Истанбул след 7 по Рихтер: Глад, грабежи, епидемии

Зловещи картини, напомнящи сценарий на постапокалиптичен филм, обрисува тези дни известният турски геолог Джелял Шенгьор, изреждайки причините зад решението си да напусне Истанбул — гъсто населения турски мегаполис, над който според много учени отдавна е надвиснала опасността от мощно земетресение с магнитуд от над 7 степен.

“И да не бъдат напълно сринати, 60-70 хиляди сгради ще бъдат разрушени. Улиците няма да бъдат достъпни за спасителни операции. Значителна част от пътищата към и от града ще станат неизползваеми, а

оцелелите ще бъдат блокирани за дни, може би седмици, в хаоса, който ще възникне”,

предвижда Шенгьор. 

По думите му в резултат на труса ще спре да функционира инфраструктурата за електричество, водоснабдяване, канализация и природен газ.

“През първия ден навсякъде ще има пожари.

Пожарникарите няма да могат да се намесят или защото са под развалините, или защото не могат да достигнат до затрупаните си автомобили”, смята той.

Шенгьор обръща внимание, че ще бъде невъзможно и оказването на помощ отвън, тъй като, по думите му, 60 процента от екипите за помощ и спасяване, изпращани понастоящем в зоните на земетресения, са от Истанбул. “Когато Истанбул се срути, много малко екипи ще могат да дойдат, а тези, които го направят, няма да могат да влязат в града”, казва той.

Според него новото летище в мегаполиса също ще излезе от строя за известно време, тъй като е построено върху насип.

“Гладът в града ще дойде след няколко дни. Ще започнат грабежи. Ще последват епидемии. Разрушенията няма да бъдат премахнати дълго време. Тежка миризма ще обгърне града и няма да може да се диша”, предрича още ученият. 

Страховитата прогноза на геолога, споделена пред турския журналист Фатих Алтайлъ, предизвика тревога сред жителите на мегаполиса и дебат сред учените. И макар да му навлече някои критики, те не бяха насочени към вероятността за подобно развитие на ситуацията, а към решението му да се спасява поединично.

“Подобно говорене означава да се спасяваме индивидуално. Като учени ние представляваме всички. Какво като съм спасил собствения си живот, ако десетки хиляди, стотици хиляди хора бъдат оставени да умрат. Какво значение има дали аз ще живея или не”, коментира пред телевизия Медиятава друг популярен турски експерт в областта на сеизмичната активност — проф. Наджи Гьорюр.

Според него държавата трябва спешно да реализира плана за действие по отношение на предпазните мерки при земетресение.

Гьорюр смята, че с осъществяването на този план Турция може да бъде подготвена за земетресение след 15 години.

На този фон турският министър на околната среда, градоустройството и изменението на климата Мехмет Йозхасеки заяви днес, че парламентът, който е във ваканция, може да се събере извънредно, за да разгледа специален закон за подготовката за земетресение в Истанбул, съобщи турската частна телевизия НТВ. Проектът може да бъде обсъден още преди да е приключила лятната ваканция на депутатите, като бъдат предприети бързи действия, каза министърът.

Застъпвайки се за противоречивия мега проект за “Канал Истанбул”, Йозхасеки заяви, че

планираният изкуствен канал през мегаполиса би улеснил евакуацията от града в случай на евентуално силно земетресение. 

Наред с това той заяви, че в следващите пет години министерството си поставя за цел да завърши обновяването на 600 хил. сгради, планирани за спешно събаряне, в рамките на започналата през 2012 г. програма за градска трансформация. До 2035 г. би трябвало да бъдат възстановени всички нестабилни постройки в мегаполиса, планира министерството.

“Градската трансформация” на Истанбул набра скорост след разрушителните земетресения в Южна Турция през февруари, които отнеха живота на десетки хиляди хора и причиниха разрушения в 11 турски окръга, а така също и в съседна Сирия.

За десет години в Истанбул общините и частният сектор са завършили трансформацията на 695 хиляди сгради, а процесът по трансформацията на 93 хиляди други продължава, сочат данни, публикувани в държавната Анадолска агенция.

В същото време обаче много жители на Истанбул изглежда са решени да се спасяват поединично.

Страхът от земетресение подгони истанбулчани към райони с по-устойчиви жилища и по-малък риск от земетресения. Града напускат главно жителите на кварталите с преобладаващо стари жилищни сгради и тези, разположени в най-голяма близост до големия активен разлом в района.

Проучване показа, че около 70 процента от жителите на Истанбул биха сменили домовете си, понеже се съмняват в тяхната здравина и безопасност и смятат, че са под риск да се разрушат при земетръс.