Има ли надежда за Северозападнала България?

Има едно красиво кътче на България – красиво като рай, но обезлюдено като пустиня. Села, в които почти няма хора. Училища с празни дупки вместо прозорци. Това е българският Северозапад, наречен от местните Северозападнала България.

Една политическа партия, месец преди изборите, повдигна въпроса за съживяването на Северозапада. Как може да стане това и не е ли вече прекалено късно?

“Резиденция Баба“ е едни проект, в който млади хора живеят и помагат на възрастните жители на обезлюдяващи се села. Тя свързва младите градски хора и възрастните в селата чрез краткосрочни акции и едномесечни резиденции. Програмата е една от сбъднатите мечти на сдружение “Фабрика за идеи“, предаде БНР.

“Проблемите в българския Северозапад са хронични. Те са показателни не само за Северозапада. За съжаление България е с един от най-тежките демографски показатели не само за Европа, но и в света.“

“Обезлюдяването е било ясно още в национални стратегии, които сме чели преди 20 г. Още тогава в тези експертни хартии, наричам ги така, защото те никога не са се превърнали в мерки, е написано, че трябва да има стратегия, за да се смекчат ясните тенденции на обезлюдяване. За съжаление това никога не се превърна в политика, напротив политиките все повече и все по-драматично централизираха в последните десетилетие живота ни.“

“Обезлюдяването на българското села започва още с индустриализацията. Не можем да обвиним просто последните години. Това е един дълъг процес, но имайки предвид, че е дълъг политиците трябваше да застанат с компенсаторни механизми.“

“Точно това се опитваме да направим в нашата програма “Резиденция Баба“. Един мост за тези млади хора, които имат в сърцето си селото. Идеята за селото, за достъпа до природа, чистотата на отношенията. Тези неща изследваме в нашата програма и каним млади професионалисти от цялата страна, миналата година дори от чужбина, за да живеят в български села. Последните четири години работим приоритетно в българския Северозапад.“

“В момента разработваме платформа, която позволява дългосрочно, целогодишно да продължава този обмен. Тъй като в момента програмата е за един или два месеца в годината. В които младите хора живеят в селата. Всички ние си мислим, че можем да сме много полезни, защото сме млади и защото имаме физическа сила евентуално. Само че много повече младите могат да вземат от възрастните, с които живеят. Защото те са доста по-жилави от нас. Не са прекарали десетилетия на компютъра.“

“В последната година има една тенденция за заживяване в селата, за търсене на ново качество на живот. За да се случи това, дори и работата не е пречка, пречка е образованието на децата ни. Аз съм в тази графа, семейства, които биха искали да живеят извън града. Ето за моето дете няма място в държавна градина. Защо тогава не мислим за една децентрализация, за качествени иновативни места за образование извън икономическите центрове.“

“Миналата година работихме в село Делейна, близо до Видин на границата със Сърбия и Румъния. Работихме с 11 артисти, т.е. хора от различни артистични дисциплини – фотографи, режисьори, драматурзи, които живяха в селото. Те нямаха предварителен план какво точно ще се случи. Нашата цел е винаги, когато каним професионалисти в едно село, да ги насочим към това първо да слушат, да не отиват с готов план. Слушайки болката на хората винаги се стигаше до училището. И това е във всяко едно село, в което сме работили. Ние работим вече в над 20 села.“, казва тя и пояснява:

“Това, което направихме беше да напълним училището с нов живот. Заедно с местните хора го изчистихме. То не беше отваряно 16 г.  Хора, които не са влизали в училището от 50 г., когато са били ученици, седяха на чиновете и по някакъв начин отново се свързаха с идеята, че може да има училище там.“