Поетът Добромир Банев пред Lupa.bg: Когато даряваш на хората доброта, тя ти се връща стократно

Навръх Деня на думата "Благодаря", който се отбелязва по света на 11 януари, разговаряме с писателя Добромир Банев - един от най-обичаните и търсени съвременни български поети. Самият той през годините е споделял, че в тази дума има нещо магично, тъй като в нашия език тя започва с буквата, с която започва и назоваването на Бог. "Благодаря" е дума, която изразява по най-ярък начин човешкото в нас, смята той.

В най-учтивата дата от календара обаче коментираме с Добромир Банев и злободневни теми като кризата с боклука в София. Поетът живее в един от столичните квартали, засегнати от несъбирането на отпадъците. Вместо да се жалва обаче, Добри Банев, който освен поет, е юрист и публицист и човек с гражданска позиция, запретна ръкави и започна да опакова боклука, изхвърлен около кофите край дома му, така че да помогне на служители на общинските фирми да го извозят. Макар да е гневен от ситуацията, романтикът с проницателни сини очи не губи оптимизма си и търси надежда и вдъхновение в първите цъфнали кокичета.

Добромир Банев е автор на няколко поетични книги, сред които „Еднакво различни“, "В понеделник ще е късно", "Аз съм в другото такси", "Обичай ме бавно", "Любов до синьо". Стихосбирките „Абсурдни времена“ и "Зад огледалото" са написани в съавторство с поетесата Маргарита Петкова. През 2023 г. излезе книгата му „Всички дни ще се казват неделя“. Миналата година бе преиздадена първата му поетична книга „В понеделник ще е късно", която както и всички негови стихосбирки се радва на голям интерес сред читателите. Поетът юрист е особено популярен и в интернет пространството със своя блог "Добромир Банев: доброти и баневизми".

 Фотограф: Ивелина Чолакова 

- На 11-ия ден от януари отбелязваме Международния ден на думата „благодаря“. Доколкото знам тя е една от любимите ти думи като човек и като творец. За какво би искал да благодариш не само в днешния специален ден?

- Думата „благодаря“ означава „дарявам добро“. Искам да благодаря на живота за това, че сме здрави. Вярвам, че когато ти даряваш на хората доброта, тя ти се връща стократно. Така, че благодаря на всички мои приятели, близки хора, благодаря на враговете си, особено на умните от тях, защото те ни карат да бъдем внимателни и съсредоточени в „надпреварата“. Разбира се, това го казвам с чувство за хумор. Смятам, че не съм лош човек и не мога да изпитвам лоши мисли към когото и да било, но благодаря и на неприятелите си.

- Смяташ ли, че понякога благодарността е равнозначна на обич, дори на любов?

- Тя е съществена част от обичането и любовта, защото ти не можеш да обичаш някого и да показваш любов към някого без да си добър. Какво означава един насилник да проявява признаци на любов? Или да речем, как той би могъл да обича улично животно? Това според мен не е възможно, така че добротата е една съществена част от любовта и обичането.

Фотограф: Джейсън Брад Люис

- Защо според теб трябва да благодарим на неприятелите си и за трудностите, които ни се случват в нашия житейски път?

- Действително дори когато са се водили войни, защото не искам да говоря в настояще време за война, всички големи пълководци са уважавали своите врагове. Това е движило света напред.

Конкуренцията е нещо, което ни кара да продължаваме да правим уверени крачки към бъдещето. В този смисъл трябва да бъдем благодарни, че има хора, които ни карат да бъдем по-внимателни, да се оглеждаме, да не летим високо в облаците, да останем здраво стъпили на земята.

Не съм човек, който се главозамайва от успехи или слава. Гледам да си върша добре нещата и да поддържам добър тон с всички хора.

- София се радва на първия сняг за тази година. Но заедно с това столицата се намира в тежка криза с боклука, в някои райони кофите за смет преливат и няма кой да събира отпадъците. На този фон зимната приказка отиде на кино. 

- Това е болната ми тема. Аз имам невероятно чувство за подредба, за естетика, за това всичко около нас да бъде красиво, хубаво, да бъде както трябва.

Когато започна кризата с боклука, станах доброволец, опитах се да дам положителен пример на хората в квартала.

Не смятам, че се справих особено успешно с това си намерение, но без да величая себе си по какъвто и да било начин, съм от тези, които слизат, събират боклука в чували, стриктно ги подреждат, за да може камионите да ги извозват.

Слава Богу, в това отношение същинската криза поотмина, но тъй като аз живея в засегнат от кризата квартал, продължаваме да имаме сериозен проблем с едрогабаритния боклук. Виждам, че хората започват да се настройват, вече не могат да бъдат толкова толерантни. Тяхното търпение се изчерпва и аз напълно ги разбирам и ги подкрепям, защото в края на краищата, вместо да се радваме на това, че станахме член на еврозоната и България приключи своя дългогодишен процес на пълна интеграция в Евросъюза, сега трябва да се занимаваме с такива неща, да живеем в мизерия, да живеем просто в една кочина.

