Индологът и духовен гуру Свами Тиртха: Не можеш да се изгубиш в лабиринта на живота, изход винаги има

„В един нов свят старите понятия придобиват ново значение. Преди следването означаваше ангажираност, практика и приемане нещата сериозно. Днес „следваме“ виртуални страници, консумираме новините, общуваме с изкуствен интелект, докато естественият ни ум все повече намалява. Но какво всъщност означава да следваш нещо? Следваме следи, които водят нанякъде, защото пътят, който не води никъде, защо да следваме? Не само сме започнали, а както обикновено повтаряме познатите стъпки, една след друга...

Да следваш нещо наистина, в ментален и духовен смисъл, означава повече от това. Това е сбор от ценности. Споделяне на идеи, които вдъхновяват не само другите, а нас самите. Такава фина, скрита взаимност, благодарение, на която най-истинското ни същество среща душите на другите. Придържането към добрия пример: щом някой друг го може, значи го можем и ние. Следваме нещо или някой, за да може животът ни да се промени. И в един момент някой ще последва и нас. Ние сме потомци на нашите предшественици, за да можем да бъдем предшественици на нашите потомци.“

Същността на днешния ден е синтезирана в думите на Свами Тиртха. Той е популярен в света духовен учител, индолог и писател. Неговото светско име е Геза Рац. Свами Тиртха е автор на близо 30 книги, а в края на януари пристигна в България, за да представи новата си творба „Черната книга – медитации за всеки ден“. Тя е плод на десетилетия пътувания, търсене, синтезиране на мъдростта на много векове, на много хора и най-вече на лична практика.

Свами Тиртха – от икономист до Божествен учител

Свами Тиртха е роден в Будапеща през 1959 г. „Мисля, че съм нормално, обикновено човешко същество с духовни интереси“, така накратко описва себе си Свами Тиртха. Получава икономическо образование от “Колеж по външна търговия”, където изучава също и английски, руски, японски език и санскрит. Неговата лична история е изпълнена с търсения, дори с преследване в годините на Студената война, но стремежът му към връзка с Духа го води през целия му живот. Дълги години Свами Тиртха изнася лекции по санскрит и индология като гост-преподавател в университета в унгарския град Печ.

През 1996 г. основава Ведическо училище “Изгрев” в Будапеща, където при отворени врати се изнасят програми по хиндуистка философия и култура. Той е и главен редактор и автор на множество публикации в духовното списание “Раковина”, което се издава на унгарски език без прекъсване вече над 30 години. Свами Тиртха е председател на „Индуистко-унгарската културна асоциация”.

Освен че пише книги, той превежда произведения от други автори на унгарски език. Мъдрецът живее в сърцето на Унгария, в уединено място сред природата, наричано на индуистки "ашрам", пътува много и редовно посещава България по покана на Фондация "Калпатару", като води лекции и беседи на духовни теми и дава възможност на търсещите да се запознаят с древната хиндуистка мъдрост.

Владимир Михайлов в ролята на Палака, Алек Алексиев като Ясо, Стрезо Стаматовски в образа на Томар и Ларс Симонсен в ролята на Вид. Снимка: Фондация "Калпатару"

„Оста на живота“ свърза Свами Тиртха
с България по специален начин

Книгата на Свами Тиртха „Оста на живота“ (Axis of life) свърза индолога и писател с България по специален начин. Това е съвременна притча за трима ученици, поели, заедно със своя гуру, на духовно пътешествие през мистична планина. Те разбират, че един от тях ще бъде избран за следващ наследник. За да открият истинската си същност, тримата трябва да срещнат и преодолеят своите слабости и страхове. Пътуването ги води през пленителни природни пейзажи, които се променят ден след ден, но и ги изправя пред трудни избори и опасности. Всеки от тях трябва да открие себе си и да достигне до мъдростта и до оста на живота.

