Иван Костов: Имахме план за България, но той беше саботиран

„Ние имахме план, имахме идея, имахме програма как България да се върне там, където ѝ е мястото - в европейското семейство, в това семейство, където сме били от своето Освобождение до 1944. Когато сме били една от уредените държави. Това не са илюзии. Това беше абсолютно задължителен план за изпълнение. Този план беше саботиран.“

Това казва в интервю за „Дойче веле“ бившият премиер (1997-2001) Иван Костов.

„В другите социалистически страни тези планове сработиха и те в момента са в съвсем друго положение. У нас беше извършен огромен саботаж на европейската модернизация на страната.

Саботажът дойде от елита на бившата комунистическа партия и на специалните служби, които създадоха организираната престъпност.

Именно тяхната съпротивата отклони българския преход от неговото удържане и от създаването на една консолидирана демокрация в страната

Иван Костов коментира и скандалите покрай проектобюджета на страната за 2025 година.

„По дебата за бюджета например имаше изключително откровени, дълбоки прозрения, ясни тези на анализаторите, които участваха. С изключение на двама души - на Йордан Цонев и на Асен Василев, който излезе с някаква колеблива позиция. Всички останали говорят това, което трябва да се говори. Въпросът защо не ги чуват политиците е истинският, на който отговорът е болезнен.

На политическите върхове на страната застанаха хора, които нямат нищо общо с интелигенцията, които не са в състояние да я слушат, не са в състояние да я разбират, не са в състояние сами да направят анализ на нещата.

Не са в състояние да видят в средносрочна, дори не в най-близка перспектива какво става в страната.

Т.е. нямат никаква прозорливост. И нямат откъде да я имат. Тези хора - ще се изразя много меко - са много далече от възможността да комуникират с интелигенцията.

Бившият премиер на България дава „рецептата“ за изход от сложната ситуация в страната:

„Може би един разумен изход е хората да се ориентират и да гласуват. Да намерят изход за политическата класа през своя избор като разберат, че много от гласовете им отиват абсолютно напразно. 

Другият изход е да се случи отново това, което се случи през 1994-1996 година - хиперинфлация.

И това би станало, ако финансовата дисциплина рухне отново в такава степен, че се строши оста, която изградихме през 1997-1998. Това е оста между монетарната политика с валутен борд и фискалната стабилност, гарантирана с ред механизми, които бяхме вградили в тогавашния дългосрочен закон за бюджета. Тази ос по този начин държи макроикономическата стабилност на страната в продължение вече на 25 и повече години. Тази ос в момента се троши. Някои казват - ама бордът няма ли да ни спаси. Ако се счупи оста, бордът не може да ни спаси. Бордът ще увисне без фискална стабилност, без консолидиран бюджет, при драстично нарушен закон за публичните финанси.

Бордът не може да удържи тази ситуация.

Има нарушен европейски регламент, който определя какво означава правилна фискална политика. Има фискални правила в ЕС, които са нарушени. Това са правилата за структурния дефицит, който трябва да е не повече от 0,5 процента от брутния вътрешен продукт, и ако е нарушен, следва да се вземат мерки. Има правила за дефицита на консолидирания бюджет,

има цяла страница правила в закона за публичните финанси, които са нарушени.

Не може например разходите в бюджета да изпреварват растежа на брутния вътрешен продукт. При нас брутният вътрешен продукт нараства във физическо изражение, да кажем със 7 процента, а разходите нарастват с 28 на сто.

Ако сме много способни и смислени хора, ако сме разумни, трябва да се обърнем с лице към тези най-тежки проблеми на българското общество: политическа заплаха за политическото устройство, рухващата система от доверие, на която се крепи държавата и която поддържа живота ни, доверието към полицията, доверието към здравеопазването, към образованието и т.н.

Какво доверие да имам аз към полицаи, които са готови да излязат на стачка и да разбунят държавата, защото не им е дадено 51-процентно увеличение на заплатите?

Можете ли да си представите какво си мисля за тези хора? Какво си мисли обикновеният човек за тези хора?“, чуди се бившият премиер.