Ивет Стайкова, убила баба си: Да се биеш с надзирателите, е най-яко

Петима психиатри изготвят експертизата на 19-годишната Ивет Стайкова, която уби актрисата Виолета Донева преди година.

Пред психолозите тя често пъти говори несвързано - веднъж казва, че може да е убила баба си Виолета, друг път пита защо да я убива, след като единствено тя се интересувала от мечтите й.

По време на психиатричен преглед, проведен на 23 декември миналата година, момичето разказва: "Аз се бия с всеки. Ей така, хубаво ми е. Посягам на надзирателите, защото е забавно. Доставя ми удоволствие да се бия. От тази година започнах да го правя. Има причина за това - искам да живея, а боят ми дава живот. Естествено, и наркотиците ми дават живот. Тук се чувствам потиснато (в ареста на "Г.М. Димитров" - бел.ред.), всъщност нищо не чувствам. В стаята съм с още една жена. Тя е за убийство. Убила е децата си. Сама ми каза. Като ме пита, аз й казвам, че също съм за убийство. Може и да съм я убила (Виолета Донева - бел. ред.), може и да не съм. Аз се разбирах с баба си. Тя проявяваше интерес към моите мечти."

Най-често по време на срещите с експертите Ивет говори за бой и насилие. На 3 януари тази година споделя: "Добре съм! Добре ми е, само дето искам да се връщам в ГМ-то (арест - бел. ред.), по-яко е. Да се биеш с надзирателите, е най-яко. Не боли, като те бият. Аз не усещам болка. Знам си какво ме очаква - Сливен (има предвид затвора - бел. ред.). Не ми пука за колко време. Дайте да я приключваме тази експертиза по-бързо. На 18 години съм. Ляв, десен (има предвид удар/кроше - бел. ред.). Няма да си наведа главата. Като чукна доживотна, какво? Искам да се уча на бой - кикбокс, ММА. Искам пътуване и партита. Ще победя по един или по друг начин. Пробвах пак да се бия със старшините, но те не ми отвръщат. Без провокация, просто ги почвам. Като се бия, изпитвам адреналин. Вътре (зад решетките - бел. ред.) започнах да си набавям адреналин. Моята съквартирантка съм я била два - три пъти. След като я бих, тя стана още по-досадна.", пише в "24 часа - 168 истории".

На същата среща с психиатъра Ивет допълва, че в затвора няма какво друго да прави, освен да си осигури свободата: "Не мога да живея така. Или ще ме пуснат, или ще си стана мой собствен герой. И сам воинът е воин. Примерно - да избягам от затвора. Такива като мен имат шанса само да се бият и да победят. Излиза ми се, а като изляза, ще имам свобода. Няма да претрепя никой. Хората са жалки. Смисълът на живота е дa ce освободиш. Не искам да си прекарам годините в затвора. Аз се чувствам супер психически. На мен ще ми е интересно там (в Сливенския затвор), но се надявам на домашен арест. Поне ще съм си вкъщи. Това място тук е изпитание за душата, каква воля имаш и колко си силен."

Ивет твърди, че в ареста на "Г.М. Димитрова" е твърде спокойно и скучно: "Абе ще станат нещата, аз и в Пазарджик се бих. В Сливен ще се бия по цял ден. Ще ми е забавно да ви ударя, това ме изкушава (реплика към психиатъра). Не харесвам хората. Обичам себе си, правя го за себе си."