Как да противостоиш на Русия - третият том на „Строителите на съвременна България” разкрива неизвестни исторически факти

Симеон Радев не доживява да види епохалния си труд издаден в пълнота

Култура
12:40 - 25 Юли 2022
2775
Как да противостоиш на Русия - третият том на „Строителите на съвременна България” разкрива неизвестни исторически факти

„Ако би русите да искат да направят десант, войските няма да стрелят срещу им, но да се изтеглят по шосето към Шумен и да не правят никакви нападения, докато не получат от правителството изрична за това заповед. Русите се мъчат да предизвикат българското правителство на някоя крайна постъпка, за да оправдаят окупацията.” Такава телеграма изпращат най-висшите български управници до градоначалника на Варна.

Подадена е на 12 октомври 1886 г. от регентите Стефан Стамболов и Сава Муткуров и министър-председателя Васил Радославов, а през нощта на 13-и руският клипер „Забяг” с 12 оръдия и 155 моряци на борда е на топовен изстрел от града. На 17 октомври край българския бряг заплашително вее платна още един боен кораб на Руския императорски флот – „Память Меркурия”.

А два дни по-късно във Велико Търново се открива Третото Велико народно събрание, чиято основна задача е да избере нов княз на България след абдикацията на Александър I Батенберг.

Русия не признава нито парламента, нито регентите, нито правителството, защото според нея те са нелегитимни. България е горещият картоф на Европа и изгледи за разрешаване на кризата няма на хоризонта.

Няколко месеца по-късно – през март 1887 година Драган Цанков – деец на църковната борба преди Освобождението и деен политик и двукратен министър-председател на България подава мемоар до Високата порта в Цариград с искане турски войски да окупират Източна Румелия! А Ахмедаа (Мехмедаа) – предводителят на башибозуците, изклали Батак по време на Априлското въстание 1876 г. става благодетел на българите, избягали от наказание в родината си след контрапреврата от 10 август десет години по-късно!

Тези факти от страстите български са известни от десетилетия, но не и на широката публика. Големият публицист, историограф и дипломат Симеон Радев разказва за тях с болка в сърцето в третия том на епохалния си труд „Строителите на съвременна България”, чието второ издание излезе тези дни в обем от 960 страници и с твърди корици с логото на издателство „Лист”.

„Неговото бягство (на архимандрит Тилев – Бел. ред.), както е описано в Le Moniteur Oriental, било цяла одисея. От Татар-Пазарджик той тръгнал преоблечен, расото му скрито в една торба. Както С. С. Бобчев и Д. Юруков, и той минал границата през Родопите и както тех гостувал на Ахмедаа Тъмръшлията. Отец Тилев при Ахмедаа, палача на Батак! Тоя същи Тилев, който с крайна опасност за живота си бе събрал в 1876 г. и съобщил по тайни пътища на Екзархията тия страхотни известия за кланетата, които, предадени в английския печат, потресоха Европа. Какво не видя тая бурна епоха!”

Симеон Радев работи над третия том на „Строителите...” в продължение на десетилетия, но така и не доживява да го види издаден. „Нека напомня, че големите и добре известни първи два тома на „Строителите“ бяха публикувани в 1910 и 1911 г. Оттогава Симеон Радев не престана да готви и продължението им. С избухването на войните и влизането му в дипломатическата кариера обаче осъществяването на това му желание се натъква вече на ред спънки – обективни, странични, временни. Но сетне – и непреодолими.

На Симеон Радев, който живя повече от 22 години и подир 9.IX.1944 г., не беше позволено дори да мисли за ново, непреиначено издание на труда му, камо ли за продължението му. Знайно бе защо и под чие външно давление. Не остана и само с това. Затегна се надзорът над движенията му и над жилището му. Занапред ние, и тримата, трябваше от ден на ден да се борим – както се казва – за хляба си.