Снимка: Личен архив

- Светът е пълен с контрасти. Успяваш ли да намериш вдъхновение, за да пишеш стихове?

- Ако трябва да отговоря кратко - все по-трудно. За много хора първият сняг беше повод за радост, за мен - не. Най-вече заради боклука по улиците, защото особено като вали сняг този боклук не е приятна гледка.

Години наред ходя ежедневно пеш от нас до офиса и тази седмица по пътя видях с очите си цъфнали кокичета. Стана ми хем радостно, хем ме налегна някакво особено чувство на тъга, тъй като много подраниха миличките. Но явно глобалното затопляне си казва думата, защото до момента нямаме такива зими, каквито помним от нашето детство. Аз съм роден в края на януари и когато съм се родил, по улиците е имало триметрови купчини от сняг и са правили пътеки, за да може хората да преминават. А сега снегът стана голямо изключение.

- Ти имаш едно много хубаво стихотворение на тема сняг.

Снегът е извинение за дъжд,
несбъднал ласки в шарената есен.
Дърветата прегърна наведнъж,
нашепвайки най-зимната си песен.

Снегът е обещание за дом,
където остаряваме по двама,
унесени сезон подир сезон…
По-хубава от тази песен
нямам.

- Поводът да напиша това стихотворение беше един много подранил сняг, който беше паднал по никое време – през есента. Но ние не можем да вървим срещу природата. Трябва да приемаме неща такива каквито са. Но пък смятам, че това, което зависи от нас, трябва да го даваме с пълна сила. Не можем да бъдем безотговорни към начина, по който живеем. Да живеем в мръсотия, да минаваме през неугледни подлези, да минаваме по счупени плочки, които ни опръскват с кал, ако не стъпим на правилното място. За XXI век това не го приемам за нормално.

Снимка: Личен архив

- Връщам се към темата за благодарността и към деня на думата "благодаря." Тази година той се пада в неделя, а ти пък имаш цяла стихосбирка, посветена на неделния ден – „Всички дни ще се казват неделя“.

- Винаги гледам оптимистично на нещата и аз не съм от хората, които се жалват или оплакват. В нещата, които пиша някакси, винаги улавям, че надделява доброто, надделява оптимизмът и за това реших така да озаглавя книгата си – „Всички дни ще казват неделя.“ Какво по-хубаво от това? Даже го пожелавам на всички читатели - нека да се чувстват точно по този начин. Нека всички дни да им се казват неделя.

- Добри, предполагам, че вече са ти върнали ресто в евро. Почувства ли се истински европеец? Какво въобще мислиш за влизането на България в еврозона?

- Аз съм абсолютно "за". Аз съм с проевропейски убеждения, така че за мен това е добра новина. Всички мои приятели, целият ми приятелски кръг, моето семейство, всички сме за това. В края на краищата не виждам нищо лошо в това, че вече сме въвели единната европейска валута. Много странно ми става, като ходя в магазина, защото чувам невероятни неща. Има хора, които не искат да плащат в евро, има хора, които не искат да им се връща ресто в евро. Това не го разбирам. При положение, че само след 20 дни те няма да имат така или иначе право на избор. Смятам, че България е поела своя правилен път. Но от нас зависи тепърва да превърнем България в една просперираща страна, с която да се гордеем още повече.

Добри Банев предновогодишно в златна Прага. Снимка: Личен архив

- Ние всъщност отдавна сме в еврозоната.

- Ами, разбира се, че сме влезли много преди това. Най-малко още от мига, в който сме във валутен борд. Тогава левът беше вързан за марката, след това за еврото. Така че ние отдавна използваме еврото, без тук да плащаме с него. Но сега вече и това се случи. .

- Какво си пожелаваш за 2026-та година?

- Пожелавам си да бъда здрав. Пожелавам си всички мои близки и моето семейство да бъдат здрави. Аз завърших 2025 г. с едно гостуване в Прага, където представих мои книги пред много широка аудитория. Мина страхотно. Надявам се това да продължи и да сме живи и здрави към края на тази година да излезе новата ми поетична книга, която все още няма заглавие, но то винаги се появява в последния момент.

- Предполагам, че пишеш почти всеки ден.

- Не, не пиша почти всеки ден. Това ще бъдат неща, които съм писал през последните три години. 

- Какво би пожелал на читателите на Lupa.bg?

- Да бъдат здрави, да се обичат и да гледат само напред и нагоре!

През декември 2025 г. Добромир Банев представи свои стихосбирки в Чехия по време на Дните на българската култура в Прага заедно със своя издател Пламен Тотев 

Lupa.bg публикува още едно стихотворение на Добромир Банев:

Доброто трябва да се подели,
а лошото – отминато с надежда.
С дъжда гневът ни ще се извали -
душата е обречена на нежност.
Откриваме се в чуждите очи.
И нашите за тях са огледало.

Когато с друг умеем да мълчим,
живеем със усещане за цялост.
Отлитат бързо всички часове
от мъничкия диск на циферблата…
Обичал ли си, си живял по две!
А другото е, както казват –
вятър.

Снимка горе: Валентин Иванов