Инфлацията в Турция спадна до под 40%

Годишната инфлация в Турция падна до 39,59% през май, показаха официални данни в понеделник, като цяло в съответствие с очакванията, до голяма степен поради компенсирането на покачването на цените на други стоки от страна на правителството чрез безплатно предоставяне на природен газ, предава Ройтерс.

Турският статистически институт (TUIK) заяви миналата седмица, че ще приложи метод на "нулева цена" за природния газ при изчисленията на индекса на потребителските цени (CPI) за май, месец, в който президентът Реджеп Тайип Ердоган спечели президентските избори.

Правителството обеща преди изборите миналия месец, че ще осигури безплатен газ през май и месечно безплатно по 25 кубични метра до май 2024 г. Счита се, че този ход ще струва на правителството 40 милиарда лири (1,89 милиарда долара).

Потребителските цени през май се повишиха с 0,04% спрямо месец по-рано, в сравнение с прогнозата за спад от 0,2% в проучване на Ройтерс.

Проучването прогнозира, че годишната инфлация на потребителските цени (CPI) ще бъде 39,2% и се очаква да завърши годината на 45%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар е нараснал с 0,65% на месечна база през май за годишно увеличение от 40,76%, според данните на TUIK.

Най-голям месечен ръст бележат цените на дрехите и обувките с 9,85%, следвани от цените в ресторанти и хотели със 7,10%.

Цените на разходите за жилищата, които включват природния газ, се понижиха с 13,79% на месечна база и бяха единствената група, която регистрира спад миналия месец, намалявайки общото месечно отчитане с 2,09 процентни пункта.

Тежестта на природния газ в инфлационната кошница е 2,9%.

Базисната инфлация "C", която изключва цените на енергията, храните, напитките и тютюневите изделия, се повиши с 4,25% на месечна база, за годишен ръст от 46,62% спрямо 45,48% през април.

Инфлацията беше подклаждана от валутна криза в края на 2021 г. и достигна 24-годишен връх от 85,51% през октомври.

Тя се понижи до 43,68% до април с благоприятен базов ефект и относително стабилна лира.

През последните няколко години Ердоган настояваше за парични стимули, целяйки да постигне ценова стабилност чрез намаляване на разходите по заеми, стимулиране на износа и обръщане на хроничните дефицити по текущата сметка към излишъци.

Но отново Ердоган, който беше избран за своя трети мандат, назначи Мехмет Шимшек, който е високо ценен от финансовите пазари, за министър на финансите.

Този ход се разглежда като подготовка за връщане към по-ортодоксални политики, включително повишаване на лихвите през следващите месеци.

"Устойчивото понижаване на инфлацията ще изисква сериозно затягане на политиката и назначаването на по-разумен кабинет през уикенда дава надежда, че правенето на политики може да се промени в по-устойчива посока", каза Лиам Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics.

Анализаторите също така посочиха, че в минали епизоди, в които Ердоган се обръща към ортодоксалната икономическа политика, той бързо и внезапно се връща към подхода си с намаляване на лихвите.

Новоназначеният вицепрезидент Джевдет Йълмаз каза в понеделник, че правителството ще даде приоритет на борбата с инфлацията, добавяйки, че министрите "са наясно, че това ще отнеме време".