Ива Петрова пред ЕС: Енергийният преход трябва да бъде балансиран

Енергийният преход трябва да бъде балансиран и да съчетава климатичните амбиции на Съюза със сигурността на доставките, достъпността на енергията и конкурентоспособността на европейската индустрия. Това гласят съвместни политически послания на България и Словакия, подкрепени от Чехия, Гърция, Полша и Румъния, които представи министърът на енергетиката Ива Петрова в рамките на заседанието на Съвета на ЕС по енергетикав Люксембург.

Посланията се основават на Съвместната декларация на браншови асоциации от тези държави, подписана на 8 октомври 2026 г. в София. Сред основните приоритети са реалистичното и социално балансирано прилагане на схемата за търговия с емисии и преразгледаната Директива за възобновяемата енергия, включително осигуряването на по-голяма гъвкавост при изпълнението на целите в транспорта.

В общата си позиция държавите поставят акцент и върху технологичната неутралност при декарбонизацията на транспорта и ролята на биогоривата и рециклираните въглеродни горива за намаляване на емисиите от съществуващия автомобилен парк. Те подчертават и необходимостта от реалистичното прилагане на Регламента за метана, като се отчитат съображенията за енергийна сигурност и се осигуряват ясни и практически осъществими условия за изпълнение на изискванията от засегнатите оператори.

Чрез тази обща инициатива България и подкрепящите я държави членки изтъкват значението на предвидимата и реалистична европейска политика, която позволява постигането на климатичните цели, като същевременно отчита икономическите и социалните последици от прехода и необходимостта от запазване на конкурентоспособността на европейската индустрия.

В рамките на политическия дебат по предложението за Регламент относно осигуряването на устойчивост на сметките за електрическа енергия чрез намаляване на системните разходи и насърчаване на електрификацията и цифровизацията, България подкрепи по-голяма прозрачност при определянето на мрежовите тарифи и настоя за запазване на независимостта на националните регулаторни органи при тарифното регулиране. Българската страна акцентира върху необходимостта от подходящи механизми за финансиране, които не прехвърлят непропорционално разходите върху потребителите. Страната ни очаква конкретни предложения от Европейската комисия, включително инициативата за тристранни споразумения за мрежите, които биха могли да допринесат за мобилизиране на необходимото финансиране и по-справедливо разпределение на разходите за развитие на инфраструктурата. 

Запознавайки участниците с българската позиция, министър Петрова подчерта и необходимостта от гъвкави, опростени и ускорени процедури за предоставяне на държавна помощ, които да позволяват своевременна реакция при извънредни обстоятелства, като например приетата от ЕК временна рамка за държавна помощ за най-засегнатите сектори заради кризата в Близкия изток (METSAF). С оглед на значителните бюджетни последици, страната ни подкрепи предложението на Гърция, споделено и от Словакия, за провеждане на съвместно заседание на министрите на енергетиката, финансите и икономиката за колективно обсъждане на тези предизвикателства.

Необходимостта от по-добра координация при кризисни ситуации бе акцент в българската позиция по темите за енергийната сигурност и рамката за енергийна и климатична политика след 2030 г. Конфликтът в Близкия изток и безпрецедентно ниските водни нива на река Дунав открояват необходимостта от координиран подход към взаимосвързаните рискове за енергийната сигурност. 

Страната ни активно насърчава регионални инициативи за свързаност и диверсификация, сред които Вертикалния газов коридор, електроенергийните коридори „Изток–Запад“ и „Север–Юг“ и зелените енергийни маршрути от Каспийския регион към Европа. В рамките на предстоящата 31-ва конференция на ООН по изменението на климата (СОР 31), която ще се проведе в турския град Анталия, България ще предложи интегрирана инициатива с участието на министрите на околната среда, енергетиката и транспорта за засилване на координацията и готовността за реакция при кризи - въпрос от решаващо значение на фона на критичната ситуация с нивото на река Дунав. Важно значение има и задълбочаването на диалога в рамките на установени регионални и международни формати.

В контекста на необходимостта от развитие на последователна и балансирана рамка на енергийната политика на ЕС след 2030 г. министър Петрова изтъкна и стратегическото значение на системите за съхранение на енергия за гъвкавостта на електроенергийната система и сигурността на доставките. В тази връзка България подкрепя разработването на иновативни механизми за финансиране на проекти, които отчитат дългосрочните системни и трансгранични ползи за целия регион. Очакваме адекватна оценка на българските проекти, кандидатстващи за финансиране по Механизма за свързване на Европа, включително проекта „Яденица“, изтъкна министър Петрова.