Ларс Симонсен и Владо Михайлов в кадър от "Оста на живота". През тази година предстои световна премиера на филма. Снимка: Фондация "Калпатару"

Български екип засне игрален филм по книгата, като се очаква световната премиера на „Оста на живота“ да се състои през тази година. Режисьор на филма е Атанас Христосков, продуценти са Калин Калинов, Богомил Калинов и Виктор Францес, сценаристи са Теодора Маркова, Невена Кертова и Георги Иванов, а оператор е Мартин Балкански. Звезден е актьорският състав на филма. В ролите на учениците са прекрасните актьори Владимир Михайлов и Алек Алексиев, както и македонецът Стрезо Стаматовски.

Ролята на Вид е поверена на датския актьор Ларс Симонсен, участват и италианската актриса Марина Сума и Клайв Ръсел, познат от „Игра на тронове“ в образа на Учителя на Учителите. Филмът „Оста на живота“ е сниман в пещерата Проходна, на Белоградчишките скали и сред мистични планини и тюркоазени плажове в Турция.

„Черната книга“ и светлината,
която ни помага да осъзнаем тъмнината

Свами Тиртха пристигна отново в България, като този път поводът е излизането на български език на „Черната книга – медитации за всеки ден“. Според д-р Мона Каушик - фолклорист, културолог, писател и преподавател в катедра "Класически изток" на Софийския университет „Черната книга“ е светлината, която ни помага да осъзнаем тъмнината, да я разберем и да намерим пътя към истината. „Черната книга“ е пътеводител към дълбините на човешкия дух и мистериите на живота, тя е мост между източната мъдрост и съвременния начин на живот.

Съчетание на философия, медитация, духовни напътствия, астрономия, зодиакални знаци, природни сезони - книгата се движи в лабиринт от идеи, водещ към осъзнаване и вътрешно пречистване. Съсредоточавайки се върху вечни въпроси за живота, вечността, вярата, съмнението, любовта и мъдростта, книгата предлага 366 размисли за всеки ден от годината, подкрепени от традиционни учения и съвременно осмисляне.

„Тази книга може да се чете по различни начини, но препоръката на Свами Тиртха е да се чете ден по ден. Аз четох парченца оттук и оттам и те се чувстват много различно. Четох и пасажи от съседни страници и те продължават да са много различни. Тази книга може да се чете от хора, които искат да се отворят към себеосъзнаването, но тя може да се чете от хора, които обичат философия, от хора, които обичат астрология“, коментира Владимир Михайлов, който бе модератор на срещата на Свами Тиртха в Литературен клуб „Перото“ в НДК на 30 януари.

Актьорът и музикант сподели, че всяка среща с този изключителен човек и творчеството му носи смисъл и те променя. Владо Михайлов е щастлив, че се е запознал с "Гурудев" - Божествения учител -  покрай снимките на филма „Оста на живота“.

Актьорът Владимир Михайлов бе модератор на срещата на Свами Тиртха в Литературен клуб „Перото“ в НДК на 30 януари. Снимка: Марина Чертова

Lupa.bg предлага част от вълнуващия разговор на Свами Тиртха при срещата му в Литературен клуб „Перото“. Журналист от медията също успя да зададе няколко въпроси на Свами Тиртха, на които той любезно отговори:

- Владимир Михайлов: Гурудев, как се роди „Черната книга – медитации за всеки ден“?

- Това е дълга история. Обикновено ние, като човешки същества, в началото на годината поемаме някакви обети. И така преди 30 години аз поех един обет – всеки ден да си водя бележки в моя дневник. За съжаление не издържах дълго и след 5-6 дни приключих. Но тогава се роди самата идея и в следващите 30 години тя продължи да бъде с мен и аз събирах тези ценни неща, които могат да помогнат на читателя в живота. И от една гледна точка съм щастлив, че отне толкова дълго, защото това ми даде време да събера някои много ценни парченца от информация през това време.

Защото, както ти отбеляза има много голямо разнообразие в различните теми, но ако ги изучаваш малко повече, ще видиш, че между тях има и нещо, което ги обединява.

Защото за мен божественото знание и общата човешка мъдрост са като брилянт. Много е ценен по своята природа, но тъй като той има толкова много лица, един лъч светлина, който влиза в него, ще се отрази в толкова много посоки. И моята надежда е, че отвъд това огромно разнообразие, ще видите и обобщаващия принцип, защото това го прави красиво.

