Актрисата Стела Ганчева пред Lupa.bg: В живота предпочитам "честната игра"

"Пожелавам си да сме здрави и да се върнем към някакъв по-нормален живот, да можем да се прегръщаме, както преди, а не да спазваме дистанция и непрекъснато да се страхуваме." Това е най-голямата надежда на актрисата Стела Ганчева. А на себе си и на колегите си актьори пожелава за имат вдъхновяваща работа. Самата тя се чувства вдъхновена и щастлива, защото играе в театъра и се снима в киното.

Вече половин година зрителите я гледат като Мая в сериала "Братя" по Нова телевизия, който се радва на огромен интерес. Във фен групата на сериала във фейсбук най-запалените почитатели на криминалната психо драма всеки ден разпалено коментират поведението и репликите на героите и оживено обсъждат как ще се развие сюжетът. Приветлива, интригуваща и усмихната Стела Ганчева само загатна пред Lupa.bg, че отново предстоят неочаквани обрати.

Стела Ганчева е родена навръх големия празник Вяра, Надежда и Любов - 17 септември в Бургас. Завършва средното си образование в Немската езикова гимназия. През 2002 г. завършва в класа по актьорско майсторство на проф. Димитрина Гюрова в НАТФИЗ. Същата година дебютира в ролята на Нина Заречная в "Чайка” на Чехов в Старозагорския драматичен театър. От 2004 г. до 2018 г. е част от трупата на Малък градски театър ”Зад канала”. От 2018 г. е част от трупата на Сатиричния театър. Участвала е в редица постановки като „Балкански синдром“, „Ритъм & блус“, "Изневери в повече". Сега любителите на театъра може да гледат изящната Стела Ганчева на сцената на Сатиричния театър в постановките "Шоколад", "Без задръжки" и "Сатирично кабаре".

- Стела, наскоро беше премиерата на спектакъла „Сатирично кабаре”, в който участва цялата трупа на Сатиричния театър. Чувствате ли, че живеем в някакво шоу?

- Наистина животът ни прилича на една „обърната елха”. И този тип спектакли ни дават възможност да погледнем с усмивка на събитията, които ни се случват.  

- Патронът на Сатиричния театър – Алеко Константинов щеше да има много храна за писане.

- О, да, щеше да има храна. Много трагикомични ситуации можеше да опише.

Стела Ганчева заедно с колегите си от Сатиричния театър Албена Михова и Константин Икономов са част от спектакъла "Сатирично кабаре"

- Друга пиеса, която привлича вниманието на зрителите и има голям успех е „Без задръжки”, където участвате и вие. Как бихте характеризирали вашата героиня в пиесата, която умело успява да влезе под кожата на един министър?

- Пиесата е много актуална, авторът е каталунецът Жорди Галсеран. В „Без задръжки” ме привличат обратите в сюжета, както и че героите се представят за едни хора, а всъщност се оказват други. Така е и с моята героиня Висента. Привличаме и чувството за хумор в пиесата.

- Костюмът ви е много интересен.

- Да, костюмите са дело на Свила Величкова. Разкошна е. Прави невероятна сценография и костюми.

Стела Ганчева и Александър Кадиев в постановката "Без задръжки"

- Тъжно ли е да играете пред малко зрители, след като здравните власти засега не разрешават пълни зали, а важи ограничението за 30 или 50 % заетост?

- Когато си на сцената усещаш, че публиката е по-малко. В началото беше голям шок, когато ни затвориха. След това пускаха ту 30 %, ту 50 % зрители. Ние бяхме свикнали на пълни зали. Съвсем друго е усещането и енергията при пълен салон. И изведнъж виждаш полупразен салон, но пък публиката, за да ни подкрепи, сега сякаш по-активно реагира. Вече претръпнахме с новите условия, но няма как да свикнем с тях.

- Какво смятате за онлайн постановките?

- За мен важен е живият контакт с публиката и не смятам, че бъдещето на театъра е в онлайн постановките. Иначе по време на първия локдаун изгледах всички онлайн постановки на английския Национален театър.

