Седмицата: Жени ли се Радев или се развежда

Измина седмицата, в която „новата абсолютна власт“ на Радев – Румен Радев, навърши цял месец. Е, до 100-те му „първи дни“ на 16 август т.г. остават още два месеца и нещо. Ама то кво да ги броим, като само лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов от опозиционния окоп им го признава на Руменовата т.нар. Прогресивна България тоя т.нар. традиционен „кредит на доверие“ - 100-дневен толеранс към кое да е управление. При това ей така, „просто от възпитание“, заявявайки тия дни: „Ние в ГЕРБ като системна партия считаме, че трябва да се върне доброто възпитание на стоте дни толеранс, което го имаше едно време, особено когато има млади формации, сега създадени, макар че това е спорно дали са сега създадени, но докато се сглобят, докато се опознаят, парламентарни групи, нищо не пречи да им се даде този 100-дневен толеранс“.

Ще рече някой веднага, че то пък бившият президенто-премиер и още по-бившият само, но три пъти премиер, може някак си да се сгодяват. Ама едва ли, щото Бойко придърпа за ушите Румен към „Боташ“, а Радев го засили по стъпките на черната пантера. Това пак тия дни, когато и двамата (по отделно, засега) бяха в Шумен.

Друга е шумотевицата „едва“ от „цяяял месец“ – не годежарски, направо сватбарски звучи. Или както политоложки беше отбелязано „Месец след клетвата на кабинета „Радев“ можем да кажем, че широко рекламираната битка с предишния управленски модел засега изглежда доста хаотична. Наблюдаваме по-скоро „стреляне на посоки“. Като „борбата“ била сведена до дългото майчинство, блокиране на училищните бюджети, орязване на пенсиите с 2 евро (3,91 в лева), както и с „мерене на по-по-най кошници“ в големите търговски вериги. Което всичко заедно звучи като сватбарска пукотевица, но пък изглежда като стрелба от упор при развод.

По-конкретно някак си казано, въпросът два месеца и нещо преди уж заветните 100 дни, вече е жени ли се Румен-Радевата „Прогресивност“ или се развежда? Понеже пак от сферата на политологията най-малкото „По-скоро наблюдаваме управление на пресекулки. Колкото повече политики се натрупват, толкова по-ясно става, че някои публични изяви по-скоро вредят на комуникацията на властта, отколкото й помагат“. И допълнено с факта, че „Напрежението около управлението неизбежно ще се увеличава“. С очевадната причина „Огромният обществен мандат и самостоятелното мнозинство, които избирателите предоставиха на ПБ“.

И така баш къде е позиционирана „новата власт“ с пълното, абсолютно мнозинство“? Ми „Накануне“ е, по всичко личи, ако езиково използваме оригиналното заглавие на романа „В навечерието“ на Иван Тургенев. Там си е не само от месец и малко, а още от изборите – президентската манифестация с оставка, на 19 април т.г., че и преди това с почти два мандата под формата на държавен глава.

То в романа историята е в навечерието (накануне) на Кримската война, но нищо лично с Румен Радев, все пак се развива в средата на 19-и век. Иначе думата „накануне“ от руски на български се превежда освен като „в навечерието“, също и „в деня преди“. Което пък в съвремието ни не звучи толкова литературно, а филмотечно дрънчи, примерно като далеч по-западните заглавия на научните (или пък не) фантастики „Денят, в който Земята спря“ и „След утрешния ден“.

Всъщност, ако чистак новата (поне като партия) „Прогресивна България“ продължава наканунена кошници, вместо бюджет да плете, то и без сватба, може право в развода с властта си да скочи. Така де, то в романа „Накануне“ млада, идеалистична руска мома се влюбва в революционер и патриот, при това български, заради неговата сила, отдаденост и ясна цел. Но в по-горе посочени две, с почти два века по-съвременнифилмови творби, „идилията“ е от друг характер. Според едната директно извънземните пристигат с предупреждение (не лично разбира се към някой Румен Радев, който и да е той) за промяна в поведението, че иначе следва самозаличаване. А другата филмова версия си е направо класически апокалиптичен трилър.