Кои са реликвите ни, останали извън границите на страната

Някои от най-ценните свидетелства за българската история днес се пазят извън пределите на страната. Сред тях са съкровището на хан Кубрат в Ермитажа, така нареченото Лондонско евангелие и преписите на Манасиевата хроника.

Хиляда години по-късно костите на българския цар Самуил вече са в родната му земя, в църквата „Света София“. 

Съкровището на хан Кубрат от 632 година се съхранява далеч от България, в Ермитажа в Санкт Петербург. Според историка проф. Пламен Павлов там се намират над 1000 предмета. „Там са патрицианската тока на Кубрат, там е неговият златен меч, златният рог”, казва професорът.

„По време на втората световна война германците бомбардират влака, в който то се предвижда към Ермитажа, и то де факто е разпиляно”, обяснява пред Нова тв историкът проф. Христо Матанов.

Четвероевангелието на цар Иван Александър от XIV век - днес познато като Лондонското евангелие, е сред най-ценните български ръкописи, намерили място в Англия.

„То се нарича още Евангелие на лорд Кързън, тъй като, когато е бил в Света гора, в манастира „Свети Павел“, е поискал от игумена да му подари нещо и първото, което той вади, е Лондонското евангелие”, казва проф. Матанов. 

Извън страната ни са и пергаменти на Манасиевата хроника. Проф. Пламен Павлов обяснява, че тя има няколко преписа - ватикански, московски, тулчански, които се намират съответно във Ватикана, Москва и Букурещ. 

Първото българско възрожденско произведение - „История славянобългарска“, сега е там, където Паисий я създава. „Той пише няколко екземпляра, единият остава в Атон, в манастира в Хилендар“, посочва проф. Христо Матанов.

Част от съкровището на хан Кубер, братът на Аспарух, излиза и извън пределите на Европа. „То се намира в основната си част в Метрополитън музей в Ню Йорк и е нещо невероятно“, казва проф. Павлов.

Съкровището от Над Сент Миклош пък е част от експозицията на Виенския музей. За него професорът посочва, че е царско съкровище на Първото българско царство, вероятно свързано с Крум и Омуртаг.

Историци обаче са на мнение, че връщането на всички реликви у нас ще лиши България от присъствието ѝ в световната култура.

„Най-реалистичният вариант е те да гостуват в България, някои биха могли да останат за по-дълги периоди“, смята проф. Павлов.

„Ние имаме толкова много в чужбина, че ако се приберат всички, българската култура престава да бъде световна или европейска, и остава сама за себе си“, казва проф. Матанов.