Проф. Христо Пимпирев пред Lupa.bg: Антарктида е голямата ми любов и винаги има с какво да ме изненада

Проф. Христо Пимпирев е лицето и сърцето на българската Антарктида — човекът, който превърна мечтата за полярна наука в база, експедиции и жива общност. Геолог, преподавател и вдъхновител на поколения, той поведе десетки мисии на остров Ливингстън и утвърди България на картата на Белия континент. Така описват професора по геология и полярен изследовател неговите колеги от Българския антарктически институт, чийто създател и председател е той.

Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, ръководител е на ежегодните национални научни експедиции до Антарктида. Участвал е в научни експедиции в Непалските Хималаи, в Китай, в проект за търсене на злато във Виетнам, в научни изследвания в колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров в Канадска Арктика. Автор е на книги, документални филма и на стотици научни публикации в реномирани български и чужди издания. Преподава в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и изнася лекции по цял свят.

За пръв път проф. Пимпирев стъпва на Ледения континент през 1978 г. като част от състава на британската антарктическа експедиция. Десет години по-късно той ръководи Първата национална полярна експедиция, с която се поставят основите на нашето присъствие в Антарктида. Под негово ръководство е създадена Българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън. A през 1998 г., благодарение на усилията му, България става пълноправен член на Антарктическия договор.

Проф. Христо Пимпирев превръща мечтата си да има българска база за научни изследвания на най-студения континент в национална кауза. Затова и често го наричаме "полярник номер 1" и "антарктик номер 1". Българският геолог и преподавател е включен в световна класация за стоте най-изявени полярни изследователи на Земята.

Проф. Христо Пимпирев е особено уважаван от световната научна общност, той е обичан от студентите преподавател. Легендите разказват, че изследователят е приветстван радушно и от от коренните жители на Белия континент - пингвините.

Според писателя и бивш ректор на Софийския университет проф. Боян Биолчев, който също отиде на Ледения континент, за Христо Пимпирев Антарктида не е прищявка на авантюрист, а мечта на учен. "Това е човекът Вселена, който се сприятелява с антарктиците от целия свят така светкавично, че и тия, с които още не се е сприятелил, го питат – има ли нужда от помощ", споделя проф. Биолчев в книгата от и за проф. Пимпирев "Антарктическият стопаджия".

"Христо Пимпирев не е просто упорит полярен учен, а също и фантастичен дипломат, който има приятели по целия свят. Работата с него е красиво изживяване – от самото начало знаете, че той ще направи всичко, за да ви помогне, и очаква и вие да направите същото за него. За мен да работя и да се смятам за приятел на Христо е привилегия. Той има онази аура, която обгръща само истинските пионери в Антарктика: страстен, ефективен, амбициозен. Велик човек", споделя проф. Антонио Кесада - мениджър на Испанската антарктическа програма.

"Името на проф. Христо Пимпирев е емблема на българската наука в Антарктида, а неговото дело – добрият пример за това как ентусиазмът и последователността на усилията сбъдват големите мечти. Онези мечти, които прекрачват националните граници и оставят следа не само в новинарските хроники и фотографиите, а и в сърцата на съвременниците", смята президентът Румен Радев.

Малко преди Коледа ръководителят на българските полярни експедиции представи в Софийския университет своята най-нова книга, написана съвместно с журналиста и фотограф Иглика Трифонова "Антарктида - история, природа, българските полярници". Тази енциклопедична книга води на вълнуващо пътешествие до най-недостъпното място на планетата – Антарктида. В нея читателят ще открие как се раждат ветровете, какво блести под ледовете от милиони години и защо там са намерени най-много метеорити на Земята. Ще разбере за Озоновата дупка, за пътешествениците от героичната до дигиталната епоха и ще открие нашето място там – българската база, учени и творци, които превръщат Ледения континент в част от българската история.

- Проф. Пимпирев, споделяли сте, че Антарктида Ви носи само щастие. В какво се изразява щастието да изследвате Антарктида, да ходите там толкова десетилетия, да изучавате Ледения континент и да разказвате за него чрез научно-популярни книги и филми?

- Щастието е относително понятие. Всеки човек е различен, така че за всеки човек щастието е различно.

Аз съм роден да пътешествам, да бъда с природата, обичам природата, затова съм избрал и професията геолог, защото геологът работи навън, сред скалите, по планините, търси вкаменелости и минерали. Това е моето вътрешно усещане за свобода. Така че да ходя на Антарктида за мен действително е щастие, защото това все още е най-неизученият континент, той е открит най-късно -  преди малко повече от 200 години, докато Америка е открита преди доста повече от 500 години. 

