In Memoriam: Палаврата иска да осинови Шаламанов, Старото го мрази

Един от най-великите футболисти в историята на България - Александър Шаламанов-Шами, почина на 80-годишна възраст. Скръбта е голяма, след като още една легендарна фигура отиде на небосклона. Да грее с добротата му и вечната му усмивка.

Шаламанов е голяма легенда на Славия и първият български футболист, избран в идеалния отбор на световно първенство. Шами бе избран сред най-добрите 11 на мондиала в Англия 1966 година, въпреки че тогава отборът ни записва три загуби. Шаламанов има и 42 двубоя за националния отбор, с който участва на Мондиал’66 и Мондиал’70.

Участва в първия полуфинал от евротурнир на български отбор. През 1967 година Славия се изправя срещу шотландския гранд Рейнджърс за място на финала, но белите губят с общ резултат 0:2 в двата мача.

Има общо 26 мача в европейските клубни турнири, в които вкарва едно попадение. Безспорните му личностни и спортно-технически качества му носят две награди за Футболист на годината (1963, 1966) и две награди за спортсменство (1967, 1973).

Той е трикратен носител на Купата на България (1963-а, 1964-а и 1966-а).

С екипа на ЦСКА става шампион на страната през сезон 1960/61 година, като в родното първенство има 265 мача, от които 262 за Славия и 3 за ЦСКА. В този период реализира 10 гола.

Освен футболист, Шами е бил също професионален скиор и волейболист. Участва на зимната Олимпиада през 1960-а.

В началото освен футбол и ски тренира и волейбол. Заниманията със ски започва при треньора Любомир Врингов, а модел за подражание му е Любомир Панталеев – Бучката. От неговото поколение са Георги Димитров и Георги Варошкин, с които се състезават на Олимпийските игри в Скуо Валей през 1960 година.

По време на подготовката за тях са на лагери в Кицбюел и Аделбоден, но резултатите не са добри (б.р. - Шаламанов е 47-ми в спускането, 37-ми в гигантския слалом и не завършва в слалома). Това обаче е обяснимо, тъй като в материално отношение изоставаме от останалите. Те разполагат с модерна за времето си екипировка, а ние разчитаме на дървените ски на бай Славе от Самоков (б.р. - става въпрос за Радослав Стоилков, в чиято работилница се произвеждат ските на тогавашните състезатели). По това време няма и лифт, поради което след всяко спускане се катерят един час нагоре по баира за следващото, докато с лифта това става за няколко секунди. Със ските приключва през 1965 година, когато чупи крак на състезанията за Купа „Алеко“.

Първите му сериозни стъпки във футбола са в юношите на „Левски“ (тогава „Динамо“) заедно с братовчед му. Треньор е Коце Георгиев, на когото винаги е признателен за всичко, което е направил за него.

Става републикански шампион през 1957 година, но Шами винаги е твърдял, че е славист и затова от 1958 година насам не мърда от „Овча Купел“. Когато е в казармата изиграва 3 мача за ЦСКА. Крум Милев толкова го харесва, че иска да го осинови, но сърцето му го тегли към „Славия“.

В този начален етап от кариерата му претърпява и някои разочарования. По време на турнир в Полша с юношеския национален отбор с Бисер Михайлов се прибрат в хотела половин час след вечерния час, тъй като в града има карнавал, треньорът Любомир Ангелов - Старото, който не го обича много, е наговорил кой знае какви неща на ръководството, тъй като след завръщането му с Бисер са наказани да не играят футбол една година за нарушаване на спортния режим.

По онова време Славия има страхотен отбор, с който три пъти печели купата, а през 1967 година стават първият български тим, достигнал полуфинал в евротурнирите (в КНК).

"Трябваше да играем срещу шотландския „Рейнджърс“, а бяхме като на тъмно. Никаква информация. Все едно да се качиш на трамвай №5 и да не знаеш къде ще слезеш. Едва сутринта в деня на мача ги видяхме как тренират и се убедихме, че за съжаление са по-добри от нас. За мен неосъщественото желание бе да спечелим шампионската титла.

