Иван Рилски се явява на български войници
Образът му се очертава в небето с кръст в ръка и патерица
Свети Иван Рилски е духовният покровител на България. Роден е през втората половина на 9-ти век, като за произхода и родното му място няма единно и категорично мнение. Създава днешният най-голям български манастир - Рилският. Празникът му се отбелязва на 19 октомври, като Свети Иван Рилски се смята за покровител на лекари, миньори, духовни служители. Още приживе той се превръща в жива легенда и прави чудеса чрез способностите си да лекува и убеждава хората в християнската вяра.
Православна летопис разказва за годините след смъртта на Иван Рилски през 946 г.: „След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец. Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло”. Георги Скилица - хронистът, назначен от император Мануил I Комнин /1143-1180/ за управител на Средец, днешна София, бил пред прага на смъртта. Но след като се измил със светена вода, с която са облени мощите на Свети Иван Рилски, напълно оздравял. Скоро образованият византиец станал пряк свидетел на подобно изцеление и на своя покровител. През 1173 г. Мануил Комнин посещава Средец. По време на престоя му се появява болка в ръката и силен гърч, последван от сърдечен пристъп. Намазан е с клей от кандилото над гроба на светеца и Комнин се изправя на крака.
По време на разследването си Скилица попада на уникално житие, сътворено в народната памет. В него се разказва как в последния миг от живота на светеца при смъртния му одър се явява Свети Йоан Богослов, за да му съобщи, че заради богоугодния му подвиг Господ му е приготвил венец и го вика при себе си. Отнякъде прелита бяла пчела, влиза в устата му и отшелникът започва да „лети духом по въздуха като орел из горите, като златогърдест гълъб”.
В старата българска столица Търново мощите на светеца престояват близо 2 века и половина. Съхраняват се в малка църка под Трапезица. Когато башибозуците опожаряват храма, останките на Свети Йоан пострадали най-много. Със застъпничеството на царица Мария, съпруга на султан Мурад, мощите потеглят към Рилската света обител. Пътешествието на монасите, пренасяли мощите, се превръща в истинско изпитание.
Братята се чудят как да преминат буйната и придошла река Росита, когато от ковчега се разнася благоуханен дим. Ароматът изпълва цялата околност. Монасите не усещат как преминават реката и стигат чак до подножието на Рила. Вместо да бъдат уморени от предългия поход, те започват да тичат със скъпоценния си товар „по-силно от бързите елени и от летежа на орлите, окрилени от бързоходната лекост на божествения дух”, пише Владимир Граматик в своята „Рилска повест” (1469).
По времето на султан Махмуд през 1821 г. турски заптиета със свирепа чета от Дупница се настаняват в манастира, подочули за несметните богатства в него. Решили да изколят монасите и да плячкосат всичко. Докато отдъхват преди нападението, им се явява духът на Свети Иван и ги заплашва, че ще ги накаже страшно за пъкления им план. Сащисаните османлии набързо се изнизват и дори дават акъл на монасите да почитат своя покровител, докато са живи.
Легенда разказва, че приживе бъдещият светец е посечен от разбойници. Затова остава сакат с единия си крак. Именно затова столетия след смъртта си пустинникът се явява като призрак с патерица. През Балканската война Чудотворецът покровителства българските войници. Старец с бяла брада, с издигнат кръст и с патерица в ръка повежда често нашите войни напред, точно когато губят сили, смелост и кураж да отбраняват позициите си.
В по-нови времена хроникьори също описват случаи на изцеление. Те се пазят в манастирската библиотека в Рилския манастир. Там може да се прочете как свети Иван лекува един болен от сърце (1938 г.), страдащи от дифтерит, менингит, туберкулоза, нервни разстройства (1939-1940 г.). С помощта на пръст от гроба на духовния покровител на България си връщат здравето и вярата болни от рак на стомаха, от глухота и екземи.
Съществува хипотеза, че Свети Иван Рилски е бил богомил и един от синовете на цар Симеон Велики от първия му брак. Другият син бил Михаил. Симеон има и втори брак, в който се жени за любимата си още от Магнаурската школа византийска принцеса. Тя му ражда още двама сина – Боян Мага и Петър. Окултистът и учен астролог Николай Дойнов разказва, че царският син Боян следвал школите в Багдад и Цариград, изучавал окултни науки във Вавилон и Египет. Имал благороден и остър ум, изучил всички философски учения, усвоил много тайни и лечителски методи. Когато се върнал в България, Боян излекувал от тежка болест дъщерята на поп Богомил, а той в знак на признателност и преклонение започнал да проповядва идеите му сред народа. Един от най-верните последователи на Боян Мага станал брат му Иван. Той приел учението му с голяма искреност, напуснал двореца и със съдействието на други богати съмишленици построил Великата рилска обител, превърнал я в духовен център на чистото Христово Учение.
Рилският манастир е любимо място на петричката пророчица Ванга. Тя редовно идвала тук, за да се пречисти, както сама казвала. Стояла дълго до пещерата на Свети Иван Рилски, после още по-дълго се молела в манастирската църква. „Няколко пъти засичах Ванга да застава пред чудотворната икона на Пресвета Богородица Осеновица и тази с мощите на 32-та светци, разположени в левия ъгъл на манастирската църква. Пророчицата знаеше откъде и как да се зарежда, тя „виждаше” най-силните енергийни места”, спомня си уредникът на музея към Светата рилска обител Димитър Кръстев.