Нямахме ни спокойствие (в най-буквалния смисъл), ни необходимото време за преглеждане оцелялото от книжата ни след прибирането ни от чужбина и страшната нощна бомбардировка от 10 януари 1944 г., с  последвалата я деветмесечна „евакуация“. Това, което в тихите ни напрегнати ровения намирахме, след постепенното „закърпване“ на полуразрушения ни апартамент, се стараехме поне да увием в подръчни хартии или вестници и да приберем нейде „на завет“ от прах, влага, паразити и разложение.

Помня например – между другите ни констатации за похабени или липсващи неща – с какъв потрес открихме после, че и една важна част от ръкописите тъкмо за третия том на „Строителите“, дадени набързо след първите бомбардировки над София на уж сигурно, държавно съхранение, се оказаха липсващи. Десетилетията, които последваха, не бяха за нас по-малко потискащи. Работехме ту единично, ту заедно, но над други трудове, които също не виждаха бял свят”, пише синът на автора Траян Радев в предговора към Том 3.

Княз Кирил Преславски и Симеон Радев преди среща с президента на САЩ Хърбърт Хувър, Вашингтон, 1929 г.

След десетилетия упорита работа той успява да открие, разчете и подреди записките на своя баща и така реализира третия том на капиталното изследване, излязъл за първи път през 2009 г. – 42 години след смъртта на Симеон Радев. Трудът обхваща периода от детронирането на княз Александър I Батенберг до възшествието на княз Фердинанд на българския престол.

Авторът предлага богата картина не само на личностите от онова време, но и на задкулисието в европейската политика, натиска на Русия и намесата ѝ в българските работи.

Наред с детайлните факти на събитията, читателите ще открият и психологически портрети на водещите европейски фигури от онова време, сред които германският канцлер Ото фон Бисмарк, английската кралица Виктория, руският император Александър III, принц Фердинанд, Стефан Стамболов, Захарий Стоянов, Димитър Петков, и още и още...

Както сам отбелязва авторът: „Днешното поколение няма представа за онова бурно време, когато съдбата на България се люлееше над една пропаст. То съди за него по гласа на тия, които сега най-високо викат. И на странни неща сме свидетели. Ето преди няколко години се издигна до Русе, на мястото, дето бяха разстреляни водителите на метежа, един паметник за увековечаване на тяхното име.

Ние няма да кажем нищо срещу починалите. Със смъртта си те изкупиха своя грях. Сега – мир на праха им. Но когато се прави опит за възвеличение на тяхното име, ние трябва да напомним това що бе: тия хора паднаха под ударите на закона, след като дигнаха ръка срещу отечеството си.

Ако тях славим, какво да кажем тогава за другите, за ония, които паднаха от куршумите на метежниците (става дума за участниците в преврата от 9 август 1886, довел до свалянето на Александър I Батенберг), бранейки българската свобода? Двайсет и седем души от дружината „България за себе си“ паднаха в тая съдбоносна борба, двайсет и седем души скромни граждани, които грабнаха пушките си, защото видяха, че България погива.

Нека други да възхваляват убийците ви, о, безименни герои на българската независимост: аз коленича пред вашия велик образ и душата ми ридае над вашите безкръстни гробове. Как бих желал да мога да ви възпея тук вдъхновено, така както Мишле възпя гордите и дрипави пълчища, които летяха към границата, за да бранят, против френските емигранти и европейските монарси, великата революция!

Техните синове духом сте вие, без да знаете, носители на свещената мисъл, че който с помощ на чужда държава се бори срещу отечеството си, е предател. Но ако аз нямам тая дарба, ще дойде друг след мен, по-даровит – може би някой от тия деца, които, пеейки бойни песни, минават в строен ред пред прозорците ми – и той ще ви даде безсмъртието, което ви чака. След вас настъпиха подли времена: кой е патриот и кой е предател, не се знае добре. Тая черта, която вие начертахте със своята кръв, се губи. Но чакайте спокойно – ще дойде вашият ден и вашият подвиг ще възсияе...”

Корицата и художественото оформление на третия том на „Строителите на съвременна България” са дело на Милена Вълнарова.