Антарктида крие много тайни, които са изключително важни за бъдещето на нашия свят и на хомо сапиенс, така че човек се чувства удовлетворен, когато може да допринесе нещо за развитието на човечеството и не прави някаква провинциална наука. Всички българи, които сме на Антарктида, се чувстваме и българи, и част от света, защото това, което правим, го правим за света.

- Мислите ли, че има известно неразбиране в част от обществото за смисъла на науката и въобще за такъв тип научни изследвания, посветени на Антарктида? Боли ли Ви, ако има такова отрицателно отношение към науката?

- Не ме боли, защото всеки човек може да си има собствено мнение, така че нека да го има, но важното е кое мнение е преобладаващо, кое завладява хората, иначе винаги, когато има „за”, има и „против”, затова и светът се движи напред. Трябва да има и опоненти и да се намери най-правилното решение. Антарктида е една десета част от земната повърхност. Антарктида е много богат континент. България е една от 29-те пълноправни страни-членки на Антарктическия договор. По силата на това международно споразумение всяка от 29-те страни-членки притежава 1/29 част от континента. 

Това означава, че България управлява Ледения континент с още 28 държави от цял свят. В света има регистрирани 200 държави към ООН, а ние управляваме Антарктида с 28 страни. Там са най-богатите и силни държави като Съединените щати, Китай, Япония, Южна Корея, Франция, Германия, ние работим с тях като равни. И в нашата база на Антарктида идват учени от цял свят, които искат да работят с българските учени и ни търсят за съвместни проекти.

Проф. Христо Пимпирев с гордост показва, че България е една от 29-те пълноправни страни-членки на Антарктическия договор

Примерно учени от Съединените щати ни се обаждат и идват да разработват проекти по морска биология на нашата база. И вместо някои, които удрят чела пред американците да ги поканят на закуска с президента, тези учени удрят чела пред нас и се молят да дойдат да работят на нашата база. Така че имаме самочувствие като антарктическа нация и се гордеем с това, защото сме излезли от провинциализма.

Всеки народ и всяка държава си има проблемите, но трябва да не забравяме, че сме част от света и трябва да гледаме да се борим с последиците от промените на климата. Защото те засягат и нас, това, което става на Антарктида, засяга и България. Тя е един отделен континент, отделен от леден океан с годишна температура от 0 градуса. Антарктида е като друга планета. Тук отговарям и на Вашия въпрос – какво ме тегли към Антарктида, тегли ме това, че все едно аз отивам на друга планета. Аз я наричам Белия Марс.

Коренните жители на Антарктида - пингвините в близост до българската база на остров Ливингстън

- Защо според Вас Антарктида е континентът на бъдещето?

- Защото той става все по-лесно достъпен. Първите експедиции са пътували до него по два месеца с кораби с платна. А сега може от Южна Америка да стигнете до Антарктида за няколко часа. Така че става по-лесно достъпен и все повече хора го посещават. Няма да се учудя, ако той се насели. Нашата база "Свети Климент Охридски" започна от два фургона - като най-големият беше 18 квадрата, в които живееха 8-10 души, а сега е цяло селище. Така че е нормално 30 души да живеят и то доста прилично с удобства, не изолирани, както бяхме в първите експедиции. Но за да имаме това сега, трябваше да бъдат преодолени доста лишения.

Българският военен научноизследователски кораб "Св. св. Климент Охридски" плава към Ледения континент

- Ако политиците не успяха да осъществят българския блян: „България на три морета”, вие, българските полярници, реализирахте мечтата „България на два континента”.

- Да и България стана морска нация с кораба ни – „Св. св. Кирил и Методий”. За първи път България разполага със собствен научноизследователски кораб, който е пригоден да плава в полярни води. Така се приобщаваме към световните полярни нации, които си обновяват базите в XXI век. А с този кораб се сбъдна мечтата на поколения български антарктици да работят в Световния океан с български кораб.

Не отричам, че наши големи кораби са излизали от нашето полузатворено Черно море, имали сме „Океански риболов”, който е ловувал в Южния Атлантик и тази компания някак си изчезна, изпари се. За първата ни самостоятелна експедиция на Антарктида летяхме с директен полет на „Балкан” от София до Ню Йорк. След това знаем какво се случи, когато "Балкан" беше продаден на Гад Зееви. Сега трябва да летим с други компании и да сменяме полети през различни държави, за да стигнем до Антарктида.

- Но пък имаме наш военен научноизследователски кораб.

- Да, имаме кораб, с което само можем да се гордеем.

