Актрисата Стела Ганчева пред Lupa.bg: „Диви ягоди“ ме отведоха на магично място в Родопите

Истинският актьор не избира между киното и театъра, защото двете изкуства са много различни и във всяко от тях артистът може да разгърне своята креативност. В това вярва Стела Ганчева - талантлива, чаровна, лъчезарна, женствена и популярна актриса със значим опит и на сцената, и в киното, и в телевизионните сериали. А самата тя в специално интервю за Lupa.bg си пожела още роли в театъра и още повече в киното.

Зрителите, изкушени от театъра, я познават от многобройните й театрални роли в Малък градски театър "Зад канала" и в Сатиричния театър, където е на щат от над 8 години. Ролята й на вечно позитивната Мая в сериала "Братя" пък й спечели симпатията и на телевизионните зрители. 

"Да живееш много животи – това е дрогата в актьорската професия. Това е едно от нещата, които те прави зависим по някакъв начин, това непрекъснато да изпитваш още нещо през някой друг", сподели пред Lupa.bg Стела Ганчева. Тя е родена на 17 септември, когато Православната църква почита светите Вяра, Надежда и Любов и майка им София и всъщност самата актриса излъчва тези добродетели. Като човек, роден в Бургас, Стела Ганчева носи в себе си и чара на морето, емоционалността и свободолюбието, характерни за хората от морския град.

Повод за нашия разговор с известната актриса е нейното участие във филма "Диви ягоди", който тръгва премиерно по кината от 6 февруари. Магията на Родопите умело се преплита в тази красива кино история за родовите корени, недоизказаните семейни тайни и силата на спомените. С "Диви ягоди" продуцентът и режисьор с опит в документалното кино Татяна Пандурска прави своя игрален дебют. Тя заедно със сценариста Дечо Таралежков работи и по сценария. 

На 9 февруари пък на Стела Ганчева й предстои и театрална премиера на сцената на Сити Марк арт център. Актрисата от Сатиричния театър се присъединява към екипа на постановката "Канкун", който вече имаше своите първи срещи с публиката. Постановката на Антон Угринов по пиесата на световноизвестния каталонски драматург Жорди Галсеран е изпълнена със смях, изкушения и поставя големия въпрос за изборите, които преобръщат живота ни. "Канкун" - лято, море и една вечер, в която нищо не е такова, каквото изглежда… По всички тези любопитни теми Lupa.bg разговаря със Стела Ганчева.

Стела Ганчева минава по червения килим на Международен филмов фестивал във Варна „Любовта е лудост“, където през август м.г. бе представен "Диви ягоди". Там филмът бе отличен със Специалната награда на журито 

- Стела, как се срещнахте с твоята героиня Силвия във филма „Диви ягоди“ и какво най-много те привлече в нея?

- Преди всичко ме привлече сценарият, защото ме върна към моето детство. Дългите летни ваканции съм ги изкарвала на село при баба и дядо, само че не в Родопите, където снимахме, а в Странджа планина, в село Граматиково. Атмосферата в сценария я почувствах много близо до себе си. Самата героиня пък ми стана много симпатична, защото е много позитивен и в също време здраво стъпил на земята човек.

Харесва ми, че моята героиня има и чувство за хумор. Когато се каже, че „Диви ягоди“ е филм за корените, за Родопите, хората могат да останат с представата, че това по-скоро е един драматичен филм. Всъщност в него има толкова много смешни сцени и чувство за хумор, което на мен ми допада.

Стела Ганчева, Ванина Кондова и Иван Юруков в сцена от филма "Диви ягоди"

- Когато работеше върху изграждането на образа в съзнанието ти изплуваха ли детските спомени?

- Да. Ползвала съм моменти на поведение как майка ми общуваше с хората от селото. Това ми се е запечатало в съзнанието. В „Диви ягоди“ има една сцена, в която моята героиня представя на собственичката на къщата за гости братовчедката Дафни, която идва от Америка. Тази отвореност към другите хора и усещането за общност също е част от моето детство на село и е останало като някакъв пример от детството. Както и топлотата и тази топлота я има в отношението на моята героиня към главната героиня Дафни. Точно такъв е начинът на общуване на хората в по-малките населени места.

