Иран и Русия свързват банковите си системи

Иран и Русия са свързали междубанковите си системи за комуникация и трансфер, за да засилят търговията и финансовите трансакции помежду си, е заявил високопоставен ирански служител, цитиран от полуофициалната осведомителна агенция Фарс, съобщава БТА.

След повторното налагане на американски санкции срещу Иран през 2018 г., след като Вашингтон се отказа от ядрената сделка с Техеран от 2015 г., Ислямската република бе изключена от базираната в Белгия международната финансова система SWIFT, имаща ключово значение за международни банкови разплащания.

Подобни ограничения бяха наложени на някои руски банки след предприетата през миналата година инвазия в Украйна от страна на Москва.

„За иранските банки вече не е необходимо да използват SWIFT (…) при отношенията им с руските банки, за откриване на акредитивни сметки, преводи или гаранции“, е казал заместник-управителят на Иранската централна банка Мохсен Карими.

Докато Централната банка на Русия отказа да коментира споразумението, подписано вчера с иранските власти, Карими казва, че "около 700 руски банки и 106 други банки от 13 различни страни ще бъдат свързани към тази система", без да уточнява имената на кредитните институции.

Иранският гуверньор Мохамад Реза Фарзин приветства споразумението с Русия, като написа в туит, че „финансовата връзка между Иран и света се възстановява“.

Според него „мрежите на банките на двете страни са свързани помежду си от днес и това дава възможност на банките членки в националната банкова система на страната да обменят стандартни банкови съобщения и с руските банки“.

От началото на войната в Украйна Техеран и Москва създадат тесни двустранни връзки помежду си, докато и двете страни се опитват да изградят нови икономически и дипломатически партньорства.

Със задълбочаващата се икономически проблеми, породени до голяма степен от санкциите на САЩ, много иранци изпитват ефектите от галопиращата инфлация и растящата безработица.

Инфлацията в Иран скочи до над 50 процента, достигайки рекордни стойности, непознати за страната от десетилетия.

Младежката безработица остава висока, а над половината от иранците са изтласкани под прага на бедността, според данни на Иранския статистически център, допълва Ройтерс.

На фона на месеци на антиправителствени протести, предизвикани от смъртта на 22-годишната Махса Амини, арестувана от нравствената полиция на 13 септември миналата година заради неподходящо облекло, иранските власти са изправени пред тежка криза, опасения от икономическа изолация и липса на икономическо подобрение, които могат да доведат до повече безредици.

Иранския духовен лидер, аятолах Али Хаменей, днес каза, че страната е изправена пред „осезаем проблем с благосъстоянието и прехраната“, който не може да бъде излекуван без икономически растеж.

„В днешния свят статутът на една страна е до голяма степен свързан с нейната икономическа мощ (...) Нуждаем се от икономически растеж, за да запазим нашата регионална и глобална позиция“, заяви Хаменей в телевизионна реч.