Извънземни учили Питагор

В Древна Гърция философи и мъдреци са упражнявали будната си мисъл в опит да разгадаят устройството на всемира. Светогледът на Аристотел за единен, краен Космос без извънземни е оказал силно влияние върху хипотезите от онези времена до днес. Въпреки това възможността за живот извън Земята намира своите пролуки в статуквото още през IV век пр.н.е.

Анаксимандър (ок.610-ок.546 пр.н.е.), философ, живял в Милет, прокарва една ключова идея, пише Бургас новините. Той е първият, който предположил, че Земята е тяло, плаващо в безкрайна празнота, задържана от нищо – един доста примитивен поглед върху структурата на нашата Вселена. Той разсъждава върху началото и произхода на животинския живот и твърди, че хората произлизат от други животни, които са живели във водите. Според неговата еволюционна теория животните са изскочили от морето отдавна. Родени са, оковани в капан от бодлива кора, но с напредване на възрастта кората изсъхва и животните ще могат да я счупят. Такива идеи са били толкова напредничави, че вижданията на Анаксимандър били безумни за обкръжението му.

Първите спекулации за извънземен живот, станали популярни в древна Гърция, били тези на епикурейските философи. Демокрит и Епикур смятали, че Вселената е резултат от случаен сблъсък на атоми и вярвали, че не само е много вероятно в Космоса да има други светове, но и че те са обитавани.

Ученикът на Епикур, Метродор от Лампас, смята идеята, че нашият „свят“ е единственият, за малко вероятна, подобна на „ако един житен клас расте в обширна равнина“. Тези хипотетични „други земи“ са били далечни планети отвъд нашата.

Аристотел обаче бил категоричен, че съществуването на други светове е невъзможно. Последователите му намирали концепцията за множество светове за твърде абстрактна. Те искали да наблюдават нещата, а не просто да си ги представят.

Има теории, че известният механизъм от Антикитера, датиращ от II век пр. н. е., не може да е създаден от човек от онова време, а от по-висш разум, вероятно от извънземни.

През V век пр. н. е. пък поетът Пиндар пише за статуи, които оживяват като движещи се и дишащи същества. Днес бихме ги нарекли роботи, но какво всъщност е вдъхновило Пиндар да пише за тези статуи? Отговори няма, само предположения.

Историята на Питагор и Астрeй се откроява в гръцката митология. Говори се, че един ден Мнесарх, бащата на философа, намерил изоставено бебе под едно дърво. Бебето се взирало в Слънцето. Мнесарх кръстил мистериозното дете Астрей, което буквално означава „звездно дете“ на гръцки. След това той дал детето на Питагор, за да му бъде слуга и чирак. Различни интерпретации сочат, че

детето всъщност е било изпратено на Земята от извънземни, за да научи гениалния гръцки математик на неговите велики теории по математика и тригонометрия, които са в сила и днес.

Римляните последвали гърците, както често правели, разширявайки концепцията на елините за извънземен живот. Римският епикурейски поет Лукреций пише: „Нищо във Вселената не е уникално и само и следователно в други региони трябва да има други земи, обитавани от различни племена, хора и породи зверове“.

В книгата си „Одисея на боговете: Извънземната история на древна Гърция“ швейцарският автор Ерих фон Деникен предполага, че гръцките богове всъщност са били извънземни същества, които са пристигнали на Земята преди хиляди години. Използвайки съмнителни археологически доказателства и писанията на древните, включително Аристотел, Фон Деникен се опитва да докаже, че извънземните богове на Олимп са се кръстосвали с хората, извършвали са генетични експерименти и са отглеждали митични същества, като кентаври и циклопи. Деникен смята, че това, което ние наричаме гръцка митология, всъщност е действителна история. Той твърди, че мястото на Делфийския оракул е било станция за зареждане на самолети и че търсенето на златното руно на Язон е било търсене на основен компонент на самолета.

Друга негова теория е, че древните градове Троя и Атлантида са един и същ обект, унищожен във война между извънземни или техни потомци.