Свами Тиртха и Виктор Францес - изпълнителен директор на Фондация "Калпатару" и продуцент на филма "Оста на живота". Снимка: Марина Чертова

- В.М.: Колко време ви отне да напишете тази книга? Разбирам, че сте събирали информация 30 години, но реално, за да седнете и да напишете тази книга като обобщено знание колко време ви трябваше?

- Отне ми няколко години. Имаше по-плодотворни и по-тихи периоди. Понякога се срещах с някакво предизвикателство или с някакъв източник на красота и за мен това беше източник на вдъхновение. Спомням си, че веднъж като пътувах с влака, беше интересно и гледайки през прозореца, възникнаха нови, и нови, и нови теми. Беше толкова интензивно пътуване.

- В.М.: „Черната книга“ е първата книга от трилогия. Какво следва - „Бялата книга“? Разбрах, че сте нарекли „Черната книга“, защото е свързана с цвета на пространството на Космоса, който е черен. Всъщност той е липсващият, невидим цвят. Затова не може да бъде видян на корицата на книгата. Ако „Бялата книга“, която следва е за себеосъзнаване, за по-висшето лично осъзнаване, а последната – „Червената книга“ е за чувствата, за любовта, за какво е „Черната книга“?

- Първата книга служи да се разбере кое какво е и кой кой е. Това е пречистване на способността ни да виждаме и на преживяванията. Животът е низ от преживявания. Представете си колко много нова информация идва при нас ден след ден и понякога ние се чувстваме изгубени в това огромно количество информация. Освен това, ние хората, допускаме много грешки, страх ни е, така че първата книга - „Черната книга“ служи за това да се изгорят всички тези неразбирания и несъвършени разбирания. Затова това е фаза на много интензивно пречистване.

В следващата книга искаме да достигнем до едно по-висше и по-стабилно знание – това е „Бялата книга“. И в крайна сметка след пречистването трябва да достигнем и до чувствата, защото човек основно чувства, той е много емоционален.

Затова моето разбиране е, че ние трябва да хармонизираме нашето съществуване, нашите преживявания, нашето съзнание и нашите чувства с божествената реалност.

- Lupa.bg: Г-н Тиртха, във вашата книга – „Оста на живота“ споделяте, че има три вида знания - едното е знанието, придобито от теорията и книгите, второто е придобито от опита, а третото се дължи на интуицията. На кои от тези три знания стъпихте вие, за да напишете „Черната книга“? И какво бихте посъветвали читателите, които ще посегнат към вашата книга – как да подходят към нея – с разума, със сърцето или и с двете?

- Много ви благодаря за въпроса. Надявам се, че съм успял да ползвам и трита вида знание. Всички, които работят в сферата на творческите изкуства, знаят, че вдъхновението идва свише. Защото това, което можем да постигнем чрез нашите усилия е много ограничено. Можем да имаме знанието, можем да имаме опита, но ако дойде искрата на вдъхновението всичко се случва изведнъж.

Мисля, че ролята на всички актьори и на всички, които са в изкуството, е да се превърнат в инструмент на нещо. Същото е и в моята традиция – аз искам да бъда инструмент на божествената воля и на божествената любов. И това означава, че няма да съм ограничен само до човешката си природа, но ще имам достъп до безкрайното вдъхновение и до безкрайната мощ на божественото. И е много въодушевяващо да преодолеем ограниченията на човешката природа. Така че, надявам се, че са включени и трите източника на знание.

На втората част на въпроса ви – как да се чете книгата – с открито сърце. Защото тази книга не е просто интелектуално пътуване. Тя е по-скоро пътуване на изследването. И ако съм зает да изследвам собственото си съществуване и собственото си разбиране, аз ще намеря и красотата. Казано е: Ако нещо не разбираш, опитай се да покажеш уважение и да го оцениш. Ако не можеш дори да го оцениш, опитай се да го обожаваш. Това означава, че използваме все по-деликатни методи, за да се доближим до по-висшата истина.

И моята друга препоръка е да бъдете много търпеливи. Защото тази история се отнася за нас, тя включва нас. В този смисъл ние не придобиваме знание, а ние просто се оставяме на знанието на тази по-висша реалност да влезе в нас.

