Къде изчезна традиционното бащино име?

В последните няколко години наблюдаваме тенденцията родители да записват децата си без добре познатите окончания в българския език -ов и -ев. Вече е рядкост да чуеш за момиче или момче с традиционно презиме. 

В Закона за гражданската регистрация ясно е казано следното:

"Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане."

"Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите."

Да. Всичко, което се изисква от родилките по отношение на този въпрос е да попълнят една молба в АГ отделението. Това е - процедурата е готова и детето е "спасено" от окончанията, идентифициращи го по име като българче...

За да бъдем модерни ли се отричаме от всичко българско и родно? Защо с лекота оставяме родовата си принадлежност? И какво ще отговорим на детето си, когато един ден с любопитство то ни попита за причината, която стои в основата на различното му име? 
 
Но ето, че в последните години, често лишаваме децата си от окончанията, дори и тогава, когато името на бащата позволява употребата им. Имена от рода на Мария Стефан Ивайлова, Георги Петър Манолов и т.н. са все по-често срещани. Истината е, че тази мода, особено в по-големите градове, напоследък се радва на изключително силен интерес.