Актьорът Боян Арсов пред Lupa.bg: Ролята ми в „Кабаре” е мечтана, а провокацията към мен самия е огромна

"Понякога е много страшно зад завесата, когато публиката жужи и ей сега ще се отвори и вече всичко е на показ. Никой не го интересува колко месеца си работил и колко неща си преодолял, как си се справил. Просто в рамките на следващите два часа трябва да вземеш ума на зрителите, които са дошли за това", сподели в специално интервю за Lupa.bg един от най-популярните млади артисти у нас - Боян Арсов. Според него вече все по-важно в съвременния театър е актьорът не само да играе вълнуващо, но да може и да пее, и да танцува. Той умее да прави талантливо и трите неща и чаровно-хамелеонски да се превъплъщава в най-различни образи на сцената.

Обожава да предизвиква себе си и в театъра, и в живота. Със сигурност енергията на младостта и артистичните способности го карат непрекъснато да се движи напред и да се развива като творец в различни направления - и като актьор в драматични и комедийни спектакли, и в мюзикъли, да се занимава и с режисура, с хореография и сценография, да преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ и да развива и частния Театър „ЗОНГ“, на когото е съосновател заедно с режисьорката Дина Маркова.

Боян Арсов е завършил с пълно отличие НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност „Актьорство за драматичен театър” в класа на проф. Снежина Танковска, както и магистратура по Театрално изкуство в Академията. В момента е докторант в катедра „Драматичен театър” във Факултет „Сценични изкуства” в НАТФИЗ.

Младият творец вече е натрупал завиден опит зад гърба си като актьор – участвал е в над 40 драматични и комедийни спектакъла и мюзикъли, сред които „Терапевти“, „Вихрушка“, „Снежната Кралица“, Кради по-малко“, „Всички освен мен“, „За какво ви е Дон Кихот“, "Когато розите танцуват", "Луцифер", "Светици и перверзници" в Сатиричния театър, „Кралят елен“ в Театър „Азарян“, „Животът е сън“, "Отело – гибелта на иделиста“ и "Мисия Филоктет. Последният оцелял“ на Театър „Зонг“, „Ромео и Жулиета“, "Майстора и Маргарита" и "Вино от глухарчета" в Младежки театър, в мюзикълите „Mamma Mia!“, „Клетниците“ и „Шрек“ в Софийска опера, в "Целуни ме, Кейт" в Музикалния театър, в "Бебе на борда" в Народния театър, в "Швейцария" в Театър 199.

Носител е на наградата „Икар” на Съюза на артистите за Водеща мъжка роля за образа си на Сехизмундо в „Животът е сън“ по Педро Калдерон де ла Барка под режисурата на Дина Маркова.  За ролята си там спечели и три награди от Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът" в Пловдив и от театрални фестивали в чужбина. Носител е и на много други театрални призове. 

Скачането с парашут носи почти същия адреналин, както миговете преди да се вдигне завесата в театъра, разкрива пред Lupa.bg Боян Арсов, който през лятото сбъдна своя житейска мечта - да скочи с парашут от високо. А сега сбъдва и своя мечта в творчески план - да изпълни ролята на Церемониалмайстора - саркастичния тълкувател и мистериозния манипулатор на съдбите на героите в „Кабаре“.

"Светът е кабаре, приятелю! Ела в кабарето!“. Един от най-популярните мюзикъли в историята – „Кабаре“ по музика на Джон Кандер, текстове на Фред Ебб и либрето на Джо Мастърофф, оживява в Музикалния театър в сценичната версия на режисьора Валентин Ганев. Премиерните дати на спектакъла са 28, 29 и 30 ноември, мюзикълът ще се играе и на 2 и 6 декември.

Солистите, хорът, балетът и оркестърът на Музикалния театър, под диригентството на диригента-постановчик Юли Дамянов и Георги Милтиядов, ще потопят зрителите в блясъка и сенките на "Кит Кат Клуб" – свят, в който смехът е маска, а всяка песен е предупреждение, споделят от Музикалния театър. Публиката ще има възможност да преживее разнообразието на актьорските превъплъщения в предстоящите спектакли, тъй като за ролите има няколко състава.

