Изтича последният договор, ограничаващ ядрените арсенали на САЩ и Русия

На 5 февруари последният ядрен договор между САЩ и Русия - New START, ще изтече, а какво ще последва е неясно. Погълнати от войната в Украйна, двете страни не са водили преговори за ново споразумение, отбелязва Ройтерс.

Руският президент Владимир Путин предложи през септември двете страни да удължат New START за още 12 месеца. Пактът поставя таван от 1550 ядрени бойни глави за всяка от страните.

Държавният глава на САЩ Доналд Тръмп все още не е дал официален отговор, а западните анализатори по сигурността са на различни мнения относно предложението.

От една страна, това би спечелило време за очертаване на път напред и би изпратило политически сигнал, че и двете страни искат да запазят поне остатък от контрола над въоръженията.

От друга страна, това би позволило на Русия да продължи да разработва оръжейни системи извън обхвата на New START, включително крилатата ракета „Буревестник“ и торпедото „Посейдон“. Бившият американски експерт по отбранително планиране Грег Уийвър отбелязва в анализ за Атлантическия съвет, че от 2023 г. Русия е отказвала да приеме взаимни инспекции, които биха дали на Вашингтон уверения, че Москва все още спазва договора.

Съгласие с предложението на Путин, добавя Уийвър, би изпратило и сигнал към Китай, че Съединените щати няма да увеличават стратегическите си ядрени сили в отговор на бързо нарастващия китайски ядрен арсенал.

„Този сигнал вероятно би подкопал перспективите за привличане на Китай на масата за преговори по контрола над въоръженията, като покаже на Пекин, че американските сили ще останат ограничени независимо от това какво прави Китай“, пише Уийвър.

Русия и Съединените щати разполагат с около 5459 и съответно 5177 ядрени бойни глави според Федерацията на американските учени. Заедно те представляват почти 87% от всички такива бойни глави в света.

Китай обаче ускори ядрената си програма и вече разполага с приблизително 600 бойни глави. Пентагонът оценява, че до 2030 г. те ще надхвърлят 1000.

Макар Тръмп да заявява, че иска да търси „денуклеаризация“ заедно с Русия и Китай, Пекин определя като „неразумно и нереалистично“ искането да се включи в тристранни преговори за ядрено разоръжаване с държави, чиито арсенали са значително по-големи.

Според Кремъл Великобритания и Франция също трябва да бъдат предмет на преговори - нещо, което тези страни отхвърлят.

Николай Соков, бивш съветски и руски преговарящ по въпросите на въоръженията, заяви в телефонно интервю, че опитът да се изкове нов многостранен ядрен договор в тази среда е „почти задънена улица. Ще отнеме вечност“.

Соков, старши научен сътрудник във Виенския център за разоръжаване и неразпространение, посочи, че Русия и САЩ може да се договорят за наследник на New START, който да включва гъвкави ограничения за бойните глави, отчитащи китайското натрупване.

По-бърз и по-пряк подход би бил държавите да се съсредоточат върху мерки за намаляване на значителния риск от случайно избухване на ядрена война. В момента например само Русия и САЩ разполагат с денонощна „гореща линия“ за използване при ядрена криза, докато „нито една европейска столица, дори щабът на НАТО, не може реално да комуникира с Москва. Няма специална линия“, каза Соков.

„Ако страните паралелно започнат преговори за контрол над въоръженията, това би било чудесно. Но трябва да се разбере, че следващият договор ще бъде много, много сложен… Ще отнеме време. Затова приоритет номер едно е намаляването на риска и изграждането на доверие“, добави той.