Иво Мирчев: Гълъб Донев като служебен премиер предвиди 6,6% дефицит за Бюджет 2023

През 2022 г. същите хора – Гълъб Донев (като служебен премиер) и Росица Велкова (тогава служебен министър, сега зам.-министър на финансите), предвиждаха в бюджета за 2023 г. дефицитът да бъде 6.6%. Накрая годината завърши с 2% дефицит. Три пъти по-малко. Това написа в социалната мрежа Х съпредседателят на ДаБг Ивайло Мирчев.

"Днес виждаме същата история. Управляващите трябва да спрат с паниката и да предложат конкретен план за оптимизиране на разходите. Това не значи, че проблем с дефицита няма. Такъв има и това беше потвърдено днес и от Европейската комисия', допълва Мирчев.

"Днес министърът на финансите правилно отбеляза, че някои мерки на предишни правителства са ощетили фиска през 2026 г. Авансовото изплащане на годишната печалба на банките и разпределянето на дивиденти от държавни предприятия са изключително порочни практики и е добре да се помисли за законодателни мерки за ограничаването им", пише Мирчев в Х.

"Неправомерно обаче беше внушено, че стари и скрити договори стават изискуеми едва в настоящия момент. Именно за да се избегнат подобни трикове, европейската методология изисква разходите да бъдат начислявани в момента на поемане на съответния ангажимент, независимо кога ще бъдат изплатени касово.

По тази причина договори, сключени през 2025 г., се отчитат към дефицита за 2025 г., независимо от това дали плащането по тях е извършено", допълни той.

"Многократно заявената по време на брифинга готовност за поемане на отговорност за справянето със ситуацията все пак заслужава да бъде отбелязана положително.

Остава, разбира се, тя да бъде подкрепена с мерки, които са достатъчно справедливи, навременни и с реален ефект. Трябва да бъде изпълнен и ангажиментът да не се повишава данъчно-осигурителната тежест, а фокусът на мерките да бъде поставен върху намаляването на разходите, като би било логично тежестта да бъде разпределена пропорционално на секторните увеличения през последните години", допълва съпредседателят на "Да, България".

"В този смисъл сектор „Сигурност" би следвало да понесе най-голям дял от необходимите ограничения. Правителството следва да направи истински опит и за намаляване на финансовите ангажименти по договора с „Боташ". Нито ЕК, нито която и да е друга външна институция ще ни „указва" или ще ни „налага твърди мерки". Българското правителство трябва да формулира и предложи мерки за ограничаване на дефицита, а ЕК единствено ще оцени техния ефект", завършва той.