И в този бляскав клуб в Берлин през 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, във време, в което Германия е в икономическа криза и политическа безпътица след загубата на Първата Световна война, в града кипи бурен нощен живот, а кабарето привлича неудържимо световната бохема - артисти, писатели, музиканти, художници, както и политици. Това е началото на тоталитарния режим на Адолф Хитлер и неудържимия възход на Нацистката партия и Третия Райх. А под маската на забавен кабаретен артист героят на Боян Арсов - Церемониалмайстора припомня сладко-горчивия вкус на живота и умело предвещава страшната буря, която предстои в света. 

Боян Арсов в ролята на Церемониалмайстора в "Кабаре". Снимка: THE TRACKERS

- Бояне, каква беше първата ти мисъл, когато получи поканата да участваш в един от най-известните световни мюзикъли „Кабаре” на сцената на Музикалния театър?

- Историята е много любопитна, защото аз обичам този мюзикъл отдавна. И когато преди време качих в социалните мрежи снимка, за да обявя участието си, една учителка от Немската гимназия ми писа веднага и ми каза: „Помня те още на Фашинга в училище, това е карнавалът в Немската гимназия, как пееше първата известна песен от мюзикъла „Willkommen” ("Вилкомен"), в костюма на героя. (смее се) Бях забравил за тази случка, оставил съм я някъде назад в спомените си. И се сетих, че наистина още тогава беше първият ми опит да бъда в тази роля на онзи карнавал в Немската гимназия.

Много по-късно, преди две години, излезе премиерата на моноспектакъла „Луцифер” в Сатиричния театър. В постановката има преплетени няколко музикални и танцови номера, които са по моя идея, те не са по автор. И „Кабаре” беше едно от тях - пак същата тема, същата песен на конферансието. И всъщност преди две години директорът на Музикалния театър Еделина Кънева гледа „Луцифер” в Сатирата и си спомням как после дойде отзад в гримьорната много развълнувана и каза: „Искаш ли да направим „Кабаре” в Музикалния театър?” И аз отговорих: „Искам, как да не искам!” И така стартира тази покана и идеята да направим „Кабаре”. И ето, че две години по-късно „Кабаре” е факт.

Снимка: THE TRACKERS

- В този смисъл може да се каже, че ролята на Церемониалмайстора е мечтана роля?

- Да, много. Това е много интересна роля, много особена. Персонажът на Церемониалмайстора е хем част от целия сюжет, хем не точно, хем той ръководи нещата по свой начин, хем други герои нарушават този негов комфорт и тази сила, която има на церемониалмайстор. „Кабаре” е един от най-политическите мюзикъли.

Разглежда епохата на края на 20-те, началото на 30-те години в Германия – края на Ваймарската република, когато националсоциалистите започват да трупат точки сред обществото и да развиват идеите си. Тогава те набират сила и тяхната политическа програма започва да разцъфтява и да печели все повече привърженици. И всъщност това е много сложно време.

В този смисъл този мюзикъл дава поле за силни интерпретации и внушения в зависимост от времето, в което се поставя. Всички знаем какво се случва години по-късно. Героите не го знаят все още и това е много интересно. Знаем как се изкривява историята и до какви зверства се стига. И това съм се опитал по някакъв начин да го прокрадна в целия разказ от гледната точка на героя. В представлението има един много зловещ момент, когато изведнъж прозвучава една песничка, която в последствие се превръща в химн на Хитлер и на нацистите. Това е зловещ момент, който преобръща действието.

За ролята на Церемониалмайстора Боян Арсов мечтае отдавна. Снимка: THE TRACKERS

- Церемониалмайсторът не само е ироничен, той е и саркастичен, да, той води разказа, но го и провокира, но той предвещава и злото, което ще се случи. Колко близо до теб и колко далеч от теб е този герой?

