Джефри Сакс: Доктрината "Велик Израел" не е пътят към мира

След повече от сто дни война между Израел и Иран, приключила с постигнатото на 14 юни рамково споразумение за прекратяване на бойните действия, известният американски икономист и политически анализатор Джефри Сакс предлага различен прочит на конфликта. В публикуван коментар той твърди, че зад поредицата войни в Близкия изток през последните десетилетия стои идеологията за т.нар. "Велик Израел", а не единствено непосредствените въпроси на сигурността. Според Сакс траен мир в региона е възможен само чрез отказ от тази концепция, създаване на независима палестинска държава и връщане към дипломацията като основен инструмент за решаване на конфликтите. Публикуваме коментара без редакция.

На 14 юни Съединените щати и Иран се споразумяха за рамка за прекратяване на войната помежду им. Ормузкият проток ще бъде отворен отново, бомбардировките над Ливан ще бъдат прекратени и — най-важното — убийствата ще спрат. След повече от 100 дни война, която отне хиляди животи, включително на най-високопоставени ирански лидери, и тласна световната икономика до ръба, дори едно крехко примирие се усеща като първите лъчи на зората.

Нека го приветстваме, но и да го разберем. За да разберем защо се е случила тази война и поредицата от войни преди нея, трябва да назовем тяхната обща причина. Тази причина е "Велик Израел" — не самата държава Израел, а една идея за нея, и то опасна. Идеята за "Велик Израел" стои зад войните в Ирак, Газа, Ливан, Сирия и Иран.

Според нея Израел трябва да се простира върху цяла историческа Палестина — от река Йордан до Средиземно море — и дори върху части от съседни държави. Според американския посланик в Израел Майк Хъкаби, фундаменталистки протестант, чийто геополитически компас се определя от библейски текстове отпреди хилядолетия, "Велик Израел" се простира от Нил до Ефрат. Миналото лято израелският премиер Бенямин

Нетаняху заяви, че е "много" привързан към визията за "Велик Израел",

която, по негови думи, включва палестинските територии и съседни арабски земи.

Тази абсурдна и опасна доктрина има два източника. Първият са светски твърдолинейни политици като Нетаняху, които твърдят, че Израел трябва да контролира цялата земя от реката до морето, за да бъде в безопасност — без да се съобразяват с осемте милиона палестинци по пътя.

Вторият е идеологията на еврейското превъзходство, изповядвана от израелския министър на финансите Бецалел Смотрич и министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, според която Бог е дал земята единствено на евреите. По думите на Смотрич "няма такова нещо като палестинец". Попитан наскоро как Израел трябва да реагира на влошаващия се международен имидж, той заяви, че страната няма да се откаже от военен контрол над Западния бряг, Газа, Ливан или сирийски територии: "Няма да се самоубием, за да ги направим щастливи."

"Велик Израел" е смесица от параноя, мегаломания и религиозен фанатизъм, вплетени в една политическа програма. Тази доктрина би трябвало да бъде отхвърлена още при първото ѝ появяване преди десетилетия. Вместо това тя се превръща в движеща сила на израелската външна и военна политика в продължение на три десетилетия — и оцелява до днес, защото Нетаняху умело води САЩ за носа.

Това той е постигал чрез две американски групи: еврейски ционисти, които подкрепят Израел безусловно, и християнски ционисти, които поставят пророчеството за края на времената и второто пришествие над живота на всеки жив палестинец — а често и над този на всеки жив израелец.

Заблудата ражда нова заблуда, а пътят води от една война към следващата. Вече тридесет години сме въвлечени в това фиаско.

Войната срещу Иран беше поредната проява на фантазията за "Велик Израел".

Управляващият режим на държава с около 90 милиона души население трябваше да бъде свален за един-единствен "славен ден". Това, разбира се, не се случи. Израелски и американски удари убиха ирански лидери на 28 февруари, но това не доведе до обещания колапс. Вместо това резултатът бяха хиляди жертви, блокиран Ормузки проток и глобален петролен шок.

Виждали сме този сценарий и преди. Израелско-американският план за сваляне на президента Башар ал-Асад в Сирия също трябваше да бъде бърз — най-много година или две. Вместо това последваха дванадесет години кръвопролития, подхранвани от тайна война, въоръжена и финансирана от ЦРУ с активната подкрепа на Израел. Резултатът беше древна държава, превърната в руини. Обещаните "бързи победи" неизменно се превръщат в десетилетни катастрофи.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп беше сериозно политически отслабен, след като се въвлече в заблудата за "Велик Израел", и сам го осъзнава. Новото споразумение с Иран е неговият изход —

начин да се оттегли от безразсъдна война, която не е негова.

Именно затова израелските политици, привърженици на "Велик Израел", се опитват да саботират споразумението още в зародиш — защото мирът с Иран означава поражение за тяхната доктрина. Дори след подписването му Израел продължи бомбардировките над Ливан, убивайки десетки хора само за дни, часове след влизането в сила на примирието.

Истината е по-дълбока: "Велик Израел" не спасява Израел — той го разрушава. Напрежението между Тръмп и Нетаняху е само повърхностно. Под него стои ерозията на международната позиция на Израел. Според последни проучвания на Pew общественото мнение в света е силно неблагоприятно към страната. Дори в Съединените щати — най-важния ѝ съюзник — около шест от десет души имат отрицателно мнение.

Държава, която се превръща в обект на омраза както от света, така и от своя основен покровител, не укрепва сигурността си — тя застрашава собственото си бъдеще, следвайки заблуда.

Пътят към мир в Западна Азия минава през прекратяване на проекта "Велик Израел": край на войната срещу Иран, спиране на насилието в Газа и прекратяване на натиска над Западния бряг. Най-важното е да се направи това, което самата доктрина отрича — създаването на Държавата Палестина като 194-та членка на ООН, редом с Държавата Израел по границите от 1967 г., с реални гаранции за сигурност и за двете страни и регионална рамка за стабилност, включително изтегляне от Ливан и Сирия.

Примирието с Иран показва това в умален мащаб: то беше постигнато не на бойното поле, а чрез дипломация. Стана възможно, когато Вашингтон реши, че иска мир повече, отколкото иска войната на "Велик Израел".

Израел може да оцелее — но не като "Велик Израел", катастрофална идея, която въвлича него и САЩ от една война в друга.

Днешната надежда е реална. Дали ще се превърне в истинска зора зависи от това дали Съединените щати ще позволят раждането на палестинска държава и така ще дадат шанс и на Израел да съществува устойчиво. Арабският свят и Иран трябва да продължат да настояват пред Вашингтон, че скъсването с проекта "Велик Израел" е единственият път към траен мир.