Покрай участието ни във филма "Диви ягоди" се сближихме с актрисата Ванина Кондова, която изпълнява ролята на американката Дафни, споделя Стела Ганчева

- „Диви ягоди“ те върна в детството и те направи щастлива.

- Да, точно така.

- Какво беше твоето детство?

- Имах толкова хубаво и безгрижно детство. Аз съм от Бургас, но майка ми е родом от Граматиково. Там се събирахме през лятото много деца, играехме, нямаше мобилни телефони, никой не ни проверяваше. Прибирахме се вкъщи само да хапнем надве-натри и пак излизахме да играем. Голямо скитосване, пълна свобода, абсолютно безгрижие. Вярно, че бяха по-спокойни времена, но свободата и спокойствието, които ги имаше на село, ги нямаше в града.

Да не говорим, че през лятото сме седели по цели нощи и си говорихме и така между децата се създаваха много хубави и топли връзки. Затова и този филм го свързвам с баба и дядо, на Коледа и на Великден се събирахме заедно на село в нашата къща. Така че това, за което се говори в „Диви ягоди“ за голямата къща - тази народопсихология ми е много близка.

"Диви ягоди" беше заснет в Смолян и в родопското село Полковник Серафимово

- Във филма има интересен сблъсък между Новия и Стария свят, между традициите и модерността.

- Дафни не се връща в България само заради голямата селска къща, тя търси нещо, което й тежи от миналото. Аз съм имала връзка с моите корени и роден край. Но съм чувала за хора, които са живели в чужбина и са били откъснати от България и когато се връщат споделят, че усещат една особена енергия.

- Във филма ми направи впечатление една много силна сцена, в която една от бабите героини тъче черги, които всъщност изобразяват нейните починали роднини. Тоест тези черги все едно са като снимка на близките й.

- Да, това е толкова силен символ.

Екипът на филма "Диви ягоди" на първата си среща със зрителите в рамките на София Филм фест през март 2025 г.

- Доколкото знам ти си кръстена на твоя дядо, който се е казвал Стоян. „Диви ягоди“ провокираха ли те да научиш нещо повече за твоите предци.

- Аз за съжаление не познавам дядо си, на когото съм кръстена. Той е баща на баща ми. Аз иначе още като дете знам доста за моите предци, дори и за покойния ми дядо. Слушала съм много разкази на моите баба и дядо от Странджа. Майка ми непрекъснато караше баба ми да й разказва за миналото. Майка ми искаше да събере колкото се може повече информация и аз покрай това научих много неща, които никога може би нямаше да се сетя да попитам. Когато си малък тези неща не те вълнуват много, те идват в една по-друга възраст.

- За теб на какво са символ дивите ягоди?

- Това е връзката ти с корените, с миналото, със спомените. Например една малка сребърна лъжичка, която ми е останала от сервиза на баба, ще ми е толкова скъпа, че ако някой ми я открадне, ще тъжа повече за нея, отколкото примерно за телефон или за нещо друго.

- Вие снимахте в Родопите.

- Беше толкова хубаво.

- Имаше ли моменти по време на снимачния процес, които дълго ще помниш?

- Ние снимахме в Смолян и в село Полковник Серафимово. Това е прекрасно място. Ако не бяха снимките на филма аз нямаше да попадна на това място. А то е толкова красиво. В селото няма улично осветление, няма магазин, няма банкомат. Далеч е от цивилизацията.

Но примерно в центъра на селото има къща за гости, казва се Розовата къща, в която има басейн. Къщата я държат англичанин и италианка. Тя готви феноменално. В селото иначе има и други къщи за гости.

Винаги ще помня как в къщата, където бяхме настанени, беше влязла лисица. Една вечер беше нахълтала, защото беше надушила храна. Беше много смешно и винаги ще си спомням за този снимачен период с много умиление, защото ние бяхме много хубав екип. Да не говоря, че останаха трайни приятелства.

Ванина (Кондова, която изпълнява ролята на американката Дафни, б.ред.) ми стана изключително близка и я чувствам такава и до ден днешен. Ние сме завършили ВИТИЗ при проф. Димитрина Гюрова, Ванина е клас след мен. Но ние никъде не се бяхме засичали. Тя е живяла 10 години в Ню Йорк. И „Диви ягоди“ ни събра и тази среща беше много хубава. Усещам Ванина много близка до сърцето си. Целият екип е много готин.