- Бих искал първо да кажа, че съм много щастлив от срещата си с Вальо Ганев, режисьора на „Кабаре”. Винаги съм го харесвал като актьор. Той е един от най-добрите ни актьори. Досега не съм имал възможността да си партнирам с него, но сега го срещам като режисьор. Още в началото той каза за героя ми, че това е “веселата кукла на престорената радост”. И това изречение много ми хареса. И започнах да го откривам във всичките сцени, които има.

Тази роля е особена и с това, че на пръв поглед носи много смях, много шега и закачка. Във времето, когато е писана историята, а и сега, кабаретата са места за веселие, там има разкрепостеност, духът е свободен, ограниченията са по-малко, позволеното е повече. Но отвъд този смях се крият и сериозни теми. Това е визитната картичка на този герой – той не е просто комедиен персонаж, който се забавлява и дърпа конците. Зад нещо смешно стои винаги и обратната перспектива, той се опитва чрез смях да ни подведе и да ни я покаже.

Акьорът се преобразява и като дявола в моноспектакъла "Луцифер" на сцената на "Комеди бар Хепи Сатира" в Сатиричния театър. Снимка: Сатиричен театър

- Всъщност кабарето има и своята тъмна страна.

- Да, точно така. Освен свобода, любов и разгул в кабаретата се засягат и политически теми, сблъскват се обществени позиции.

- Ти си така да се каже си немски възпитаник, завършил си Немската гимназия в София. Предполагам, че си запознат добре с новата история на Германия и турбуленциите, през които тя преминава. В този смисъл тези знания помогнаха ли ти да се потопиш по-лесно в онова време, 90 години назад и да изградиш по-умело образа на твоя герой?

- Сега, слава Богу, имаме достъп до най-различна информация и до най-различни текстове, снимки и видеоматериали – неща, които съвременният артист не бива да пренебрегва. Когато работиш по някоя роля, колкото повече може да узнаеш за нея, за контекста и за времето, за героите от пиесата или материала, върху който работиш, толкова по-добре и толкова повече гледни точки би могъл да получиш в изграждането на персонажа и толкова повече средства биха ти хрумнали.

Аз съм учил в Немската гимназия и там учихме немската история много подробно. Много неща сме учили за Германия, за Втората световна война, за Хитлер, за неговото идване на власт, за начина, по който всичко това е станало, за причините да се случи и последиците от него. Отвреме навреме си припомнях по нещо. Разбира се, тук в рамките на сюжета не можеш да разкажеш всичко това и не можеш да изиграеш всичко това. Няма как. Но като допълнителна информация и за самочувствие това винаги е полезно.

Той е Луцифер. Пиесата на Хосе Варлета е поставена в Сатиричния театър от Николай Младенов, като той заедно с Боян Арсов е автор на сценичната среда и костюмите. Снимка: Сатиричен театър

- В новата версия на „Кабаре” правите ли препратки към съвремието, свързани с диктатурата и авторитаризма?

- Вальо има много интересни решения и ходове в цялото представление, но няма да ги издавам. Но те със сигурност носят този дух на съвременното ни общество и на времето, в което живеем сега. Този мюзикъл не случайно е емблема, защото човек винаги се бори, винаги се е борил и винаги ще се бори да бъде свободен, свободен в различните смисли на думата. Неслучайно мюзикълът е точно такъв – той е емблема и пример за това. Той винаги може да бъде прочетен през окото на съвременното общество и въобще на съвремието.

Боян Арсов в ролята на забавния кабаретен негодник в "Луцифер". Снимка: Сатиричен театър

- Какво би казал за музикалната среда в „Кабаре”?

- Освен оркестъра, който е в оркестрината, на сцената има бенд,  всъщност това е бендът в самото кабаре, където се развива действието.

- Неминуемо зрителите, които познават този мюзикъл от емблематичния филм на Боб Фоси, където главните роли се изпълняват от Лайза Минели, Майкъл Йорк и Джоуъл Грей, ще правят сравнение между филма и сегашната постановка. Плаши ли те това или пък не?

