Племенницата на поета – Лаура Гарсия Лорка пред Lupa.bg: Гласът на Федерико Гарсия Лорка винаги ще звучи в подкрепа на подтиснатите

Лаура Гарсия Лорка е актриса и директор на Центъра „Федерико Гарсия Лорка“, който съхранява културното наследство на един от най-емблематичните испански поети и драматурзи на ХХ век Федерико Гарсия Лорка. Тя е негова племенница - дъщеря е на брата на твореца - Франсиско. Лаура Лорка гостува за пръв път в България по покана на Народния театър "Иван Вазов" и Института "Сервантес". В рамките на специална тридневна програма публиката имаше възможност да се докосне до света на един от най-обичаните испански автори - през разговори, документален филм и изложба, посветени на неговия живот, творчество и наследство.

Днес Лорка е най-четеният испански поет на всички времена. Оставил е значителна следа в почти всички изкуства от епохата: музика, драматургия, поезия, изящни изкуства. Той формулира термина дуенде като емоция, изразителност и автентичност на фламенко изпълненията. Въвежда в испанската литература принципите на европейския авангардизъм.

Федерико Гарсия Лорка е една от първите жертви на Испанската гражданска война (1936-1939 г.), която се разгаря в страната между републиканците и националистите, водени от Франко. 

На 19 август 1936 г. талантливият творец и борец за социална справедливост е убит от франкистите и заедно със стотици други разстреляни привърженици на републиканците и на левицата е погребан в необозначен гроб някъде в близост до Гранада. Режимът на фашисткия диктатор Франсиско Франко поставя произведенията на Гарсия Лорка под забрана, която е смекчена едва през 1953 г., когато те са издадени, но силно цензурирани. Едва след смъртта на Франко през 1975-а става възможно животът и смъртта на поета да бъдат публично обсъждани в Испания. Оттогава започва и възраждане в Испания на интереса към него.

Лаура Гарсия Лорка е родена през 1954 г. в Ню Йорк, където родителите й емигрират по време на диктатурата на Франко. Тя е внучка на Фернандо Де Лос Риос - социалистически деец и министър на правосъдието, образованието и външните работи. Неговата дъщеря - Лаура е майка на племенницата на поета. Племенницата на писателя завършва Университета в Кеймбридж, Центъра за театрални изследвания в Мадрид и школата на  Страсбърг. Лаура Гарсия Лорка посвещава голяма част от зрелия си живот на съхраняването и популяризирането на творческото наследство на чичо си.

При гостуването си в Народния театър Лаура Гарсия Лорка даде специално интервю за Lupa.bg. Сърдечна, събрала в себе си мъдростта на няколко поколения известни испански родове и с аристократична осанка, тя не скри емоцията си, говорейки за своя световноизвестен чичо. 

Лаура Гарсия Лорка с голям портрет на чичо си пред къщата на семейство Гарсия Лорка в Гранада – „Уерта де Сан Висенте“. Снимка: „Венити Феър“

- Госпожо Лорка, добре дошли в България.

- Благодаря, идвам за пръв път тук и много се радвам, че успях да дойда за поредицата от събития, посветени на моя чичо.

- Да носите фамилията Лорка сигурно е огромна отговорност и огромно призвание. Бихте ли разказали за Вашата мисия, на която сте се посветили – да съхранявате и да разпространявате творчеството на Вашия чичо - Федерико Гарсия Лорка.

- Това дело започна още по време на Гражданската война в Испания, по времето на която Федерико Гарсия Лорка е убит. Веднага след това и баба ми, и дядо ми, които са майката и бащата на Федерико, както и неговите братя и сестри осъзнават, че тяхната мисия в живота ще бъде да се посветят на неговото творчество.

- Кога беше Вашата първа съзнателна среща с творчеството на Лорка и какво Ви направи най-силно впечатление тогава?

- Моята среща с творчеството на Лорка беше на много крехка възраст, още по време на изгнаничеството на моите родители.

Майка ми и баща ми заминават за Ню Йорк още преди да са женени. Аз се бях научила да чета съвсем наскоро, доста бързо се научих. Тогава моите родители ръководеха една театрална трупа в Колумбийския университет, където и двамата преподаваха. И тогава те ме заведоха на една репетиция в театъра, бях сама в залата в полумрака и чух един от актьорите, който също беше преподавател и приятел на моите родители, да казва много красиви стихове. Когато се прибрахме вкъщи казах на баща ми: „Аз вече мога да чета", тогава съм била на 6-7 години и му казах, че искам да прочета тези красиви стихове, които изрецитира актьорът. Тогава баща ми ми даде книгата със събраните съчинения на Лорка и ми каза: „Ето тук е. Това са всички произведения на твоя чичо Федерико.“ (просълзява се)

- Всъщност Вашата първа среща с творчеството на Лорка е в САЩ, където Вашите живеят в изгнаничество.

-  Да, аз съм родена в САЩ през 1953 г. и тази случка се разиграва в началото на 60-те години.

Племенницата на Лорка по време на дискусия в Народния театър, посветена на неговото творчество. Фотограф: Стефан Здравески

- Гостувате в България за поредица от събития под мотото „Не/познатият Лорка“. Коя страна от творческия гений на Лорка е най-малко позната за широката публика? Както знаем, освен поет и драматург, той е и художник, пианист и композитор.