Първото плаване до Антарктида на българския полярен кораб започна на 27 декември 2022 г. от Варна и той се завърна отново там на 2 май 2023 г.

- Бяхте много щастлив, когато на 27 декември 2022 г. за пръв път нашият кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) потегли от Варна за първата си полярна експедиция.

- Това е историческо събитие – за пръв път български научноизследователски кораб излиза извън Черно море.

- Има ли още с какво да Ви изненада вашата бяла любовница, както наричате Антарктида?

- Винаги има с какво да ме изненада. Аз и затова ходя всяка година.

- Не й изневерявате значи.

- Не обичам рутината. По време на предишната, 33-та експедиция, ние слязохме на брега на един много трудно достъпен остров - остров Смит, който е част от архипелага Южни Шетландски острови. Преди нас само 3 експедиции са успели да отидат там, за да покорят най-високия връх - две американски и една британска, както и една частна френска. 

Ние за пръв път направихме геоложки изследвания, взехме проби, аз ги донесох тук, направихме анализи и в момента резултатите са публикувани в едно от най-реномираните списания - Antarctic Science (Антарктическа наука) на Университета в Кеймбридж. Светът ни признава, защото ако е някоя глупост, никой няма да я публикува.

Остров Смит, Западна Антарктида. Снимка: Български Антарктически институт 

Наблюдавал съм този остров 34 години, колко е недостъпен, издигат се едни ледени кули и едва през февруари т.г. успях да стъпя на него. Така че, Антарктида винаги ме изненадва. Сега, по време на настоящата 34-та експедиция работим по съвместен проект с немския Институт по океанология в Хамбург, изследваме морските течения между проливите, между островите и покачването на морското ниво от топенето на ледниците.

Това е катастрофално явление за човечеството – понижаването на морското ниво, ще бъдат залети огромни части от крайбрежните и най-гъсто населени региони. Освен това се променят посоките на морските течения. Ако се смени посоката на Гълфстрийм, (мощно топло океанско течение в Атлантическия океан, което започва от Мексиканския залив, следва източния бряг на САЩ и носи топлина към Европа, смекчавайки климата й) Великобритания ще стане една ледена пустош.

Българската база на остров Ливингстън носи името на свети Климент Охридски, защото проф. Христо Пимпирев и другите учени-изследователи произлизат основно от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Българският параклис на Ледения континент е кръстен на името на свети Иван Рилски, който освен че е най-почитаният български светец е и покровител на миньорите и на геолозите

- Има ли такава опасност?

- Има, разбира се. Така че, това ще изследваме, ще се включа в тази експедиция, като смятаме да слезем на Антарктическия полуостров, където аз ще извърша геоложки изследвания. Антарктида е много голям континент, той е по-голям от Европа, той е колкото две Австралии, така че има много тайни, които тепърва ще разкриваме.

- Тоест от това, което се случва на и около Антарктида вие, учените, може да прогнозирате какво биха предизвикали климатичните промени в световен мащаб?

- Да, промените, които се случват на самия континент, влияят и в целия свят.

Фотографските изложби „Ледовете на Антарктика“ и „Антарктическите хора“ на Марина Великова бяха открити на пешеходния мост в центъра на Троян в края на ноември т.г. На събитието присъства и проф. Пимпирев

- Кое беше най-голямото предизвикателство по време на първите български полярни експедиции?

- Самото начало беше много трудно. Гледаха ни като луди. Моят приятел - писателят Боян Биолчев, който е идвал на три експедиции в Антарктида, казва, че светът се движи от лудите, не от нормалните. Какво е нормалното на един Магелан - да тръгне с един кораб с платна да обикаля света преди повече от 500 години? Това не е нормално и накрая само един кораб успява да се върне, като ръководителят на цялата тази експедиция го изяждат туземците в Тихия океан. Но благодарение на Магелан е направено първото околосветско пътешествие, което доказва, че Земята е кръгла.

- Антарктида е изключително богата на природни ресурси, като до 2048 г. има забрана да се изпозват тези ресурси на Ледения континент. След това страните от Антарктическия договор имат право да решат как да се използват тези ресурси. Като учен имате ли притеснения, че може да се разрази жестока битка за колонизирането на Ледения континент, имайки предвид изразходването на ресурсите в световен мащаб?

- По принцип, да. Светът или по-скоро човечеството никога не се е спирало, когато става дума за печалба. Факт е, че човечеството е постигнало технологичен бум - само преди 20 години от Антарктида се свързвахме с България с една радиостанция чрез морзовата азбука - точка-тире-тире-точка. А сега имаш интернет и може да се свържеш с всяка точка на земното кълбо. Това е изключителен бум в телекомуникациите – хора се разхождаха на Луната, а това не става без използване на природните ресурси, на минералните ресурси на нашата Земя.