- Най-различни интерпретации съществуват във времето. За ролята на Церемониалмайстора Джоуъл Грей печели много награди. След това Алън Къминг прави знаменателна роля в една постановка на „Кабаре”. В наши дни Еди Редмейн влиза в тази роля в „Кит Кат клуб” в Лондон, който преди години отвори врати. Адам Ламбърт също е бил в тази роля и много други съвременни звезди са играли на лондонска сцена.

Интересното е, че се свързах с едно момче, което сега играе Церемониалмайстора в Лондон. Писах му в инстаграм и той ми отговори и беше много вълнуващо. Казах му, че и ние в София, в България сега поставяме „Кабаре”. Попитах го дали знае къде е България и той каза, че знае. (смее се) Казах, че и аз играя Церемониалмайстора и той отговори: „О, поздравения, чудесно!” Не се притеснявам от всички тези емблематични артисти, които са оставили ярък отпечатък с тази роля.

В театъра и киното всеки следващ актьор в дадена роля влиза в особен диалог с друг свой колега някъде във времето и пространството, който също е работил по същата роля. Това е прекрасно. Мисля, че интелигентният артист, знаейки всичко това, търси да остави своя отпечатък в това море от изпълнители, които са били преди него. А пък съвременният зрител би трябвало също да не прави сравнение според мен. Напротив, да открива пресечни точки или различия в името на героя и в името на интерпретацията.

Бих добавил, че в Музикалния театър сме четири състава за трите централни роли – на Сали Боулс, Клифърд и Церемониалмайстора. Като ние с Михаела Маринова сме гости в Музикалния театър, останалите артисти са част от състава на театъра. Ние с Михаела играем на 28 ноември и на 6 декември.

В “Кабаре” Боян Арсов си партнира с Михаела Маринова, която влиза в другата главна роля - на певицата Сали Боулс. Снимка: THE TRACKERS

- От ролите, които съм наблюдавала да изпълняваш, ми прави впечатление, че като че ли имаш особен афинитет към изследване на злото, но през призмата на сарказма. Ето сега като Церемониалмайстора в „Кабаре”, като Азазело-Фагот-Коровиев в „Майстора и Маргарита”, като Филоктет в „Мисия Филоктет. Последният оцелял“, като Луцифер в „Луцифер”. С какво те провокира злото?

- Много интересен въпрос. Случва ми се образите, които напоследък ми се пада да изиграя, да имат такъв привкус. Територията на мрака е много интересна територия в изкуството и отвъд това идват светлината и истината като противовес на лошото и на мрачното. А вярвам, че изкуството винаги издига светлината и истината на пиедестал и търси как да прокламира тази свобода и истина.

Боян Арсов се вихри талантливо и в мюзикъла “Mamma Mia!”, поставен от режисьора акад. Пламен Карталов в Софийска опера и балет. Снимка: Софийска опера и балет

- Вече имаш сериозен опит в мюзикълите. Преди 7 години първото ти участие в мюзикъл беше в “Mamma Mia!” Затова време придоби ли все повече увереност като артист, който играе в мюзикъли – един безкрайно интересен, вдъхновяващ и богат жанр?

- Много се радвам, че последните години този жанр се развива все повече и в България. Това за мен е най-комплексният вид сценична игра и сценично присъствие. Този жанр обединява и пеене, и танц, и актьорска игра – това триединство трябва да бъде на високо ниво във всяка една от тези три посоки. В този ред на мисли, за мен това е най-голямото предизвикателство, което на сцена един артист би могъл да получи.

И аз съм много щастлив, че имам възможност след “Mamma Mia!” през „Клетниците”, през „Шрек”, „Баща ми бояджията” в Софийска опера и „Целуни ме, Кейт” в Музикалния театър да упражнявам себе си, да провокирам себе си и да се уча.

