Кабинетът одобри по-тежки наказания за расизъм и ксенофобия

Министерският съвет одобри промени в два законопроекта - единият е свързан с предстоящите плащания по Плана за възстановяване и устойчивост, а другият е в отговор на започнала наказателна процедура от страна на ЕК срещу България.

Служебният кабинет прие поправки в Закона за правната помощ. „Най-общо той постановява, че никой не може да бъде лишен от правосъдие, ако е беден, ако е жертва на насилник или на трафик на хора. В много от процесите защитата е задължителна и без нея не може да се състои производството“, обясни министърът на правосъдието Крум Зарков.

„Развитието на икономическите, обществените отношения и институции прави така, че е необходимо прилагането на правната помощ в да се разшири в две посоки правната помощ - от една страна за какво и от друга - кои хора могат. Досега правната помощ можеше да се ползва само пред съда“, добави Зарков.

Министерският съвет е одобрил тя да се ползва в по-общ план, включително и пред администрацията.

Услугата трябва да помогне на социално слабите, уязвими или жертвите, за оспорване на решение на администрацията, да съдейства за получаване на документи, за представителство пред институции,

включително и пред Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита на потребителите, Държавната агенция за бежанците и др. Тя трябва да помага и за алтернативните способи за решаване на спорове, каквито са арбитражът и медиацията, посочи министърът.

"Мислим и предлагаме към кръга лица, които сега се ползват от тази възможност, да се добавят и лицата с увеждания (ментални и физически) и лицата под запрещение или за които се иска поставянето им под запрещение, както и лицата, получили или търсещи временна или международна закрила.

Предвиждаме също тази помощ да може да се ползва от лица, навършили 21 г. по задължение за издръжка, възникнала преди навършването на тази възраст", обясни Зарков.

Разширяването на предметния обхват на правната помощ и на кръга на лицата, които могат да се ползват от нея, е основната цел на този законопроект, но в него има и редица важни промени, преодоляващи проблеми от практиката, ограничаващи възможността за злоупотреби, защото има и такива. Освен това с поправките се актуализира плащането за този вид труд, който полагат адвокатите, които са ангажирани с правната помощ. Този законопроект е поредният от Плана за възстановяване и устойчивост.

"Друг важен законопроект също бе одобрен от Министерския съвет и той е свързан с наказателна процедура, започнала срещу България от Европейската комисия по тежък и важен въпрос, който не ни прави чест, че от 2008 г. не сме привели националното законодателство в съответствие с рамковото решение на ЕС относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право", посочи Зарков.

В момента в Българското законодателсто се предвиждат

по-тежки наказания за убийство и телесни повреди, когато са извършени по расистки или ксенофобски подбуди.

Министерският съвет предлага същият подход да бъде приложен и когато става дума за отвличане, принудително лишаване от свобода, принуда, закана, следене, обида, оскверняване на религиозен храм или подбуждане към извършване на престъпления и палежи, когато са провокирани от расизъм или ксенофобия.

Предлага се също така наказателна отговорност изрично да се носи за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, извършени по време на или във връзка с национал-социалистическия режим.

Тези законови промени ще бъдат внесени в деловодството на Народното събрание след заседанието на Министерския съвет. Ако тези законопроекти не бъдат приети своевременно, България може да бъде санкционирана, да не може да се възползва от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост от ЕС, а хората ще бъдат лишени от правна помощ, обясни Зарков.