Ванина Кондова, Йоана Капитанова, Никол Милевска и Стела Ганчева по време снимките на "Диви ягоди"

Този тип преживявания, където си някъде в някакво място, откъснато от света, те сближава с хората. Както казах в селото няма улично осветление и ние сме се прибирали, светейки с фенерчетата на телефоните си. Спомням си, че една вечер се прибираме да спим в къщата и макар че беше лято, вечер ставаше прохладно и се бях наметнала с един шал. И изведнъж видях, че на шала ми се е закрепила една богомолка. Аз съм си я докарала в къщата като брошка, макар че изпитвам ужас от такива насекоми. Но в тъмното няма как да я видиш.

Има и друг интересен случай от снимките – Иван Юруков ходеше за риба, беше хванал и беше я дал в някакво заведение да я изпекат. Ние ядохме прясна риба, което също ще го помня цял живот. На снимки в София няма как да ти се случи.

„Диви ягоди“ винаги ще го свързвам със Смолян и с Полковник Серафимово. В същото време в гората, където ни беше едната локация за снимки, имаше една колиба, в която живее сама една баба и при нея няма електричество. Наоколо минават мечки.

Това беше място на пълни контрасти и в същото време много магично. Ту минаваш покрай някакви супер лъскави къщи за гости и в същото време знаеш, че наблизо в гората в една колиба живее една самотна баба. Веднъж седмично в селото идваше автобус, който носеше провизии на бабите в селото. В същото време в центъра на селото италианка ти прави пици и се чувстваш все едно си в центъра на Рим. Бих се върнала да похапна при италианката (смее се).

Зад кадър също има много забавни истории. Освен че свири на китара Иван Юруков умее да лови и риба. Зад актьорите е звукорежисьорът Иван Андреев, който получи Наградата на Съюза на българските филмови дейци „Васил Гендов“ за най-добър звук на игрален филм за "Диви ягоди"

- Италия ли е любимата ти дестинация?

- Обожавам Италия. Там мога да ходя само заради храната. (смее се) Но ти там не може да напълнееш. Просто храната им е друга. Милиони пъти бих отишла във Флоренция, защото, според мен, колкото пъти отидеш, всеки път има какво да се види. Розкошно е. Тук говоря не само за храна, говоря най-вече за култура, за Италия като люлка на Ренесанса.

- За теб какво е основното послание на филма „Диви ягоди”?

- Че винаги има надежда и винаги може да започнеш от начало. И че понякога, когато най-малко очакваш нещо, то се случва. Друг път, без да го осъзнаваш веднага, разбираш, че животът те бута, за да направиш стъпка напред към нещо. Иска ми се хората да вярват, че ако съдбата ги води нанякъде, значи има нещо. Винаги можеш да започнеш отначало, стига да имаш на какво да стъпиш.

Ванина Кондова, Иван Юруков и Стела Ганчева, които изпълняват главните роли в "Диви ягоди", на Фестивала "Любовта е лудост" във Варна

- Кога вълнението е по-голямо – на червения килим на кинопремиера или на сцената по време на театрална премиера?

- Аз винаги много се вълнувам. Разбира се, че вълнението да трепериш зад сцената е различно от това вълнение, което чувстваш по време на кино премиера. Колкото и роли да си изиграл на сцената винаги се вълнуваш особено по време на премиера. Аз вече гледах „Диви ягоди“ няколко пъти, защото присъствах на предпремиерите на филма на различни фестивали у нас. За мен премиерата беше, когато гледах филма за пръв път на София филм фест миналата година през март.

През цялото време в залата с Ванина се държахме за ръце. Ти не знаеш какво ще гледаш. Знаеш какво си заснел, но при монтажа не знаеш кое как е сглобено, има ли филм, няма ли филм. Не е като в театъра, ако нещо не съм доволна, следващия път мога да го подобря. Радвам се, че „Диви ягоди“ се получи много хубав филм, на който спокойно, с ръка на сърцето, мога да каня хората да дойдат и да го гледат. Филмът е топъл и не е претенциозен, което за мен също е голям плюс.

