Иван Гарелов на 80: Журналистите трябва да водят битка за истината

Днес една легедна в журналистиката - Иван Гарелов, навърша 80 години. Той е постигнал всичко - от горещите репортажи по света до горещите разговори с политиците по време на целия преход.

Автор на десетки документални филми, дългогодишен водещ на "Панорама", учител и вдъхновител на цяло поколение тв журналисти Иван Гарелов и днес продължава да е фактор в обществения живот със своите анализи и коментари, в които не спира да критикува и власт, и опозиция.

Гарелов ще събере своите приятели, съмишленици и ученици от "отбора на мечтите", както нарича той младите хора, които увлича около себе си, учи ги на журналистика и им показва верния път в професията.

"Водещите хора, които са лица на журналистиката, трябва да водят битка за истината, да жертват себе си, своите си интереси, своите си дребни битови житейски удобства в името на търсенето на истината. Това оценяват хората“, каза журналистът Иван Гарелов пред БТА, където работи от 1969 до 1972.

По думите му, пътят към спечелването на доверието е дълъг, а този към разочарованието е много къс.

„Ние дългия път го изминахме. Медиите се радваха на огромно влияние и интерес от страна на българската публика, при цялото многообразие и пъстрота. За съжаление, журналистиката много се комерсиализира. Стана много зависима от парите, казано най-директно, от други такива фактори, които те поставят в зависимост. И оттам тя загуби позиции. Освен че, разбира се, станаха и по-трудни времената. Да кажем, издаването на вестници стана вече много скъпо, всичко стана скъпо“, коментира Гарелов.

Той допълни, че публиката не се залъгва по жълтини, а интересът и доверието са много различни понятия.

По повод своя 80-и рожден ден журналистът разказа, че няма специална нагласа за празника.

„Не меря живота си на килограм и да кажа: „Ето, на този рафт слагам това, на другия рафт – другото“. Имам и грешки, имам и успехи. Всичко това го изразява, между другото, един клип, който е направил един мой приятел – режисьорът Дамян Петров“, посочи Иван Гарелов.

Клипът ще бъде прожектиран, когато в резиденция „Диневи“ ще бъде представена новата му книга „Рокендрол, шпионаж и... последен валс“.

„Аз почти всички такива кръгли годишнини, пък и не само кръгли, съм ги използвал като повод да правя големи планове, да събирам интелектуалците и така нататък. И първото голямо парти или купон, да го наречем, след 10-и ноември, беше мое. Събрах интелигенцията, която се беше поизплашила, беше се пръснала“, разказа журналистът.

„Рокендрол, шпионаж и... последен валс“ е втора книга на Иван Гарелов за последните 12 месеца. В нея той обобщава как младите се изправят срещу системата на културно ниво и как рокендролът навлиза в България.

Конкретният повод за интереса му към тази история е вестникарски материал, според чието заглавие продуцент на „Щурците“ е бил шпионин.

„Това ми се стори невероятно, така се и оказа“, посочи авторът.

Акцент в книгата му е ролята на рокендрола за сближаването на младите поколения от двете системи от двете страни на Желязната завеса.

"Стигнах до извода, че 60-те години, и по-точно 1968 г., със събитията в Чехословакия, в единия лагер и младежките бунтове във Франция, и в Германия по същото време - в другия лагер, дадоха началото на идейното сближение между младите поколения", разказа Гарелов.

Според него, езикът на това сближение е рокендролът, който е бил повече от музика.

"Той беше философия за живота, отношение към статуквото, отношение към такива генерални въпроси на човешкото съществуване като любов и омраза, мир или война и така нататък", посочва журналистът.

„Намерих после образа на положителния герой в автора на най-хубавите рок песни в България, текстовете на Сашо Петров (Александър Петров - автор на текстовете на много песни в българската поп и рок музика - бел. а.), който е мой личен приятел. Преплетох ги със съдбата на шпионина, преплетох историята на рокендрола по света и в България конкретно и се получи една сложна комбинация – няколко сюжетни линии, които се събраха в 100 страници с много снимки“, коментира Гарелов.

Той разказа, че е заложил на документалния характер на историята с цел да бъде максимално обективен. Използва точни цитати, чиито източници посочва, а навързването им в сюжетна линия сравнява със създаването на телевизионна новинарска емисия.

"Там сглобяването пак става по някаква логика, но този, който сглобява, стои настрани", казва Гарелов.

„Разбира се, аз от време на време имам някои отклонения, давам няколко краски за нашето поколение, защото ние сме поколението, което 60-те години узряваше за истините на живота. И ние сме тези, които носим духа, който описвам в книгата“, допълва той.