Десните търсят кандидат-президент като Петър Стоянов

Общественици и интелектуалци призоваха партиите от демократичната общност да излъчат общ кандидат-президент, който да е с демократични и проевропейски възгледи. Те отправиха специален апел и пуснаха подписка в социалните мрежи. Следващият ход ще е предварителните избори да се организират така, че да излъчат печеливш кандидат като Петър Стоянов през 1996 г., написа журналистът Калин Манолов, който е един от подписалите се в апела. Той припомни и предизборния плакат на Петър Стоянов от средата на 90-те.

На 1 юни 1996 г. юристът печели предварителните избори за президент с 66% от 870 000 гласа и е издигнат за кандидат за президент от Обединените демократични сили (ОДС). Той е първият български политик, който води предизборната си кампания освен в обичайните медии и в Интернет и е първият кандидат за държавен глава, който публично декларира, че целта на мандата му ще бъде членството на България в НАТО и Европейския съюз, определяйки го като „цивилизационен избор“ на страната.

На 2 ноември 1996 г. е избран официално за президент на Република България с 2 502 517 гласа или 59,73% в екип с Тодор Кавалджиев за вицепрезидент. Встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г. Петър Стоянов се кандидатира за втори президентски мандат през 2001 г., но губи на втория тур от Георги Първанов, въпреки че първоначалните социологически проучвания сочат в негова полза.

От 2005 г. насам името на Петър Стоянов неколкократно бе споменавано като евентуален кандидат-президент или на десните, или на ГЕРБ. Сега кандидатурата му за нов президентски мандат отново придоби актуалност.

Под призива за издигане на единен кандидат-президент на демократичната общност се подписаха филологът и културолог проф. Александър Кьосев, поетесата проф. Амелия Личева, пиар стратегът и журналист Арман Бабикян, медийният спец доц. Георги Лозанов, бившият лидер на СДС и екс външен министър Надежда Нейнски, бившите министри на отбраната Бойко Ноев и Велизар Шаламанов, политолозите Васил Гарнизов, доц. Даниел Смилов, проф. Евгений Дайнов, проф. Светослав Малинов, журналистът Бойко Станкушев, дипломатът и анализатор Илиян Василев, философът и културолог проф. Калин Янакиев, дипломатът, писател, преводач и литературен историк проф. Кирил Топалов, професорът медик проф. Коста Костов, бившият депутат от СДС и екс шеф на Комисията по досиетата доц. Методи Андреев.

Ето и текста на апела към партиите:

ПРИЗИВ
Време е за проевропейски демократичен президент на България

"Призоваваме всички демократични и проевропейски граждани на страната, политически сили, движения, сдружения и инициативи да обединим усилията си за сплотяване около единна кандидатура за президентските избори през 2026 г. Това трябва да стане в открит, публичен дебат по всички аспекти на този избор, дебат който да позволи възможните междупартийни и междуличностни различия да отстъпят пред общата цел- победа в изборите.

Въпросът за издигането на кандидат за президент на България стои с особена острота пред демократичната проевропейска общност. Причините за това са много: агресивното завръщане на олигархията във властта, която атакува демократичното устройство на държавата и овладява институциите; изключително сложната геополитическа среда; интензивната хибридна война, която Русия води срещу България и с помощта на български политици и партии.

Демократичната общност не е единна по въпросите на стратегията и тактиката за отстояване на демократичния, европейски път на развитие на страната.

Историческо изоставане

След успеха преди почти 30 години, демократичната общност не е излъчвала свой победител в президентски вот. Време е на тази негативна тенденция да бъде сложен край. Необходима е не просто нова кандидатура, а нов подход – с поуки от допуснатите грешки, мобилизация на целия демократичен потенциал и ангажиране на гражданското общество в процеса на номинация и избор.

Необходимост от издигане на единен кандидат

Изборна победа без единен кандидат на демократичната проевропейска общност, подкрепен от най-широки кръгове на нашето общество е немислима. Опитът доказа, че партийни кандидати за изборни постове, излъчени непрозрачно не могат за спечелят подкрепа, достатъчна за победа.

