IN MEMORIAM Спомен за славния Цвятко Барчовски

Със смъртта на Цвятко Барчовски, издъхнал на 85-годишна възраст, България загуби един от най-големите си спортисти и треньори. Днес спомените за великия капитан на националния отбор по баскет на България от средата на 50-те и 60-те години на миналия век са поизбледнели, но паметливи българи с посребрени коси още се гордеят с подвизите на предвожданите от Цвятко национали. Lupa.bg публикува текст на спортния журналист Хари Латифян за Патриархът на българския баскетбол.

Цвятко Барчовски 1934-2019 година

В живота или печелиш или губиш. Няма средно положение, защото то е за вегетиращите. Съдбата от своя страна обича тези, които поемат рискове. Точно един такъв риск е поел преди почти 70 години бъдещата легенда на българския баскетбол Цвятко Барчовски. Едва ли самият той е осъзнавал по онова време, че след като се захване с този спорт, той ще бъде част от живота му до сетен дъх. Оказва се обаче, че изборът му е повече от правилен. 17 години той е страшилище за противниците както у нас, така и в Европа. Носи характер на победител, не признава загубите, биткаджия от класа, който компенсира липсата на някои спортни качества с желание и себераздаване.

Малко известен факт е, че преди да се захване с баскетбола, Барчовски е водеща фигура в българския футбол, или по-точно в юношеския му вариант. Той е голмайстор на Славия и впечатлява с физическите си данни. Отличен център-нападател, за който в Ударник, както са се казвали тогава Славия, само са си мечтали. През 1951-а, когато е само 17-годишен, Цвятко минава покрай игрището на софийския Локомотив, където засича два състава на националния ни баскетболен тим да играят помежду си. „Още като ги е видял и си е казал „мога да съм по-добър от тях” и повече не му е било нужно. Макар вече на възраст, на която мнозина не биха посмели да сменят попрището си, Цеко пое своя риск“, спомнят си състезатели на футболния Ударник. Барчовски завършва сезона с футболния тим, след което изцяло се отдава на оранжевата топка. Пренебрегва дори оферта от 3000 лева от тима на Локомотив, но парите просто не го вълнуват, защото за него футболът вече е на заден план.

В началото Барчовски е доста недодялан, както самия той споделя впоследствие. Не може да вкарва, но пък се бори здраво и благодарение на двигателната култура, с която разполага, се движи доста добре по игрището. Димитър Митев остава впечатлен от качествата му и Цеко бързо се налага в мъжкия тим на Славия. Точно по това време „белите“ извършват тотално подмладяване и старите кучета отстъпват местата си на бъдещите звезди. И от тук започва приказката. Следва страхотна кариера, успехи с националния отбор, редица медали и отличия.

Интересните моменти в кариерата на легендарния №11 се редят един след друг. Трудно е да се опише всичко, което сполетява Барчовски само в рамките на една страница. Сред най-отличителните ситуации обаче си остават трите мача по пътя към титлата, които той и съотборниците му от Славия играят през 1953-а. Двубоите са с отбора на Спартак, който по това време е под сериозна протекция „отгоре”. Белите печелят на два пъти, но мачовете се преиграват постоянно, а причина за това се спускат от различни страни. В един момент Барчовски и останалите дори започват да си мислят, че никога няма да бъдат допуснати да спечелят. В третата среща обаче държавата е безпомощна. Славия бие за пореден път, при това с голяма разлика. В началото на двубоя публиката не е допусната до „Васил Левски”, а целта е никой да не види подготвящата се за пореден път измама. Тълпата обаче не може да бъде спряна, а след лекцията от страна на Цеко и компания публиката все пак стига до трибуните, за да види шампионската радост на „белите“.

Сред паметните моменти от кариерата на Барчовски е и участието с ЦСКА в турнира на шампионите през 1965-66 година. „Червените“ по това време са невероятна класа, представляват отбор, способен дори да спечели най-престижната клубна надпревара. След като отстраняват последователно Етелбюрк (Люксембург) и френския Денен те попадат в 1/4-финална група „В“ заедно със съставите на ЦСКА (Москва), югославския КК Задар и гръцкия АЕК. Групата е определена от авторитетни спортни издания като „групата на титаните“. И има защо – руснаците и сърбите минават за най-силните отбори в Европа по това време, гърците също са в подем. „Армейците“ обаче са неукротими и печелят сблъсъците с руския и югославския гранд. Така се стига до решителни срещи с гърците. В първата среща ЦСКА е много убедителен – 94-69 и аванс от 25 точки, който изглежда предостатъчен. Трябва им загуба с до 24 пункта, за да се класират за полуфиналите и да изгори московския брат. Армейците обаче подценяват реванша и въпреки добрата игра на Барчовски, неусетно губят с 30 – 45-75, а с това и шанс да станат втория мъжки баскетболен отбор у нас, стигал до финалната права за Купата на европейските шампиони.