Ние като човешки същества сме много нетърпеливи и искаме да видим края на историята, как свършва тя. Така че препоръчвам тези две качества да бъдат обединени и да бъдем нетърпеливо търпеливи.

Ако успеете това вие сте достигнали високо ниво.

Актьорът показва на духовния учител специален камък, който открил случайно по време на последния снимачен ден на „Оста на живота“ в Турция. Снимка: Марина Чертова

- Lupa.bg: Как приехте идеята по вашата книга-притча „Оста на живота“ да бъде заснет игрален филм?

- Бях много щастлив. Защото да се разказват истории на страниците на книга е пасивен акт. Но да се разкаже историята на големия екран - това включва много повече хора. Аз се надявам, че докато има електричество това изкуство ще бъде достъпно за хората. Аз съм много въодушевен от идеята да се създаде нещо постоянно в един непостоянен свят. Това е толкова трудно и е толкова голямо предизвикателство, че е нещо, за което си заслужава да се работи.

Снимка: Найден Йотов

- Lupa.bg: Какво мислите за изкуствения интелект в общуването между хората и за възможността изкуствения интелект да създава някакъв тип изкуство и дори да пише книги?

- (въздъхва) Това е много гореща тема.

Но аз реших да бъда аналогов. (ръкопляскания) Защото такова събитие като това не може да бъде преживяно по изкуствен начин. Като човешки същества имаме нужда от този човешки контакт и той умножава нашата енергия. И този обмен не може да бъде заменен по никакъв друг начин.

Ние издаваме списание и аз декларирах, че в нашето списание всичко ще бъде плод на човешки труд, а не на изкуствен интелект – както статиите, така и изкуството (ръкопляскания). Много благодаря за споменаването на тази тема, защото търся приятели, които също харесват тези аналогови взаимоотношения. (ръкопляскания)

- Владо Михайлов: Гурудев, искате ли да кажете още нещо в заключение?

- Много пъти се спомена философията. Много често се смята, че тя няма ежедневно приложение. Но за мен е важно, че философията декларира, че съществува абсолютна реалност. Духовната практика ни довежда до тази цел, а изкуството прави това пътуване красиво. За мен това е връзката между философията, мъдростта, духовната практика и красотата на нашите сърца. Тези три богатства ще ни помогнат да растем в живота си.

*******

Едната страна на камъка е сива, другата бяла и Владимир Михайлов го донесъл като подарък за Свами Тиртха от снимачната площадка на "Оста на живота". Снимка: Марина Чертова

На финала на срещата на Свами Тиртха в "Перото" Владимир Михайлов разчувства духовния учител като му подари специален камък, който актьорът открил случайно по време на последния снимачен ден на „Оста на живота“ в Турция.

"По време на филма строяхме кули от камъни, всички имаха сив цвят, но този има две страни с два различни цвята и аз си помислих, че това е камъкът, който мога да ти донеса. Той не е със съвършена форма, но може да се носи като медальон", сподели Владимир Михайлов на Свами Тиртха, подавайки магичния камък на Гурудев.

Гурудев е трогнат от жеста на актьора. Снимка: Марина Чертова

"Лабиринтът е една от подходящите метафори за човешкия живот. Той има начало и край, криволичи дълго, изпълнен е с обрати, често съблазнява с резултати, които по-късно се оказват просто илюзия, но в крайна сметка има изход от него. Не можеш да се изгубиш в лабиринта. Трябва да вървиш само напред и рано или късно ще излезеш от него. От обективна гледна точка за лабиринта могат да се кажат много неща: можем да говорим за неговата структура, за неговата дължина, за неговите исторически традиции и предпоставки, за символичното му значение.

Но ако го разглеждаме само на теория, никога няма да разберем – нещо повече, никога няма да изпитаме на собствен гръб– колко изгубен се чувства човек на всеки завой, до какви прозрения достига насред лабиринта и колко измамна е надеждата, че е само на няколко крачки от изхода, когато трябва да извърви още стотици стъпки. За тази цел трябва да навлезем в истинския лабиринт, да преживеем мистерията на дългите криволичещи коридори, да почувстваме как устременият нагоре път видоизменя пространството, разстила времето и променя човека", пише Свами Тиртха в своята "Черна книга".