Капсулиране около партийните ядра лишава демократичните партии от способността да привлекат избиратели извън традиционната си база. Необходимо е политическо споразумение между политическите партии, претендиращи за представителство на демократичната общност, както и на граждански движения и инициативи, че на предстоящите президентски избори те ще подкрепят обща кандидатура за държавен глава.

Предварителни избори

Основният инструмент за излъчване на общ кандидат, чрез провеждането на честен, прозрачен и състезателен процес са предварителните избори. Въпреки че не е новост и не се отхвърля изначално, тази форма все още не е приета на практика. Освен, че предполага изглаждане на междупартийни разногласия и осигуряване на висока степен на единение, предварителните избори имат потенциала да се превърнат в мощен катализатор на политическа активност сред широки обществени кръгове.

Въпросът не е дали, а как да бъдат проведени предварителните избори. В условията на дълбока политическа и институционална криза демократичната общност трябва да покаже не просто лице, а характер и воля за обновление. Самият формат на предварителните избори, както и процедурата за тяхното провеждане трябва да се превърнат в поле на широка обществена дискусия сред демократичната общност, сред партиите и организациите на гражданското общество, с основна цел постигане на консенсус. Трябва да е ясно- София не е България.

Профил на кандидата

Успешният кандидат трябва да бъде доказан носител на ценностите на демократичната общност – върховенство на правото, борба с корупцията, категорична евроатлантическа принадлежност и твърда позиция в подкрепа на европейското единство и солидарност.

Единният кандидат на демократичната общност трябва да има ясна позиция в защита на Европа и Украйна от имперския експанзионизъм на Кремъл. Единният кандидат трябва да бъде искрен патриот. Единният кандидат трябва да бъде силен морален авторитет и да вдъхва доверие сред гражданите с управленски опит.

Електоралната реалност

За да достигне до втори тур, при сегашните нива на избирателна активност, кандидатът ще има нужда от поне 500–600 хиляди гласа. Но за да има реален шанс за победа, тази подкрепа трябва да надхвърли 1 милион избиратели. Сегашното състояние на електоралната карта показва ясно: за да спечели изборите, единният кандидат на демократичната общност трябва да спечели умовете и сърцата на широки слоеве от българското общество, далеч надхвърлящи границите на партийните пристрастия.

Публичен ангажимент за единство

Приветстваме обявените вече партийни дискусии и призоваваме всички партии, граждански движения и инициативи от демократичния проевропейски политически спектър в България да започнат открит дебат за единно участие в предстоящите президентски избори. Този дебат трябва да доведе до общо съгласие, поемане на публичен ангажимент за издигане на обща кандидатура, излъчена в честен състезателен процес. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре.
Президентските избори през 2026 г. ще бъдат изпитание не само за демократичната общност, но и за зрелостта на българското общество да преодолее инерцията на упадъка. Победата не се постига с лозунги и лидерски сделки. Тя се постига с визия, легитимност и доверие. Предварителните избори могат да осигурят точно това – истински шанс за обща победа.
Време е този процес да започне.
София, 2 юни 2025 г."

Първата партия, която откликна на апела на обществениците бе "Да, България".

„Още повече, че ние вече сме поели в същата посока. Едно от стратегическите решения, прието на Четвъртата национална конференция на “Да, България”, проведена на 27 април, е “провеждане на предварителни избори и обединение на силите от демократичното дясно за излъчване на достоен за Европейска България кандидат за президент.” Изборите за президент са ключови за политическото развитие на България като свободна, правова и европейска държава“, се казва в позицията.

„Вярваме, че чрез силната демократична легитимност на единна кандидат-президентска кандидатура на цялата демократична общност, обединяваща политически партии, неправителствени организации, свободни инициативи и граждани, ще можем да постигнем победа на изборите идната есен. 

Тази победа ще бъде гарант за необратимоста на евроатлантическия курс на страната и ще бъде важен фактор в битката срещу завладените институции. Вярваме, че с единната кандидат-президентска кандидатура българската демократична общност ще може да постигне максимална консолидация и мобилизация,

която е жизнено необходима, за да не допуснем България да бъде отклонена на Изток и да остане в плен на похитителите на държавните институции“, съобщават от “Да, България”.