болката чрез черен хумор и взаимна подкрепа. Днес обаче Тереза признава, че са допуснали сериозна грешка, като не са потърсили професионална помощ.

„Това беше грешка и на двама ни – не позволихме на никого да ни помогне. Робби не успя да преживее случилото се по начина, по който е трябвало.“

Трагедията с Лара се превърнала в една от най-дълбоките рани в живота на германския национал. Макар да продължавал да играе футбол на най-високо ниво, болката не изчезнала.

Футболът бил неговото убежище, но не и спасение

„Футболът беше неговият отдушник“, обяснява Тереза в разговора с бившия германски национал и настоящ футболист на Шалке 04 Робин Госенс.

Тя описва парадокса, пред който бил изправен съпругът ѝ – от една страна, спортът му давал възможност да се концентрира върху нещо различно от личните си проблеми, но от друга, не му помагал да се справи с тях.

„От една страна, това е чудесно, но от гледна точка на психичното здраве всъщност не е. Всичко това е останало скрито дълбоко в него и в един момент е потърсило път навън“, споделя вдовицата му.

Енке бил човек, който умеел да изглежда спокоен и уверен пред останалите, но зад тази фасада се криела тежка вътрешна борба.

Кариерата на Роберт Енке – от големите европейски стадиони до националния отбор

Роберт Енке е роден на 24 август 1977 г. в Йена, Източна Германия. Започва професионалния си път в родината си, а качествата му бързо привличат вниманието на европейски клубове.

В кариерата си преминава през някои от най-големите футболни първенства и клубове на континента. Защитава цветовете на Борусия Мьонхенгладбах, Бенфика, Барселона, Фенербахче и Тенерифе, преди да намери своето място в Хановер.

Престоят му в Барселона през сезон 2002/03 е сред най-любопитните моменти в кариерата му. Енке обаче не успява да се наложи като титулярен вратар на каталунците, където конкуренцията е изключително сериозна.

В Португалия с екипа на Бенфика се представя далеч по-убедително. Там печели Купата на Португалия през 2004 г. и се утвърждава като един от най-надеждните вратари в първенството.

Истинското си футболно възраждане обаче преживява в Хановер 96. През 2004 г. се присъединява към германския клуб, а с постоянството и отличните си изяви постепенно се превръща в една от водещите фигури на отбора.

Силните му представяния му осигуряват място в националния отбор на Германия. Дебютира за Бундестима през март 2007 г. срещу Дания, а впоследствие се превръща в основен претендент за титулярното място на вратарския пост.

През 2008 г. е част от състава на Германия за Европейското първенство в Австрия и Швейцария, където тимът достига до финала. Енке не записва участие в турнира, но вече е сред вратарите, на които националният селекционер разчита сериозно.

Голямата му цел е Мондиал 2010 в Южна Африка. Мнозина го смятат за фаворит да бъде титулярният вратар на Германия на световното първенство.

Съдбата обаче не му позволява да стигне до този момент.

Последните му стъпки – споменът, който Тереза не може да забрави

В разговора си Тереза Енке разкрива и подробност, която досега не е била представяна по този начин.

„Трагичното е, че по пътя към релсите той отново е минал през гробището и е написал нещо върху това сърце. Майка ми беше казала, че тя го е направила, но това не е вярно. Познавам почерка му: „Лара, татко идва!“

Става дума за сърцевиден камък, поставен върху гроба на дъщеря им. С тебешир Роберт написал посланието към малкото момиченце, което семейството загубило три години по-рано.

„Мисля, че той никога не успя действително да преживее тази загуба. Това беше болката от загубата и усещането, че не е могъл да помогне“, казва Тереза.

Думите му върху камъка са един от най-тежките детайли в историята на трагедията. Те разкриват колко дълбоко е останала болката от смъртта на Лара и колко трудно Енке е успявал да се справи с нея.

На 10 ноември 2009 г. Роберт Енке слага край на живота си край железопътната линия в Нойщадт ам Рюбенберге, близо до Хановер. Разследването установява, че става дума за самоубийство.

„Искам аз да говоря. Дължа му го“

Въпреки шока от случилото се Тереза взема решение лично да говори пред медиите още на следващия ден.

Тя си спомня как около 3:00 часа през нощта разговаряла с представители на ръководството на Хановер 96 и категорично заявила позицията си.

„Стига толкова. Просто ще кажем истината“, настояла тя.

„Искам аз да говоря. Дължа му го“, били думите ѝ.

Тереза признава, че вече не можела да понася лъжите и прикриването на истината. Тя решила да разкрие публично, че съпругът ѝ е страдал от депресия – заболяване, което по онова време все още било обвито в сериозна стигма, особено в света на професионалния спорт.

Смъртта на Енке предизвиква огромен отзвук в Германия. Хиляди фенове оставят цветя, шалове и послания пред стадиона на Хановер 96.

На възпоменателната церемония в Хановер присъстват десетки хиляди души, сред които футболисти, треньори, ръководители и представители на цялата германска футболна общност.

Трагедията поставя началото на сериозен разговор за психичното здраве в професионалния футбол – за натиска, очакванията, страха от провал и трудностите, пред които са изправени спортистите зад публичния образ на успешни и силни личности.

Наследството на Роберт Енке – битката продължава

Днес Тереза Енке продължава да говори открито за депресията на своя съпруг и да се бори за по-добра информираност и подкрепа на хората, които страдат от психични заболявания.

През 2010 г. тя създава фондация „Роберт Енке“, чиято основна мисия е да повишава осведомеността за депресията и да подпомага хората, засегнати от това заболяване. Организацията работи и за по-добро разбиране на сърдечните заболявания при децата – кауза, която е тясно свързана с личната история на семейството.

Роберт Енке остава в историята не само като изключителен вратар, но и като човек, чиято съдба промени начина, по който германският спорт говори за психичното здраве.

Неговата история напомня, че зад успехите, аплодисментите и милионите погледи може да се крие битка, която никой не вижда.

Защото понякога най-тежките мачове се играят далеч от футболния терен.