Икономическа общност на западноафриканските държави (ECOWAS) по въпроса за " Брекзит": Анализ на напускането на Нигер, Буркина Фасо и Мали
Военните преврати не са нещо ново за Африка. Същото важи и за международните конфликти и регионалните заплахи, санкции и последиците от тях. Решението на ръководените от хунтата държави Нигер, Буркина Фасо и Мали да напуснат Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) обаче предизвика шок в целия свят.
Ето защо е важно да разкрием и анализираме причините за излизането, потенциалните последици и сложното взаимодействие на регионалната политика и глобалните влияния.
Защо тези три нации излизат от Икономическа общност на западноафриканските държави
Политическите анализатори посочват като начало на тези процеси 2020 година, когато поредица от военни преврати свали демократично избраните правителства на няколко западноафрикански държави. Както регионалните, така и международните общности реагираха бързо, като осъдиха превратите и наложиха санкции, с цел да бъде установено обратно цивилното управление.
След военните преврати Буркина Фасо, Мали и Гвинея бяха незабавно изключени от Африканския съюз (АС), който има добре позната политика на нулева толерантност към държави, които свалят конституционно избрани режими. Опитите на тези държави да се присъединят отново към Африканския съюз се оказаха доста трудно осъществими и с наложени редица санкции, в това число многократното потвърждаване на отстраняването им от общността.
Като последваща реакция Европейският съюз, Обединеното кралство, САЩ и техните съюзници също наложиха редица санкции и ембарго срещу засегнатите от преврата държави. Тези санкции включваха финансови ограничения, запориране на активи и забрани за пътуване, което доведе до значителни икономически затруднения в нестабилните държави.
Санкциите на ECOWAS поставят началото на кризата
Въпреки това ECOWAS положи сериозни усилия в посоката да бъде възстановено цивилно демократично управление, след като военни преврати свалиха от власт избраните лидери в Мали, Буркина Фасо и Нигер. Общността оказа натиск върху хунтите чрез икономически и политически санкции, като отхвърли техните срокове за преход като твърде дълги.
От 2020 г. насам спрямо Мали Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) е наложила строги ограничения заради забавеното провеждане на демократични избори. Въпреки че някои от тях бяха отменени, осмата по големина африканска държава не може да участва в регионалните финансови пазари, а на лидерите на хунтата бяха наложени забрани за пътуване и блокиране на активи. Нигер също бе санкционирана от общността, който след последвалите си преврати получи военна подкрепа от Мали и Буркина Фасо за приемането и въвеждането на многогодишен преход.
Разбира се, тези санкции внесоха сериозен разрив между регионалния блок и хунтите. Военните режими, недоволни от натиска и изправени пред вътрешно несъгласие, ги смятат за наказателни и неефективни. Те обвиниха Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), че действа като под давлението на западните сили и не отговаря на техните опасения относно корупцията, несигурността и липсата на икономическо развитие. Всичко това, в комбинация и с нарастващите антифренски настроения в региона, са сред причините за отцепването от
блока.
Като начална дата на този процес може да се посочи 28 януари, когато военните режими, управляващи обхванатите от преврат западноафрикански държави Буркина Фасо, Мали и Нигер, обявиха „суверенното си решение“ незабавно да се оттеглят от ECOWAS.
В съвместно телевизионно изявление, излъчено по националните телевизионни мрежи на трите държави, Ибрахим Траоре от Буркина Фасо, полковник Асими Гоита от Мали и генерал Абдурахаман Чиани от Нигер посочиха „незаконните, нехуманни и безотговорни“ санкции, наложени от ECOWAS, като основна причина за прекъсване на връзките с регионалния политически и икономически блок.
Икономическите последици
Отделянето на трите държави от общността, със сигурност ще породи редица сериозни последици както са самите тях, така и за регионалния блок. Тези държави са бедни, без излаз на море и в голяма степен зависят от търговските преференции на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и улесненото преминаване на границите, за да получат достъп до горива, лекарства и други потребителски стоки.
Те формират едва 8% от БВП на блока и загубата на тези възможности със сигурност ще доведе до състересия в икономиките им. Съседните държави по крайбрежието също са ключови експортни направления и доставчици за страните от континенталната пустиня.
Кот д'Ивоар, Гана и Сенегал имат огромни търговски излишъци, като продават горива, автомобили и промишлени продукти на север. Според информация на агенция Ройтерс само Нигерия осигурява повече от две трети от търговията на Нигер, с който има обща граница от над 1500 км.
Можем обаче да направим заключението, че това е нож с две остриета. Въпреки че Нигер, Буркина Фасо и Мали не са от най-големите търговски сили, истината е, че те са основни източници на природни ресурси. При излизане от блока на ECOWAS инвестициите в частния сектор в региона и извън него ще станат по-колебливи. Корпорациите, които внасят уран и злато от споменатите
държави, може да се сблъскат с редица нови ограничения и допълнителни данъчни тежести, а разпространителите на спортни залагания и казино игри също може да намалят мащабите на плановете си за разрастване в Западна Африка.
Процесът на този африкански "Брекзит" поставя много сериозно и въпроса за правата на милиони граждани на трите държави. В Кот д'Ивоар живеят над пет милиона нигерийци, малийци и буркинабци, а милиони други са се установили в целия регион в рамките на политиките на ECOWAS за безвизово пътуване и работа.
Понастоящем техните визи и статут на пребиваване, достъп до банкови услуги, активи и средства за препитание са поставени в изключително неприятната ситуация на неизвестност и несигурност. Посредничеството на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) ще бъде жизненоважно, за да се предотвратят последствията или дори масовите
завръщания в един нестабилен регион, който се бори с недостиг на храна и екстремизъм.
Решаваща регионална роля на ECOWAS
Основана през 1975 г., основната цел на ECOWAS е да подпомага регионалната икономическа интеграция и да повишава жизнения стандарт на африканското население.
Западна Африка е изправена пред насилствен екстремизъм и политическа нестабилност, както и пред здравни и екологични кризи. Именно затова ролята на регионалния блок е да се превърне в основен гарант на държавите членки в пътя им към справянето със сложни вътрешни и трансгранични проблеми. Нейното посредничество при конфликти и координацията на сигурността са жизненоважни за мира в региона.
Наблюдателите изразяват притесненията си, че оттеглянето на Мали, Нигер и Буркина Фасо може сериозно да попречи на намирането на добри решения за нарастващите кризи в региона. Този процес нанася удар върху доверието в ECOWAS и нейното лидерство точно в момент, когато ролята ѝ за утвърждаване на демокрацията и правата на човека е най-важна.
Заключение
Анализаторите предупреждават, че след обявяването на оттеглянето на 28 януари страните може да се окажат по-малко задължени да се придържат към споразуменията за провеждане на честни и демократични избори, в случай че вече не са членове на ECOWAS. Добрата новина е, че в отговор на обявеното оттегляне лидерите на ECOWAS, начело с Нигерия, изразиха готовност да
започнат преговори с военните режими.
