Израел: Турски ботуш няма да стъпи в Газа

В неделя израелският министър на отбраната Израел Кац и правителствен говорител отново заявиха, че Израел не желае в Газа да бъдат разполагани турски войници като част от бъдещите многонационални мироопазващи сили, които се предвижда да поемат охраната на обществения ред и сигурността от Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ), съобщиха Ройтерс и изданието „Таймс ъф Израел“.

„Турски ботуш няма да стъпи в Газа“, каза пред репортери Шош Бедросян, официален представител на канцеларията на премиера Бенямин Нетаняху.

Израел по-рано изрази резерви към желанието на Турция да играе роля в следвоенна Газа. Някога Израел и Турция бяха близки съюзници, но сега, заради войната в палестинския анклав, започнала преди две години, отношенията между тях са напълно прекъснати и от приятелство те преминаха към открито противопоставяне, като турският президент Реджеп Тайип Ердоган открито обвини Израел в "геноцид".

Анкара прекрати търговските си връзки с Израел и затвори въздушното си пространство за полети от тази страна, а в петък издаде заповед за арест на 37 израелски официални представители, сред които и Нетаняху, отново на основание обвинение в „геноцид“. Израел категорично отхвърля обвинението и определи чрез външния си министър Гидеон Саар петъчното решение като „пореден пиар ход на тиранина Ердоган“.

В неделя заповедите за арест коментира и военният министър Кац, който каза, че Турция няма да участва в бъдещето на Газа. Кац помести публикация в Екс, написана на турски и насочена директно към Ердоган; тя включваше карикатура, на която турският лидер е нарисуван застанал сред развалините на Газа, гледащ през бинокъл, чиито стъкла са изрисувани в израелското знаме.

„Вземете си смехотворните заповеди за арест и се разкарайте“, гласи публикацията в превод. „Те са по-подходящи за кланетата, които извършихте срещу кюрдите. Израел е силен и не се страхува. Ще гледате Газа само през бинокъл.“

Авигдор Либерман, бивш министър и лидер на опозиционната дясна партия „Израел Бейтену“ („Наш дом Израел“) написа в Екс, че заповедите за арест „ясно показват защо Турция не бива да има присъствие в ивицата Газа – нито пряко, нито косвено“.

Заповедите за арест включват освен Нетаняху още Кац, израелския министър на вътрешната сигурност Итамар Бен-Гвир и началника на израелския генщаб Еял Замир. В съобщението на истанбулската прокуратура изрично се споменава бомбардировката през март на болница „Турско-палестинска дружба“ в Газа. Държавното обвинение в Истанбул не огласи пълния списък с имената на израелски официални лица, срещу които се издават заповедите за арест, посочва Франс прес.

Анкара обаче е близък съюзник на САЩ и беше ключов посредник при договарянето миналия месец на прекратяването на огъня в Газа и сделката за освобождаването на заложниците.

Планът на американския президент Доналд Тръмп за мир в Газа предвижда създаването на временни мироопазващи, или стабилизационни сили (Международни стабилизационни сили, International Stabilization Force), чийто личен състав да бъде многонационален и които в бъдещ момент да поемат контрола над палестинския анклав от ЦАХАЛ. Турция също иска да играе роля.

Бъдещето на Газа трябва да остане в ръцете на палестинците, нужно e и да се избягва всякаква форма на поставяне на палестинския анклав под чужда опека, каза турският външен министър Хакан Фидан на пресконференция на 3 ноември след среща с шест мюсюлмански страни в Истанбул.

„Ние се ръководим от принципа, че палестинците трябва сами да се управляват и че те сами трябва да поемат контрола върху сигурността си“, посочи той, цитиран от Анадолската агенция.

По думите на Фидан никой не иска следвоенното устройство на Газа да се окаже нова система на чужда опека.

Освен Фидан в истанбулската среща участваха още колегите му от Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Йордания, Пакистан и Индонезия.

Всички те през септември се включиха в среща с Тръмп в кулоарите на Общото събрание на ООН, само дни преди президентът на САЩ да обяви плана си за спиране на огъня в Газа, отбелязва Франс прес.

По думите на Фидан страните, с които Турция е разговаряла, ще решат дали да изпратят сили в Газа „в зависимост от текста на съответната резолюция на Съвета за сигурност на ООН“, с която ще бъде даден мандат за мисията.

Помолен да коментира израелските възражения срещу разполагането на турски сили в Газа, американският посланик в Газа Том Барак каза по-рано този месец на конференция по сигурността в Бахрейн, че Турция ще участва, отбелязва „Таймс ъф Израел“.

„Спирането на огъня в Газа не би станало факт без Турция“, посочи дипломатът и добави, че отношенията на Турция с „Хамас“ по същество са се оказали от решаващо значение за сключването му, отбелязва израелското издание.

Барак същевременно прояви разбиране към израелските съображения относно Анкара, които по думите му са породени от взаимно недоверие. Въпреки сегашното напрежение, прогнозира дипломатът, отношенията между двете страни ще се подобрят и „с времето, ще видите, ще се стигне до търговско споразумение между Израел и Турция“, пише „Таймс ъф Израел“.

Миналия месец вицепрезидентът на САЩ Джеймс Дейвид Ванс каза, че Анкара „ще има конструктивна роля“ в следвоенна Газа, но добави, че Вашингтон няма да натрапва нищо на Израел.

Американският държавен секретар Марко Рубио обясни, че сформирането на подобни сили е важно изискване на Израел, който иска многонационална военна мисия да запълни празнотата в сигурността, когато започнат колосалните усилия за възстановяването на Газа, отбелязва „Гардиън“.

Участието или неучастието на Турция в тези сили е съществен въпрос, тъй като тя е от страните, които са готови да предоставят войници за тях, гарант е по плана „Тръмп“ за мир в Газа, а въоръжените ѝ сили са смятани за едни от най-добре подготвените сред мюсюлманските страни. Затова изключването на Анкара би било проблематично, коментира изданието.

Силите вероятно ще бъдат под египетско командване и ще наброяват около 5000 души. Други мюсюлмански страни като ОАЕ и Индонезия обаче, които са готови да участват със свои контингенти, искат първо да видят резолюция на Съвета за сигурност на ООН, като за тях е най-добре тези сили изобщо да бъдат под шапката на ООН.

Последното обаче не се предвижда, а вместо него мироопазващите сили ще съгласуват дейността си с орган, наречен Център за гражданско-военна координация, който ще бъде под американско военно управление, а щабът му ще бъде в град Кирят Гат, Южен Израел. Структурата ще включва още британски, френски, йордански и емиратски съветници и беше официално открита при посещение на вицепрезидента Ванс в Израел. Центърът ще отговаря и за координирането на хуманитарната помощ за Газа.

Освен заради Газа израелско-турските отношения са обтегнати и заради Сирия.