Борислав Захариев, Стела Ганчева и Стефан Попов обират овациите на публиката с талантливата си игра в "Без задръжки"

- Стела, какво репетирате в момента?

- Репетирам в Сатиричния театър една френска пиеса на драматурга Флориан Зелер. Тази пиеса за пръв се поставя в България и се казва „Един час спокойствие, моля”. Режисьор на спектакъла е Антон Угринов, който е режисьор и на „Шоколад”, и на „Без задръжки” в Сатиричния театър, в които имам удоволствието да играя. В новата пиеса си партнирам с Кръстьо Лафазанов, който е в главната роля, също така с Мира Върбанова, Явор Борисов, Пламен Великов, Тео Елмазов, Асен Мутафчиев.

Сашо Кадиев и Стела Ганчева в комедията "Без задръжки", режисьор Антон Угринов

- Каква е вашата роля?

- Аз съм съпругата на Мишел – героя на Кръстьо Лафазанов, но не бих искала да издавам сюжета. Официалната премиера ще е през октомври.

- Пожелавам ви на премиерата да имате на 100 % пълни зали.

- Дай Боже, благодаря.

Албена Павлова, Мирослава Върбанова, Елена Атанасова, Стела Ганчева в спектакъла "Шоколад" на сцената на Сатирата

- Да поговорим за вашата героиня Мая от сериала „Братя”. Емоционална ли сте като нея?

- При нея емоциите са водещи. И аз съм емоционална, но тя реагира по-спонтанно и по-емоционално, докато при мен разумът в повечето случаи надделява.

- Вашата героиня има свежи реплики, които се харесват на зрителите, като например „Да направя един ритуал за привличане на пари.”

- За това съм благодарна на сценаристите, защото те са написали Мая много свеж образ. И аз съм много щастлива, че на мен се падна да я играя.

- При Мая засега няма шокова промяна, както при другите герои.

- Засега е така, но предстои да се видят едни други черти от Мая, които тепърва ще излязат. Има време до края на втори сезон. (усмихва се) И аз се изумявах на някои реакции от нейна страна, но Мая си е Мая. Тя е непредвидима и наистина емоцията е водеща там.

- Извън сериала какво бихте посъветвали жени, които са обект на домашно насилие?

- Важно е да не се мълчи. Знам, че е много трудно. Много четох по темата, когато трябваше да се подготвя за първия сезон. Беше ми много странно как един човек, който е тормозен като че ли се привързва към насилника и се проявява стокхолмския синдром. Много четох и разбрах, че на тези жени често им се е насаждало чувство на вина и срам и това са все бариери, които ги е спирало да говорят реално за проблемите. Много често самите те смятат, че са виновни и си го заслужават. Но аз смятам, че за този проблем трябва да се говори. За съжаление често минава много време, докато те самите осъзнаят, че това е проблем, камо ли да започнат да споделят. Това е лошото.

- Заслужават ли хората втори шанс?

- Принципно съм „за” втория шанс. Въпросът е дали човекът, който го дава, е готов да го даде. Не може да даваш само защото трябва да даваш втори шанс. Ако даваш втори шанс наистина трябва да си простил, иначе няма смисъл нито за теб, нито за отсрещната страна.

- Как си партнирате с вашия екранен съпруг Тодор Танчев?

- Много съм благодарна, че ми се падна този разкошен партньор. С Тошко не се познавахме преди сериала, запознахме се дни преди да започнем снимки. Изключително лесно и бързо се сработихме. Даже в началото от екипа коментираха, че все едно и преди сме снимали с него, тъй като на снимачната площадка между нас има добра химия. Много съм благодарна за това партньорство, защото с Тошко имаме нелеки сцени, особено в първия сезон с побоищата. Той много ми помагаше нещата да се получат.

Стела Ганчева и Дария Хаджийска като майка и дъщеря в "Братя"

- Какво мислите за вашата екранна дъщеря Вики?

