Иво Сиромахов: Да, влизам в политиката!

Писателят и сценарист Иво Сиромахов от доста време се шегува, че по примера на своя работодател Слави Трифонов ще организира политическо движение. Този път обаче възпитаникът на НАТФИЗ май съвсем сериозно е решил да нахлуе на полето на обществената дейност.

Сиромахов дори публикува кратко, но патетично обявление за какво ще се бори в личен план с популистки оттенък, сериозно напомнящ на крясъците на ИТН. Разбира се, далеч по-талантливо от драсканиците на Тошко и сие.

Ето какво обещава Иво:

Вчера написах, че ще обявявам политически проект. 
Повечето хора приеха това на майтап. 
И са прави. Всеки политически проект в България е майтап. 
Най-смешното е, че хората в тия проекти се вземат насериозно и започват да си въобразяват, че са важни.

Аз нямам време за глупости, затова никога няма да имам политически проект.

Но имам граждански проект, в който са ме възпитали майка ми и баща ми, светла им памет. И този проект ме задължава да напиша няколко думи. Ако искате – прочетете ги.

В моя граждански проект е недопустимо един наркодилър, който е сгазил с джипа си две момичета на тротоара, да бъде закрилян от полиция и прокурори и да му се търсят всякакви вратички в закона, за да не лежи в затвора.
В моя граждански проект е недопустимо да бъдат пребивани жени, а после да им се обяснява, че те всъщност са си го търсили и вината е изцяло тяхна.

В моя граждански проект е недопустимо пияният Максим Стависки да убие човек и да осакати едно дете завинаги, без да получи наказание за това. 
В моя граждански проект е недопустимо в Народния театър да бъде унижаван велик режисьор като Сашо Морфов, който е направил най-силните спектакли за последните три десетилетия. А вместо него да бъде подкрепяна някаква служителка на Ахмед Доган. Която очевидно е изключително важна за властта, щото тя остава в ръководството, а от Народния театър си тръгват талантливи хора като Захари Карабашлиев и Явор Гърдев. 

В моя граждански проект хората влизат в политиката, за да дават, а не да вземат. 
В моя граждански проект хората не се правят, че не забелязват отвратителната кочина, в която живеят.
В моя граждански проект грамотността е ценност.
В моя граждански проект хората не са безропотно стадо, което чака властта да му подхвърли някакви подаяния, а поредният чобанин да ги подкара с гегата.
В моя граждански проект е недопустимо справедливостта да бъде потъпквана, а посредствеността да мачка таланта.

В моя граждански проект България е страна, която понякога ражда и добри, честни, талантливи и трудолюбиви хора. 
Те не са много. 
Затова аз ги ценя и ги давам за пример. 
Такъв е моят граждански проект.
И ще го следвам, докато съм жив.