Във всеки един мобилен телефон има жички от метала мед. Ако свърши медта, а тя не се образува, трябва да захвърлим телефоните. Искаме ли да захвърлим телефоните или да спрем колите и да се качим на коне? Всяка кола, всяка батерия има нужда от метали, които са много важни и се вадят от земните недра. И ще се водят големи битки за природни ресурси, а Антарктида е един резерв. Така че през 2048 г., страните от Антарктическия договор, включително и България, ще решават тези проблеми. България ще бъде фактор при взимането на решения за Антарктида. Поне някъде да бъдем фактор.

- Какви научни цели си е поставила 34-та българска полярна експедиция? Споменахте, че една от задачите е да се изследват морските течения.

- В момента тези изследвания привършват, защото моите колеги са там от средата на ноември. Това са шестима учени, от които четири дами морски биоложки - две българки и две американки, както и двама португалци, също специалисти по морска биология. Така че те изследват тази чувствителна фауна и как климатичните промени се отразяват на животинския свят, което е много важно.

- Вие кога заминавате за Антарктида? И сега за 34-ти път ли ще пътувате дотам?

- Заминавам през февруари. Повече от 34 пъти съм бил, защото през някои години съм ходил и по два пъти. 

- Чувствате ли се там като у дома си?

- Да, разбира се. Но Антарктида все повече ме изненадва. Както казах нашата база се превърна в цяло селище. Миналата година открихме една много модерна научна лаборатория - тя е като космическа станция на Луната.

- Няма да можем да изпратим трети космонавт, но пък имаме космическа лаборатория на Антарктида.

- Трети космонавт няма смисъл да изпращаме. Вече, който си плати може да излети в Космоса. Не е някакво постижение. Само трябва да имаш пари да си платиш и да си здрав.

Проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова, които освен полярни изследователи, са и автори на книги за Антарктида

- Какво Ви провокира да напишете такава всеобхватна енциклопедия "Антарктида - история, природа, българските полярници", която обаче е предназначена за широк кръг от читатели? 

- Преди 3 години през 2022 г. беше премиерата на първата ни книга с Иглика Трифонова – „Антарктическият стопаджия”.

- Тя завършва със „следва продължение”...

- Да, точно така. Пътувахме много и я представихме в различни градове в България, в читалища, в училища, в университети. И имаше многобройни въпроси. Усетихме, че въпреки че вече имаше над 30 експедиции българите не познават този континент и не знаят нищо за него.

Проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова на премиерата на най-новата им книга енциклопедия - "Антарктида - история, природа, българските полярници"

- Чувала съм реплики от рода „Арктика, Антарктида – все тая, все е на края на географията”.

- Да, има малка разлика. (усмихва се) И затова назря идеята да направим едно енциклопедично издание и който се интересува от Антарктида да има какво да прочете, реално там са събрани много неща на едно място. Вътре има за природата, за науката, за изкуството, за фотографите, за музикантите, които са ходили там – и световни, и български. Една от главите специално е посветена на българите в Антарктида. В книгата има и много любопитни факти – има ли извънземни, защо най-много метеорологични явления се намират на Антарктида. На Ледения континент например до момента са се родили 11 деца, но не в българската експедиция.

Българският полярник винаги е усмихнат и отзивчив и с радост раздава автографи на своите почитатели

- Срещали ли сте извънземни?

- Не, извънземни не съм срещал, а и никой не се е похвалил, че е срещал. Все някой щеше да се похвали и щеше да каже. Няма извънземни или ако е имало не са се срещали с хора или пък са се срещали, но са ги отвлекли. (усмихва се)

- Направи ми впечатление, че в началото на Вашата книга споделяте за едно британско изследване, което изследва какво има под ледовете на Антарктида.

- Това е континент и макар да е целият в лед, отдолу е земя. В централните части на Антарктида на леденото плато имаме 4 километра лед, колкото е висок Монблан. Но има съвременни способи да се чете под леда. Антарктическият полуостров или Западна Антарктида е един архипелаг. Тоест океанът разделя множество големи острови. И ледът отгоре ги прави като една земя. Под леда се намериха много големи басейни със сладка вода. Първо имаш лед, а под него и над земята имаш водни басейни, които са големи колкото езерото Байкал. За да се образува този лед над езерата са минали 1 милион години, може да има живот на 1 милион години. Но също така това е много опасно, защото там може да се крият и някои болестотворни организми.

- Тоест под леда може да има опасни вируси, които може да се събудят?