- Мисля, че той е познат най-вече като поет и драматург и най-вече в театъра, защото там връзката с публиката е пряка. И в този смисъл той е по-популярен чрез театъра, защото е видим. А връзката с поезията му, с която също е много известен по света, е по-индивидуална, по-лична. Но той е все по-познат и като художник. Преди нищо не се знаеше за неговото визуално творчество и за това, което е оставил. Всъщност музиката присъства в цялото му творчество. Това е неговото първо призвание. Той е искал да бъде музикант преди да стане писател и поет.

- Доколкото знам на Вашия чичо принадлежи следната мисъл: „Артистът трябва да обръща внимание само на 3 силни гласа – гласа на смъртта, гласа на любовта и гласа на изкуството”. Кой от тези три гласа се чувстват най-силно в творчеството на Лорка?

- Много е трудно да се разделят. Те са едно цяло.

Лаура Гарсия Лорка разглежда изложбата „Лорка в Народния театър“, която представя фотографии от четири спектакъла по негови драматургични текстове, поставяни през годините от режисьорите Владимир Трандафилов, Енчо Халачев, Вили Цанков и Възкресия Вихърова. Фотограф: Стефан Здравески

- За съжаление поетът е убит от франкистите преди близо 90 години. Той се бори за две основни каузи – за свобода на словото и за социална справедливост. Тези теми и днес са особено актуални не само в Европа, но и в целия свят. Кои са ненаучените уроци от саможертвата на Федерико Гарсия Лорка?

- Това, което се казва, че ние трябва да познаваме историята си много добре, за да не я повтаряме, звучи много добре, но за съжаление не се случва.

Все още живеем във времена на насилие, на репресии по политически причини, по сексуални причини, по религиозни и това не се променя. Но гласът на Лорка все още звучи в подкрепа на подтиснатите, но и не само на тях. Той е универсален глас и защитава всички останали.

- Тленните останки на поета така и не са открити. Смятате ли, че има нещо символично – той няма гроб и по този начин сякаш остава във вечността, защото всъщност е навсякъде.

- Нашето семейство не настояваше много да се търсят останките му. Ние смятаме, че там, където е застрелян, заедно с още стотици хиляди хора, той просто е един от тях.

Символично смятаме, че фактът, че неговите останки са смесени с останките на още много други хора, той закриля и тях. Щом се знае, че сред тях е и Лорка, значи те всички ще бъдат запомнени.

Фотограф: Стефан Здравески

- Наблюдавате ли в Испания възраждане на интереса към творчеството на Лорка и в какво се изразява той?

- Интересът се изразява в това, че има много продукции, че се преиздава творчеството му, че се правят изследвания върху него и ми се иска да вярвам, че тази дейност се дължи на работата на Центъра „Федерико Гарсия Лорка“. Първоначално най-трудната работа беше да се събере цялото му творчество, което беше разпръснато. Това беше свършено от моите родители, от лелите и от вуйчовците ми. Другата работа е свързана с преводите на неговите творби, с попълването на библиотеката. И сега чриз работата ни в Центъра и във Фондацията, ние имаме и театър, има и помещения, където се извършва изследователска работа, изложени зали, смятам, че това е връзката, която ние осъществяваме със съвремието.

- Лорка е неординарна, екстравагантна, романтична личност, около него има много митове, свързани с живота му. Кой мит по отношение на личността му бихте искали да бъде развенчан?

-  Той е бил пленителна личност, обаятелна личност, от тези личности, до които всички са искали да се докоснат и да бъдат с него. И ние оставаме с това желание да се докоснем до него, също да го доопознаваме, защото всички свидетелства, които достигат до нас са, че той е бил изключителна личност, невероятна. И тази аура продължава.

- Входът на културния център „Федерико Гарсия Лорка“ в Гранада е оформен като голяма, бяла, отворена книга.

- Да, може да се разглежда и така. Той е като продължение на външната среда, защото отпред има един площад и той сякаш влиза вътре и приканва хората да влязат в този културен център.

- Ако възприемаме това като книга, как бихте искала тази книга на паметта да бъде продължена за следващите поколения?

- Тя продължава, защото читателите са нови. Винаги ще има нови читатели, с различни гледни точки. Творчеството му е толкова богато, че то осигурява тази приемственост и тези нови тълкувания.

- Вероятно обменяте мнения със зрители, които гледат спектакли по пиеси на Лорка. Какво Ви споделят те?

- Всеки човек е нов поглед и нов начин за тълкуване на Лорка, както Ви споделих. И в театъра връзката е най-пряка. Той не тегли назад, напротив, неговият път е напред. Той беше експериментален автор и продължава да е такъв.

- И продължава да е модерен и днес.

- Да.

Фотограф: Стефан Здравески

- Какво бихте попитали българските режисьори, които поставят пиеси на Федерико Гарсия Лорка?

- Когато слушам музика и слушам различни версии на дадена мелодия, аз усещам емоцията по различен начин. Бих ги попитала какво ги трогва, какво ги вълнува и какво буди у тях жажда, стремеж и желание да узнаят още от света на Лорка.

- Имате ли любима творба на Вашия чичо?

- Стихотворението, което много ми хареса, когато бях малка и което ми показа баща ми. И другата творба е пиесата „Любовта на Дон Перлимплин".