Джеки Стоев празнува 80, въпреки локдауна
Режисьорът казва шеговито, че коронавирусът носи голям риск, но затова пък вероятността да хване трипер става все по-малка
Българският режисьор, сценарист и актьор Джеки Стоев-Георги празнува на 22 март 80-ия си юбилей. Въпреки започналия днес трети за страната локдаун бохемът гледа с надежда напред и смята да празнува, макар и в тесен семеен кръг.
Режисьорът има идеи за нови проекти – един за игрално кино, а друг (документален) по темата за телепатията, което го амбицира да живее дълго.
Джеки Стоев е завършил биология в Дрезден. Работил е като асистент-оператор, асистент-режисьор и режисьор (1967-1988) във Филмова студия „Време”, филмово студио „Спектър”, БНТ и Филмова студия „Бояна”. От 1996 г. е режисьор на свободна практика.
Автор е (1969-1996) на над 50 игрални, научно-популярни и документални филма. Лауреат е на много национални награди, сред които "Златен ритон" (1977) за най-добър късометражен филм и на близо десет международни филмови награди. Най-известният му филм е "Спас и Нели", получил Наградата на публиката и Награда на журито в Белград през 1989 г.
Заедно с Чарли (Христо Илиев) и Джони Пенков прави култовите "Мозайки", показвани вместо кинопрегледи в кината в началото на 80-те години. През 1979 г. Джеки, Чарли, Милан и Джони потеглят с кораба "Славянка" за Куба, за да снимат няколко филма. Джеки Стоев като режисьор, Милан Огнянов като оператор (той умира от рак на 62 г.), Чарли като сценарист и Джони Пенков като звукорежисьор. В Куба Милан прави дебюта си и като режисьор с филма "Доминго".
Третинката от неразделното трио Джеки – Джони (Пенков) и Чарли (Христо Илиев) признава, че радостта не е въпрос на възраст. "Единственият начин да живееш по-дълго, е да остарееш - така че каквото дал Господ!", казва Георги Стоев. А тримата в един глас шеговито разясняват, че Джони, Джеки и Чарли не са имена на кучета.
"За възрастта ни – с Джони и Чарли – коронавирусът носи по-голям риск, но затова пък вероятността да хванеме трипер става все по-малка", смее се Джеки.
"Лопушанската музика" (1973); "Живот в търбуха на една крава" (1977); "Броени дни" (1977) „Нашият Шошканини“ (1982); "Ето, Симеон пристига" (1996); „Спас и Нели“ (1988); и „Разводи, разводи“ (1989); Побратимени кръчми (2001); „Летете с Росинант“ (2008) – са някои от филмите му, станали любими на експерти, ценители и съвсем обикновена публика през годините.