- Да, може да хибернират в Пермафроста, в замръзналата почва. Имаме проект, който изследва дрождите от замръзната почва, в която се откриха микроорганизми, от които се извличат субстанции и се правят опити за създаване на лекарства против рак.

- На Антарктида са открити и следи от динозаври.

- Да, има открити цели скелети и то примерно в Западна Антарктида. Ние още не сме открили, но сме открили други организми, като амонити. Нашите колеги от Аржентина откриха скелети на динозаври и то доста скелети, което показва, че Антарктида е бил и зелен континент.

- Предполагам, че на Антарктида сте виждали доста красиви изгреви и залези и полярни сияния.

- Да. Имаме проект, който изследва слънчевата активност на Антарктида, оттам изследваме и Космоса. 

Красивите полярни гледки са част от пейзажа на Ледения континент. Снимка: Австралийска Антарктическа програма

- Вълнуващо ли беше да присъствате на първата сватба на нашия кораб „Св. св. Кирил и Методий”? Вие кумувахте на генералния директор на БТА Кирил Вълчев и на съпругата му Силвия.

- Това беше изключително събитие, защото се случваше за пръв път. Аз ги познавам и двамата от преди – и Кирил Вълчев, и Силвия. Сред тези ледове да участваш като действащо лице в една сватба е голямо преживяване.

- Според мен хората трябва да си дават сметка, че научната дейност на Антарктида е много ценна за световната наука и за развитието на човечеството. От друга страна българските учени имате принос за разпространение на християнството и на кирилицата – построихте православен параклис на Ледения континент, а също така там беше поставен паметник на кирилицата.

- Нищо човешко не е чуждо на Антарктида. Имахме нужда от православен храм и го построихме със собствени ръце. Художничката Ганка Павлова сама ни намери и изписа иконите в храма ни на Антарктида. Теодосий Спасов дойде с китариста Християн Цвятков и там записаха музика. Идват и фотографи, които снимат на Ледения континент. Там се снимат и филми. В базата има и любовни истории.

- Има и гей сватби на Антарктида.

- Да, има, в книгата сме описали такива интересни случки, но те не са в нашата база.

Проф. Христо Пимпирев на 47-то Консултативно съвещание по Антарктическия договор в Милано 

- Чувствате ли се щастлив, че няколко обекта на Антарктида носят вашето име –  Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън и в архипелага Южни Шетландски острови?

- Може би изглежда странно в България, но не е странно за Антарктида. Англичаните, съвсем нормално, бяха кръстили географски обекти на най-новия континент на техни живи личности, заслужили за тяхната антарктическа програма. Затова е нормално и ние, като сериозна полярна нация, да кръщаваме обекти на Ледения континент. Не съм се предлагал аз, това го прави специална комисия.  

- Дружелюбни ли са пингвините към хората, проф. Пимпирев?

- Като не ги дразниш са дружелюбни. Може да стигнеш до тях, да ги пипнеш.

- Кога се вълнувате повече – когато сам тръгвате за Антарктида или когато изпращате Вашите колеги?

- Хубаво е да пътуваш със свои колеги в група. Аз рядко съм пътувал сам. Посрещането винаги е по-трогателно, защото си свършил хубава работа и се прибираш в родината. Изпращането не го обичам много. Дори ако пътувам с групата гледам по-бързо да се скрия в транзитна зала. Посрещането е много по-радостно. В изпращането има някаква тъга, защото все пак, макар и временно, се разделяш с някакви хора, които идват да те изпращат. Докато при посрещането те идват при теб.

Учените от различни страни посрещат заедно Нова година на Антарктида

- Хубаво ли е усещането да посрещате Коледа и Нова година на Антарктида?

- Да, много. Това е нашето семейство, ние сме едно отделно антарктическо семейство, едно затворено общество. Там празнуваме всички празници. Вълнуващо е. Бъдни вечер правим сърми и постни ястия. На 6 януари, когато е Богоявление, хвърляме кръста. Аз обичам да празнувам и рождения си ден на Антарктида.

Ръководителят на българските антарктически експедиции отбеляза 71-вия си рожден ден на 13 февруари 2024 г. на борда на кораба “Св. св. Кирил и Методий” край бреговете на Аржентина след пролива Дрейк на връщане от българската база “Св. Климент Охридски” начело на групата от 32-та експедиция. Тогава проф. Пимпирев сподели, че най-големият му подарък е да се връща от успешна мисия в Антарктида на българския научноизследователски кораб. Използвани са снимки от сайта на Българския Антарктически институт и от профила на проф. Христо Пимпирев във фейсбук