С националния отбор пък Цеко е в онзи невероятен период, който постига най-големите успехи за България на мъжко ниво. Върлината Барчовски е в основата на сребърния медал от 1957 г. На Европейското първенство в София той завършва със средно по 12.7 точки на мач, а при злополучната загуба от СССР на финала е най-резултатен с 15 точки. Освен това е избиран три пъти в идеалния тим на европейските финали - през 1955, 57 и 59 година.

Паметен за кариерата му обаче си остава турнира през 1965-а, в който той е поканен като част от европейския отбор. Тогава трябва да играе срещу сборен тим на Югославия и италианския Симентал. В състава личи още името на белгийската легенда Лоридон. Двамата, заедно с още един играч са неразделни с №11, който носят през почти цялата си кариера. В един момент се оказва, че двама от тях трябва да се лишат от него за турнира. Тогава Лоридон излиза на преден план и съобщава – „Давам моя №11 на моя капитан”, посочвайки Барчовски. Признание, което топлеше сърцето на Цеко Оценка за невероятния играч, но и човек, каквито представлява той.

Цвятко Барчовски пренесе борбения си дух и на треньорското поприще

Краят на кариерата си Барчовски слага през 1968 г., след което се захваща и с треньорската дейност. Там победите също се редуват една след друга. Пренася борбения си дух и от скамейката на ЦСКА. Води и националния отбор, а освен това в определени моменти поема и женските отбори на Славия и Кремиковци. Интересен факт е, че през 1961 г. все още като играч на белите, той е част от треньорския щаб на дамите на клуба и ги прави шампионки! Дълги години е и министър на спорта, като сменя три правителства от 1992 до 2000 година. Негова съпруга бе покойната легенда Ваня Войнова, от която имат и две деца – настоящият национален селекционер Росен Барчовски и бившата баскетболистка Ивета Барчовска.

На Евробаскет 1961 България постига един от най-значимите си успехи, като заема третото място в Белград. Съставът ни е изпълнен със звезди – Барчовски, Мирчев, Панови, Радев... Водени са от един от най-големите специалисти – Веселин Темков. Треньорът обаче липсва в един от най-значимите мачове, който изпраща отбора ни на полуфиналите. Става въпрос за сблъсъка със силния тим на Чехословакия. Мачът е от ключово значение за класирането ни, но наставникът просто е изчезнал. Настава суматоха, никой не знае къде е Темкиша. Тогава на преден план изпъква Барчовски. Той е капитан на отбора и взима тежкото решение да го води и да играе. „Бях с дискова херния по това време. Ние обаче бяхме събрани мъже. Казах им „Цяла България сега ни гледа. Нашите гаджета, жени и близки разчитат на нас”. Определих състава и започнахме. По едно време гледам на скамейката седи Темков. Не знаех какво става”, разказваше Цеко.

ТОВА Е ЦВЯТКО БАРЧОВСКИ (СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ)

Роден на: 28.03.1934 г. в София

Пост: Център

Клубна кариера: Славия: 1951-1961 г., ЦСКА: 1961-1968 г.

Клубни успехи: Шампион на България: 4 пъти (1952, 1953, 1965, 1967), Сребърен медалист: 5 пъти (1954, 1955, 1964, 1966, 1968), Бронзов медалист: 1963 г., Носител на купата на България: 3 пъти (1959, 1962, 1963)

Кариера в националния отбор: Участник на олимпийски игри: 2 пъти (Мелбърн 1956 и Рим 1960), Участник на световни първенства: 1 път (1959), Участник на европейски първенства: 6 пъти (1955, 1957, 1959, 1961, 1963, 1967).

Успехи с националния отбор:

Олимпийски игри: Пето място – на олимпиадата в Мелбърн през 1956.

Световни първенства: Седмо място – 1959.

Европейски първенства: Сребърен медал – 1957 г, Бронзов медал – 1961.

Балкански първенства: Златен медал – 2 пъти 1959, 1960, Сребърен медал – 3 пъти (1961, 1965, 19667), Бронзов медал – 2 пъти (1962, 1963)

Кариера като треньор:

Славия-жени: 1961, ЦСКА: 1968-1980, Кремиковци - жени: 1989, Национален отбор: 1983-1985

Успехи като треньор: Шампион на България – 3 пъти (1961, 1977, 1989), Сребърен медалист – 4 пъти (1973, 1976, 1978, 1979), Бронзов медалист – 3 пъти (1969, 1970, 1971), Носител на купата на България – 4 пъти (1973, 1974, 1977, 1978)Балкански игри – златен медал 1984

Лични постижения: Част от идеалния отбор на Евробаскет - 3 пъти 1955, 1957, 1959 г., Капитан на сборния отбор на Европа през 1965, Най-добър играч на световното студентско първенство през 1957 г.