В "Изневери в повече" под режисурата на Емил Марков, Стела Ганчева си партнира с Албена Михова, Христо Гърбов, Евгени Будинов и Тихомир Благоев. Спектакълът се радва на голям зрителски интерес и вече се играе 10 години

- С теб водим този разговор малко преди да тръгнеш за Бургас, където вечерта имаш представление. Тръгвате в ранния следобед за там, вечерта играете в Бургас и веднага след това се връщате обратно в София. Изключително забързан ритъм на живот. Как успяваш да си във форма, когато излизаш на сцената след такъв ден?

- Ако трябва да съм честна, с годините тези пътувания стават по-изморителни. Но те не са непрекъснато. При мен са по-спорадични. Има колеги, които това го живеят нон-стоп и аз не знам как издържат. Със сигурност, ако се настроиш, можеш да издържиш на такъв ритъм. Лично аз не мога да си представя да съм непрекъснато така. Иначе много се радвам, когато отида в Бургас, защото се виждам с майка ми, макар и за броени минути. Защото тя идва да гледа представленията, с които гостуваме в Бургас. Ето сега представяме в Бургас „Изневери в повече“ – представление, което се играе 10 години. С тази ситуационна комедия навремето обиколихме Щатите и Канада. Със Сатирата също пътуваме много на турнета. През февруари имаме две турнета с „Креват за двама“, чийто режисьор е Калин Сърменов.

Директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов, който е и режисьор на постановката "Креват за двама", заедно с актьорите от спектакъла - Николай Луканов, Стела Ганчева, Александра Сърчаджиева и Явор Борисов

- Как се променя с времето даден спектакъл и как се променяш ти в дадена роля, която играеш дълго време?

- Всеки път е различно. И това е хубавото, когато един спектакъл се играе толкова дълго време, защото ти самият се променяш. Стела преди 10 години е по-различна от Стела сега. Смятам, че се развивам и професионално, и житейски. Ако сам не търсиш нещо в образа или в самата пиеса, което да те изненада, няма да се развиваш. Така че и ролята се променя, и расте заедно с теб. Много хубаво е и когато с екипа на постановката запазиш партньорството и го развиваш през годините.

Директорът на Фестивала "Любовта е лудост" проф. Александър Грозев, Иван Юруков, режисьорът Татяна Пандурска, Стела Ганчева, Ванина Кондова и изпълнителният директор на НДК Андрияна Петкова на официалното представяне на "Диви ягоди" в рамките на фестивала във Варна

- През февруари ти предстои и театрална премиера - влизаш в спектакъла „Канкун“. Това е комедия за възможните животи, които сме могли да имаме.

- Моят вече покоен професор в НАТФИЗ Димитрина Гюрова казваше: „Моите деца, вие сте щастливци да имате тази професия, защото освен вашия, вие живеете толкова много чужди животи.“ Да не говорим, че в някаква роля ти се пада да играеш нещо, което е коренно различно от теб и даже аз съм си казвала: „Боже, какво е това поведение?“ А после ми става такъв кеф да играя, защото има поведение, което е много различно от това как аз бих реагирала и как бих се държала спрямо някого в живота.

Така че да живееш много животи – това е страстта в актьорската професия. Това е едно от нещата, които те прави зависим по някакъв начин, това непрекъснато да изпитваш още нещо през някой друг.

Иначе, ако говоря конкретно за „Канкун“ – това е пиеса, в която се разказва за това, че винаги се стремим към нещо, което нямаме. И какво би било, ако… Много хубав екип са колегите, които играят в „Канкун“. Аз съм много щастлива, че ме поканиха да вляза в този екип и сега си партнирам с Александра Димитрова, Веселин Петров и Нено Койнарски. Например с Нено сме работили в „Диви ягоди", но не сме имали общи сцени във филма. Аз лично се вълнувам много и за моята премиера в „Канкун“. С някои от колегите сме работили преди, с други се срещаме за пръв път. С режисьора Антон Угринов пък сме работили преди по три постановки.