- Дария Хаджийска е много сладка. Тя няма нищо общо с героинята си Вики. Дария има голям опит, доста е снимала и мисля, че добре се справя с ролята си. Щастлива съм, че си партнирам и с нея.

- Гледате ли сериала и строга ли сте към себе си, наблюдавайки се на малкия екран?

- Да, гледам го, разбира се. Аз знам действието, но като актьор гледам как са излезли сцените след монтажа, защото е много различно. Много често, докато снимаш мислиш едно, после като видиш готовия материал е друго, а монтажът е повече от 50 % от филма. Разбира се, има неща, за които си казвам: „Ех, това можеше да го направя по друг начин”.

Актрисата като Стюардесата в спектакъла "Островът" от Иво Сиромахов в Сатирата

- Интересувате ли се от астрология и нумерология?

- Чета си хороскопа (смее се). Според мен много хора го правят, дори и мъжете, макар че отричат. Разбира се, не отдаваме на хороскопа чак такова значение. Иначе смятам, че нумерологията си е една точна наука. Но в никакъв случай не съм запленена в такава степен в каквато е Мая. Интересувала съм се от източна философия, от край време имам влечение към източните култури. Оттам са ми останали някакви неща, които покрай Мая си прокарвам. Героинята ми например е доста по-напред в езотериката, така че и тя ме обогати за някои неща.

- Дори и на моменти Мая да изглежда много шантава тя прави и доста логични стъпки.

- О, да. Тя в никакъв случай не е някакво куку. Аз самата съм бягала от подобен образ. Просто има такива хора, които вярват в тези неща и живеят според законите на астрологията. Иначе героинята ми е нормален човек като всички останали, водена от своята страст, емоция и проблеми.

- Изповядвате максимата „Човек е човек, когато е на път“. Къде обичате да пътувате?

- Много обичам да пътувам. Най жива се чувствам по време на пътешествие. Ако можех веднага бих тръгнала нанякъде. Била съм на много различни места и всяко нещо си носи своето очарование. Аз обичам да пътувам и из България, не само в чужбина. След адреналина, който ми дава работата, много жива се чувствам, когато пътувам някъде. Преди години бяхме с едно представление на турне в САЩ и Канада. Беше изморително – дълъг път, часова разлика, излизаш на сцената, което наше време е все едно 3 часа през нощта. Това е канска умора, но в същото време адреналинът те дължи. Харесва ми, когато ми се случват нови неща – да откривам нови светове, а така все повече опознавам и самата себе си.

- Връщате ли се често в родния Бургас?

- Морето през лятото не ме привлича толкова много, колкото през зимата. Тогава ме зарежда много повече. А през зимата морето излъчва една особена сила и мощ и ми е по-любимо тогава. Но пък най-топлят ми морски спомен е, когото като дете пред лятото отивах сутрин рано край морето и виждах блещукащите светлинки по водната повърхност и усещах йодните пари.

Стела Ганчева, Христо Гърбов, Александър Димов, Петя Романова, Албена Михова и Евгени Будинов на турне в Монреал през 2017 г. със спектакъла "Изневери в повече"
 

- Защо решихте да учите в НАТФИЗ и защо се насочихте към актьорската професия? Оправдаха ли се очакванията ви като емоция и като професионална реализация?

- Аз много късно реших да кандидатствам в НАТФИЗ – през последната година в училище вече трябваше да тръгна по някакъв път. В немската гимназия имахме една групичка, която се оформи и ходехме на театър, не изпускахме постановки. Бях впечатлена от някои спектакли, които бях гледала и си казах, че това много ме влече и много искам да видя какво е там горе, да съм на мястото на актьорите. Иначе съм израснала на сцената, защото съм играла балет като дете в Бургаската опера. Кандидатствах в НАТФИЗ, приеха ме и любовта към професията започна да расте.

- На вас, актьорите, сцената ви дава невероятна сила. Забравяте всякакви неразположения.

