13 юни – гей прайд, всеки ден – парад на педалите

В днешните дни на политкоректност известната фраза от градския фолклор: „От един път обратен не се става” все повече се отдалечава от буквалното си, (хомо)сексуално значение. Често използван в мъжки компании за хумористично сваляне на напрежението, вечният лаф може да бъде разгледан и в многобройните му социоикономически аспекти, а не само по адрес на косматите дупета. С други думи – еднократно излизане от зоната на комфорт и случайна грешка не определят характера и съдбата на човека.

Ето, в събота в София имаше гей прайд, имаше и някакво пиянско шествие с попове, нашмъркани принцеси и брадати архитекти. Общо траяха около три часа, три часа и половина. И двете събития – цветното с Бангаранга и заупокойното с гвардейския оркестър, са еднократни, мимолетни, изолирани, за бърза консумация и последващо изхвърляне.

Нито бръщолевиците на дядо Даниил за православното палене на свещички и копане на нивата, нито цветовете на дъгата и танците на жълтите павета имат силата на обществен детерминизъм. След края им Пламен Мирянов ще се върне пред чертожната дъска, а Дара – в залата за репетиции. Мачовците пак ще бият жените си, а обратните ще лапат пишки.

Битието на българина не се определя от подобни събития, а от неизменната историческа цикличност, балканската ни природа, икономическите процеси и социалната психология. И в този смисъл гей прайдът може да е 1 ден, но парадът на педалите е всеки ден.

Дали ще е гостуване на Росен Катамарана при Жорката Любенов да обяснява колко изгоден е Боташ, дали ще са икономическите теории на Владо Тъпото, дали ще са революционните марксистки бръщолевици на Антон Кутев – все тая. Кухите калинки, селските курвалани и голобрадите синчета на провинциални бизнесмени мощно настъпват в държавната администрация и образованието, в здравната каса и пенсионните фондове, в енергийните дружества и водната регулация.

Нашенецът наивно очакваше, че след като на 19 април даде вся власт на една несъществуваща партия, от следващия ден България ще е друга. А получи повече от същото – парад на педалите. Все тая дали Доцова е заменила Сачева, а Гълъб е застанал на мястото на Теменужка. И едните, и другите, се опитват да те минат, да те изклатят, да те таковат отзад. При това не веднъж годишно, а ежечасно.

Разбирате ли, тук не става въпрос за някаква грешка, еднократен акт, случайно подхлъзване. След като упорито, година след година, мандат след мандат, партия след партия си избирате клиентелистки тарикати, които ви таковат отзад, обяснението е просто – така ви харесва. От един път може да не се става, ама на българина хич не му е за първи път. Лашка го Царя, лашка го Сергей, Бойко, Румен... Очевидно става въпрос за устойчиво поведение.

Цикълът на месиянство и разочарование, на изборни манипулации и контролиран вот вече се възпроизвежда по инерция. Той е преминал границите на обичайната политическа система и е станал народопсихологическа присъда, битийна сублимация, самоналожен деспотизъм. Или чист, доброволен педерастлък, ако предпочитате.