"Канкун" събира на една сцена Нено Койнарски, Стела Ганчева, Александра Димитрова и Веселин Петров. Режисьор на спектакъла е Антон Угринов

- Защо тази пиеса е толкова популярна?

- На първо място текстът е много хубав и има над какво да се замислиш. В пиесата има много тънко чувство за хумор, каквото е типично за Жорди Галсеран. Играла съм и в друга негова пиеса – в „Без задръжки“ в Сатирата и режисьор отново беше Антон Угринов. Галсеран е много умел автор и много сръчно нарежда събитията и обратите в пиесата и умее да държи зрителския интерес.

- Комедийният или драматичният образ ти е по-труден?

- Като че ли комедията е по-трудна. И в случая трябва да намериш кое е смешното и по какъв начин е смешно. И как да бъде поднесено. Аз обичам и драматичните образи. Факт е, че съм в Сатиричния театър и в момента професията ме среща по-често с комедийни образи.

Николай Луканов и Стела Ганчева в постановката на режисьора Никола Стоянов "Да останем само приятели" на сцената на "Комеди бар Хепи Сатира"

- Как почиваш след репетиционен или снимачен процес?

- Ако репетиционният или снимачният процес е бил много поглъщаш, когато приключи изпадаш малко в следродилна депресия и ти трябва време да се върнеш към земния живот. А след това започвам рязко да се заземявам и да върша битови неща, за да си освободя мислите – почвам примерно да чистя къщата. Ако имам настроение излизам навън. Когато имаш семейство и хора, с които непрекъснато си споделяте някакви неща, всичко това вече минава по-леко. И някакси ежедневието те засмуква по-бързо в някакви други писти.

- Лесно ли се разделяш с роля, когато ти е последният снимачен ден и когато вече знаеш, че дадено театрално представление е се играе за последно?

- Зависи от ролята. Въпреки че всички много си ги обичам, но има някои, които са по-специални за мен. Това е нормално за всеки актьор. Към някои роли, представления, екипи се привързваш повече и си ги обичаш повече. Има спектакли, които ги боледувам години след като сме спрели да ги играем.

Зад кадър - Стела Ганчева и Иван Юруков по време на снимките на "Диви ягоди". Зад актьорите е операторът Стефан Врачев

- За теб важно ли е да познаваш човека, с когото ще си партнирате на сцената?

- Разбира се, много е леко, когато се познавате, чувствате се по-отпуснато, по-леко. Има хора, които дори да ги виждаш за пръв път, веднага става спойката и се получава химията. Така е и в живота. Има хора, с които се сприятеляваш от раз. В нашата професия имаш възможността много бързо да се срещнеш с някой – примерно срещаш колега актьор и веднага трябва да играете мъж и жена.

Актьорската професия ти дава възможност за много бързо сближаване с различни хора – дали ще е режисьор, актьор. Просто естеството на работата е такова. Ще се върна към „Диви ягоди“. Ние с Ванина до началото на снимките на филма бяхме на „Здравей – здрасти“. Знаехме се понеже сме завършили при един професор. Но във филма имам чувството, че съм я познавала цял живот. Иван Юруков също е разкошен партньор. Той много ти подава като партньор и ти трябва само да имаш сетива да му отговаряш.

В интервюто със Стела Ганчева са използвани снимки от личния архив на актрисата, от Сатиричния театър, кадри от филма "Диви ягоди" и плакат от спектакъла "Канкун"

- Имаш ли мечти, свързани с професията, които би искала да сбъднеш?

- Бих искала още доста да снимам. Примерно веднага след края на снимките на сериала „Братя“ се снимах в „Диви ягоди“. Иначе в театъра не мога да се оплача от липса на ангажименти. Много съм щастлива в Сатиричния театър и извън него. В Сатирата атмосферата е много хубава, чувствам се на място. Освен това снимам и помагам на млади режисьори, което го приемам като инвестиция за бъдещето. Те винаги са притеснени, нямат бюджети и ако съм свободна и имам възможност, гледам да не отказвам покани от млади, прохождащи режисьори. Аз съм много щастлива, когато работя. Не мога да избера между киното и театъра, защото те са много различни, но и двете са еднакво пристрастяващи. Бих си пожелала още роли в театъра и още повече в киното.

Снимка горе: Кристина Ликова