През 1969 година ни обединиха с „Локомотив“ (София), което бе голяма недомислица. От два отлични отбора направиха един, в който нямаше място за всички. Всичко бе на квотен принцип –ръководителят от едните, треньорът от другите, в стартовия състав 6 от единия, 5 от другия тим. Дори в съблекалнята бяхме разделени на две групи, стоящи една срещу друга, което говори достатъчно", разказва преди време Шами.

В деня на откриването на олимпийските игри в Скуо Валей на стадиона присъства тогавашният вицепрезидент на САЩ Ричард Никсън и неговата съпруга Пат. Те поздравяват всички делегации, но се задържат малко повече при българската. Причината е, че г-жа Никсън е впечатлена от естествените бели кожухчета от агнешка кожа, с които нашите са облечени. А тях им ги предоставя един завод, намиращ се на гара Искър.

През 1966 година с националния отбор домакинстваме на Норвегия в европейска квалификация. На трибуните трябва да присъстват Тодор Живков и Леонид Брежнев. В деня преди мача е валял сериозен дъжд и парнаджията на стадиона взима обувките им, за да ги изсуши. Броени минути преди началото на срещата обаче тях ги няма и срещата е под въпрос. В последния момент човекът се появява и обяснява, че трамвая, с който идвал, закъсал в дъжда. Така успяваме да излезем на терена и впоследствие да спечелим с 4:2.

На Мондиала в Англия през 1966 година трябва да започнем с мач срещу световния шампион Бразилия.

"Имахме добър отбор, но сякаш се бяхме уплашили от имената, срещу които излизаме. За Пеле и Гаринча само бяхме чели, а в следващия момент бяхме на един терен с тях. Загубихме с 0:2 и това бе единственото, което бразилците направиха на това световно. В следващите мачове бе същото – паднахме от Португалия на Еузебио и Унгария на Флориан Алберт, тъй като нямахме вяра в силите си.

Преди мача с Португалия тяхната делагация подари на всеки от играчите по една Библия на български. След двубоя в яда си някой от съотборниците ми и партийните дейци започнаха да ритат библиите, а впоследствие ни ги прибраха. Само Иван Давидов предварително успя да скрие своята и си я донесе в България.

Преди Мондиал’70 пък се появи друго безумие. Правихме подготовка на Белмекен в преспи сняг, а мачовете ни бяха в най-голямата жега. Когато пристигнахме в Мексико почти ни бяха забранили да пием вода, което бе глупост. Аз никога не съм се бъркал в работата на треньорите, но на последната среща с ръководството преди заминаването взех думата и казах, че цялата подготовка е сгрешена и ще има негативни последствия. Записахме една точка от 3 мача и когато се завърнахме в първите дни трябваше да бъдем пазени от милиция. Толкова негативно бе общественото мнение към нас", разказва приживе Александър Шаламанов.

"Разбира се, че имаше политическа намеса. В квалификациите за Мондиал’66 загубихме с 0:5 от Белгия в Брюксел и за решителния плейофен мач във Флоренция имаше 9 промени в състава. Само Гунди и Борис Гаганелов, който бе партиен секретар на отбора, бяха оставени. Всички тези смени селекционерът Рудолф Витлачил направи след намесата на Недялко Донски, който бе начело на федерацията", допълва легендата.

Преди самото световно първенство трябва да се реши с каква екипировка ще играем - „Адидас“ или „Пума“. На играчите е съобщено от ръководството, че са избрали „Адидас“. По-късно разбрат, че немците са дали 1 мерцедес и определена сума, която да бъде раздадена на футболистите. Парите така и не виждат, а в автомобила до края на 80-те години се вози тогавашният председател на БСФС Трендафил Мартински.

През 1974 година спира с футбола, но не по негова воля. Един полковник от Строителни войски го привиква настрани преди началото на подготовката и му казва, че ръководството е решило да го освободи.

В началото на 80-те години е помощник-треньор на „Славия“, а периода 1983-84 година - старши треньор. Тогава ситуацията е много тежка – има голямо текучество на играчите, идващите не са от необходимата класа, но успява все пак да намери общ език с тях и в крайна сметка в последния момент се спасяват от изпадане.

До последния си дъх Александър Шаламанов продължава да следи всичко случващо се в „Славия“ и българския футбол.

Погребението ще е в събота на гробищата в Бояна.