Как искам да живея в един различен свят: Кирил Маричков полетя към небето (ФОТО)

Хиляди се поклониха днес по обед пред Кирил Маричков и го изпратиха с аплодисменти в последния му път. Повече от два часа продължи поклонението в столичния храм "Света София" пред един от най-обичаните български музиканти и създател на група „Щурците“. През цялото време опашката с дошли да се сбогуват продължаваше от входа на църквата до ул. „Раковски“.

Поклонението започна в 13 часа в храма „Света София”. Отпред се изви дълга опашка от хора, дошли да си вземат последно сбогом с музиканта. Много колеги музиканти, актьори, приятели, почитатели, политици си взеха последно сбогом с незабравимия рокаджия. Съболезнования приемаха съпругата му Веселина, сестра му Люба Маричкова и синът му Кирил Маричков-младши, който се върна от Рим, за да се прости с баща си.

Ковчегът бе изнесен от храма под аплодисментите на гражданите малко след 15 часа.

Кирил Маричков си отиде в петък, малко преди да навърши 80-годишна възраст. Той е известен като фронтмен и основател на легендарната рок група „Щурците”, които се превърнаха в икони на българската рок сцена. Някои от най-известните му песни, които ще останат в паметта на поколенията, са „Клетва”, „Две следи” и „Среща”.

"Рано беше", каза при пристигането си в храма "Света София" Йордан Караджов от "Сигнал". „Отиде си един човек, но остава една епоха в съзнанието и душите на много, много българи. Съжалявам, не трябваше това да се случи. