Излъгани: Потребителите вече не вярват сляпо на инфлуенсърите

Доверието на българските потребители към инфлуенсърите спада леко през 2023 г. спрямо 2022 г., а 82% от респондентите в проучване смятат, че споделяната от инфлуенсърите информация по-скоро не е обективна. Това показва докладът „Пулсът на инфлуенсър маркетинг пазара в България“ за 2023 г., който е дело на MSL и Pragmatica и изследва нагласите на потребителите, бизнеса и инфлуенсърите.

Доверието в предоставяната информация би било по-голямо, ако инфлуенсърите използват продуктите, които рекламират, и в собственото си ежедневие, смятат участниците в проучването, цитирани от Investor.

По-голямата част от потребителите (75%) научават за инфлуенсърите от публикации в социалните мрежи, като този дял бележи ръст с три процентни пункта спрямо миналата година. На второ място се нареждат препоръките от приятел (23%), макар този показател да бележи спад с 6 процентни пункта. При по-възрастната аудитория препоръките от близки хора се оказват по-важни. 22 на сто от потребителите пък научават за даден инфлуенсър от друг инфлуенсър. Същият дял се пада и на телевизионните предавания като източник на информация за инфлуенсъри.

68% от потребителите предпочитат да следят по-скоро обикновени хора, които са станали популярни, а 62% залагат на профилите на известни личности.

Младите хора между 18 и 29 години следват най-много хора, придобили популярност (80%), като на второ място предпочитат известни личности (68%). Тук се наблюдава съществена разлика с по-възрастните потребители, които са на възраст между 40 и 50 години. Те залагат на лидери на мнение, които са експерти (44%).

В България виртуалните инфлуенсъри все още не са много популярни, като едва 40% от анкетираните казват, че са чували за тях. Само 11% от респондентите пък следват такива.

В топ 10 на най-следваните инфлуенсъри у нас няма разлики спрямо предходната година. Начело остава Александра Богданска с 14%, следвана от Антоанет Попова Янг (11%) и Слави Панайотов (9%). Топ 5 допълват Виктория Капитонова и Теа Минкова. Останалите позиции в челната десетка са отредени на Антоанет Пепе, Балан, Наум Шопов, Станислав Цанов и Йоана Йоко.

Следването на инфлуенсъри е начин за избягване на стреса за цели 63% от анкетираните. 67% от респодентите казват, че за тях е важно лидерите на мнение да показват реални примери и продукти, които са им важни в ежедневието.

Водещите теми, които инфлуенсърите у нас застъпват в своето съдържание, са пътувания и продукти за красота (52%), като този дял записва ръст с 8 процентни пункта спрямо предходната година. Цели 24% от инфлуенсърите обръщат внимание на въпросите за личностното развитие, въпреки че преди година този дял беше по-голям – 32 на сто. 43% от потребителите пък твърдят, че следят тази тема от лидери на мнение.

Устойчивият начин на живот е въпрос, засяган от 15 на сто от инфлуенсърите, включени в събитието, като тук се забелязва значителен спад с 10 процентни пункта спрямо 2022 г.

8 на сто от инфлуенсърите залагат на т.нар. giveaways (игри с награди), а 10% - предлагат промокодове. Едва 1% от потребителите обаче искат да се информират за първото и 2% се интересуват от второто.

Сред най-популярните теми, застъпвани от инфлуенсърите у нас, остават модата, родителството и активният начин на живот.

Основното място, където потребителите следват инфлуенсъри, продължава да е Instagram (71%). Този канал обаче бележи спад спрямо миналогодишните си 74%. Същевременно той е най-предпочитан и от самите инфлуенсъри и от брандовете.

Facebook е второто по популярност място за разглеждане на инфлуенсърско съдържание, макар че там понижението е по-голямо – с 6 процентни пункта спрямо 2022 г. YouTube е трети с 53%, докато при TikTok няма изменение в дела (23%). Социалната мрежа за професионалисти LinkedIn, която е по-нишова и привлича по-възрастните потребители, е последна в списъка, като там делът спада от 5% на 3%.

Изследването показва още, че като цяло брандовете не провеждат кампании в Twitter (вече X), макар че някои инфлуенсъри присъстват в платформата.