Инфлацията се ускорява през първите месеци на 2025 г.
Годишната инфлация ще продължи да се забавя през четвъртото тримесечие на 2024 г., но ще се ускори умерено през първото тримесечие на 2025 г. Това се казва в прогнозата на БНБ, публикувана в анализ на основните тенденции на развитие в българската икономика на Централната банка.
За тази динамика се предвижда да продължат да допринасят прогнозираният растеж на разходите за труд на единица продукция и силното потребителско търсене, оказвайки натиск върху цените най-вече в групите на услугите и на хранителните продукти.
През септември 2024 г. годишната инфлация, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се забави до 1,5 на сто спрямо 5 на сто през декември 2023 г.
От БНБ обръщат внимание, че по отношение на вътрешната макроикономическа среда запазващото се силно частно потребление и растежът на разходите за труд на единица продукция продължават да бъдат фактори с проинфлационно влияние: “най-съществен проинфлационен натиск по отношение на вътрешната макроикономическа среда и през третото тримесечие на 2024 г. продължиха да оказват бързите темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и запазващото се силно частно потребление”.
В резултат на тези процеси най-висок положителен принос за общата инфлация през септември 2024 г. имаха услугите и храните, следвани от стоките и услугите с административно определяни цени и групата на тютюневите изделия.
Годишната инфлация в групата на услугите се запазва висока и възлиза на 4,6 процента през септември 2024 г. спрямо 7,1% през декември 2023 г. Най-висок положителен принос за повишението на цените в групата имаха “общественото хранене”, “услугите по настаняване” и “комплексните услуги за почивка и туристически пътувания”. Запазващият се растеж на разходите за труд на единица продукция и силното частно потребление създаваха предпоставка за задържането на инфлацията при услугите на високо равнище, се посочва още в икономическия анализ на БНБ.
Към факторите за поддържането на инфлацията се добавя и фискалната политика, която продължава да има “проинфлационно влияние” чрез повишението на социалните плащания, на компенсацията на наетите в публичния сектор и на минималната работна заплата през последните години.