- Да, сцената е адреналин. Играла съм бременна до седмия месец. Пътувахме и не усещах тежест.

- Синът ви как се отнася към вашата професия?

- До този момент актьорството не го влече. В момента той е на тема баскетбол.

- Гледа ли ви в сериала?

- Не много, тъй като в 22,30 часа вече трябва да си е легнал. Веднъж попадна на една сцена, в която към мен се обръщаха с „Мая“ и той ме погледна и каза: „Мая?! Защо ти викат Мая?!“ Беше искрено учуден, че хората ме наричат Мая. Реагира точно по детски невинно. И беше леко възмутен как е възможно да ме наричат с друго име.

- На кого сте кръстена?

- Кръстена съм на дядо ми по бащина линия. Той се казва Стоян. Светла му памет! Той е починал малко преди да се родя. Майка ми е била в напреднала бременност и е било като заръка: нека детето, което ще се роди да бъде кръстено на него. Искали да ме кръстят Стояна, но майка ми настояла да е Стела. Мислила съм си, че сценаристите неслучайно са избрали името Мая за героинята ми, защото „майа“ на санскрит означава „илюзия“. Като ти кажат „живееш в майа“ значи живееш в някакъв измислен свят.

- На кои качества най-много държите?

- Много държа да си споделяме. Това важи за всичко, за всякакви връзки, да сме откровени и открити един с друг. Харесва ми "честната игра" в живота. Иначе като една Дева много обичам реда, да ми е подредено. Тогава и аз се чувствам в хармония със себе си. Чистота и ред – това бих искала да има. Това е обобщаващо за всички сфери – чистота и ред, както около нас, така и вътре в нас, и във взаимоотношенията, и в средата около нас.

- Вероятно сте много точен човек и никога не закъснявате.

- Гледам да съм точна, но това не е само от зодията. Така са ме възпитали и в немската гимназия.  Да си точен и да не закъсняваш е уважение и към теб самия, и към другия. В Академията моята професорка Димитрина Гюрова, светла й памет, много държаше на това да сме точни и имаше укорително отношение към всеки закъсняващ. Примерно студентът закъснява, влиза, казва „Добро утро“, а професорката отговаряше „Не е добро, пиленце, не е добро.“ И веднага се почваше една лекция как не трябва да се закъснява. Настина съм закърмена да бъда точна.

Снимка: Гошо Гвоздев

- Наближава Великден. Какво си пожелавате най-вече?

- Да сме здрави. Това е най-ценното. Много ми се иска тази пандемия да отшумява и много искам да се върнем към живота, който познаваме отпреди това, защото ми липсват и пълните зали, липсват ми и спокойните пътувания, липсва ми спокойното общуване с хората – да можеш да прегърнеш приятел, който не си виждал отдавна. Страхът, носенето на маски, непрекъснатото дезинфекциране – много искам това да отшумява. Като се замисля колко много хора загубихме през тази една година – това много ме натъжава. Тъжно е колко много семейства изгубиха родителите си, колко деца останаха сами. Пожелавам си да се върнем към някакъв по-нормален живот. Не знам доколко ще е възможно и покрай новите правила, които се очертават. Но се моля това да стане.

- Къде ще посрещнете Възкресение Христово?

- Ще пътуваме със съпруга ми и със сина ми до Бургас. И двамата с мъжа ми сме оттам. Ще отидем да видим родителите си. Коледа и Великден са двата семейни празника, на които се събираме със семейството в Бургас. Това ни е традиция. Тази Коледа например се разходих до Несебър – нямаше никой и ти сам вървиш из града. Насреща ти е разкошно зимно море. Наистина беше вълшебство. Всъщност пожелавам три неща – здраве, животът да се върне в нормалните си темпове и да има работа, защото само така човек се чувства пълноценен, полезен за себе си, щастлив, осъществен и в хармония. Мен всяка среща с нови колеги и нови текстове ме прави щастлива.

На снимката горе фотограф Кристина Ликова