Извънредното положение позволява временни закони и отменя права

Извънредно положение в България може да бъде обявено от Народното събрание по предложение на президента или Министерския съвет. Това става с решение на парламента. Това гласи чл. 84, т. 12 от Конституцията, на който се позовава правителството, за да поиска обявяване на извънредно положение заради епидемията от коронавирус.

Текстовете на Конституцията приравняват извънредното положение с войната, обясняват юристи.

Извънредното положение позволява приемането на временни закони, които ограничават част от правата на гражданите. Единствените неотменими права остават правото на живот и правото да не бъдеш подлаган на изтезания.

Законодателната дейност в този случай е много по-бърза, но приетите специални закони важат само докато е в сила извънредното положение. То пък няма краен срок, а се отменя изрично, след като са отпаднали основанията за обявяването му. В случая с коронавируса правителството планира да направи преглед дали извънредното положение работи най-малко две седмици след въвеждането му.

Именно заради възможността от извънредно законодателство, което да даде повече свобода на институциите да ограничават права на гражданите и бизнеса бе поискано и въвеждането на извънредно положение заради опасността от коронавируса.

Специалните закони ще са в няколко насоки, стана ясно от изявлението на вицепремиера Томислав Дончев след края на среднощното заседание на Министерския съвет в четвъртък.

Първото ограничение, което ще бъде въведено ще е върху свободата на придвижване и пътуване. Без извънредно положение държавата не може да ограничава това право, а само да препоръчва на гражданите си да се въздържат от пътувания. Новият временен закон обаче ще даде възможност да бъдат напълно забранени пътувания към и от страните с висок риск от заразяване.

Те ще се определят динамично от Министерството на външните работи. В момента това са Иран, Италия, Китай, Южна Корея и Малдивите, но потенциално към тях могат да се присъединят Германия и Франция, а и други европейски държави. Реално забраната ще влиза при обявяване на четвърта степен на опасност за съответна държава. Тогава и всички намиращи се на нейна територия български граждани се очаква незабавно да се приберат в страната.

На пристигащите от държави, обявени в списък на здравното министерство, пък могат да бъдат наложени забрани за влизане в България. Такива хора няма да бъдат допускани на българска територия. От конкретният текст на предложения от правителството и приет от парламента извънреден закон обаче зависи дали тази забрана ще важи и за завръщащи се българи. Принципно за български граждани не би трябвало да се налага забрана за влизане в страната, но на тях може да бъдат наложени ограничения като задържане в болнично заведение или изолатор до изтичане на 14-дневния срок на карантина, която се налага при опасност от коронавирус.

Извънредно законодателство ще бъде използвано и по отношение свободата на хората, върху които бъде наложена карантина. Въпреки че и по сега действащите закони неспазването на карантината се наказва, реално органите на МВР нямат никакви възможности да контролират тези хора. С правилата при извънредно положение полицията и жандармерията ще могат включително да ги отвеждат под карантина в изолирани здравни заведения.

Така ще се гарантира, че потенциално опасни за общественото здраве хора няма да излизат свободно на улицата.

Ще бъде въведена и изключително голямата глоба от 5000 лв. за тези, които нарушат правилата на наложената им карантина.

Извънредно законодателство трябва да позволи на инстиуциите и да ограничават права на бизнеса да работи. По редица закони като тези за специалните служби или закона за бедствията са предвидени и в момента мерки, които включват дори временно секвестиране на собственост. Новите правила обаче трябва да позволят на правителството да може да ограничава главно социалният живот чрез затваряне на кина, театри, концертни зали, ресторанти, дискотеки и пр. места, на които се събират големи групи от хора.

Като цяло временните закони пр извънредно положение дават голяма свобода на изпълнителната власт да ограничава права, това е т.нар. управление чрез декрети. Тоест те описват възможността правителството да отмени права или да наложи забрани, а то решава кога и в каква степен да се възползва. Това е нужно, защото ситуацията с коронавируса е динамична и понякога едни и същи мерки може да се наложи да се изменят дори в рамките на денонощие, разясни шефът на оперативния щаб ген. Венцислав Мутафчийски.

Обявяването на извънредно положение адхок води и до мобилизация на резервистите на Българската армия, предвижда пък Законът за отбраната и въоръжените сили. Използването на армията за налагане на ограничения върху правата примерно в помощ на полицията ще бъде преценявано от Министерския съвет.