Със сигурност мога да кажа, че имам вече повече самочувствие в тази посока, защото аз преди това не бях учил специално нито танци, нито пеене. Знаете, че в НАТФИЗ се учат най-различни дисциплини, но все пак участието в такива големи заглавия изисква повече подготовка. Радвам се, че имам тази възможност. Непрекъснато се уча от всички колеги, с които работим заедно. Още от операта, когато правихме мюзикълите, които продължаваме между другото да играем през лятото, така и сега в този процес.

Много ми е интересно да наблюдавам как работят певците, артистите от Музикалния театър и от Софийска опера с гласа си, с движенията, да наблюдавам танцьорите какви различни техники използват. Защото, както във всяко нещо и тук има много интересни тънкости, тайни, за да се получи нещо. Така че непрекъснато внимавам за това и гледам да черпя повече опит от хората, които са около мен на сцената.

Освен това танцът, езикът на тялото и песента все повече навлизат и в спектакли от драматичния театър като средства за внушение. Все по-важно става актьорът да може и да пее, и да танцува, освен да играе вълнуващо.

Боян Арсов прави впечатляващ скок на финалните аплодисменти на публиката на "Mamma Mia!". Снимка: Личен архив

- Кога ти остава време за почивка извън сцената?

- Имам да, почивката и сънят са много важни. Внимавам в една натоварена седмица все пак да имам необходимото време и за това. От септември до ноември тази година изкарах две премиери и сега предстои и трета. Много е важна концентрацията и това да си максимално полезен по време на единия процес, и след това на следващия. Много е важно сам да разпределяш силите си и да знаеш къде колко да дадеш без да прахосваш енергия извън същественото. За да се получи по най-добрия начин.

Случват се такива моменти за нас, актьорите, в които си по-натоварен, след това те минават и да речем един-два месеца нямаш репетиции, само играеш. Тогава времето тече различно. Важно е наистина да знаеш къде е главното, къде трябва да дадеш повече и вече да разпределяш своя собствен ресурс, който не е безкраен.

Защото актьорската игра, освен техническа работа, е много емоционална, физическа и мисловна работа. И човек не бива да се изчерпва, а напротив да знае как да разпределя всички тези неща в името на това да бъде полезен и нещата да се случат по най-добрия начин.

Актьорът сбъдна една своя голяма мечта - да скочи с парашут. Снимка: Личен архив

- В дните, когато си позволи кратка почива в края на лятото ти замина за една екзотична дестинация и там скочи с парашут. Как се почувства, летейки над земята?

- Винаги съм искал да скоча с парашут от самолет. И ето, че това ми се случи. И успях! Бях на 4 километра височина, когато скочихме от самолета. Адреналинът е огромен. Чувството е невероятно, наистина - нещо, което никога не си изпитвал, ако го правиш за първи път. Няма да забравя първата минута на свободното падане преди да се отвори парашутът.

- Беше ли те страх?

- Да, има и страх, защото се случва нещо, което не ти се е случило до сега. Тялото, емоциите ти не знаят как да реагират. Но е голямо преживяване. След това като се отвори парашутът има 2-3 минути на полет. Много е красиво и е голям адреналин.

Снимка: Личен архив

- Как изглежда светът от високо?

- Първоначално не се вижда, защото летиш между облаците. И изведнъж картинката отдолу се прояснява. И разбираш как всъщност човек не може всичко. Но пък от друга страна може. Трябва да мислим, че може!

- Ти предизвика себе си и извън театъра. Адреналинът, когато очакваш да се отвори люкът на самолета и да скочиш, съпоставим ли е с адреналина преди премиера, когато очакваш да се вдигне завесата и да излезеш на сцената?

- Да, понякога е много страшно зад завесата, когато публиката жужи и ей сега ще се отвори и вече всичко е на показ. Никой не го интересува колко месеца си работил и колко неща си преодолял, как си се справил. Просто в рамките на следващите два часа трябва да вземеш ума на зрителите, които са дошли за това.

Фотографията на колажа е на Фелия Барух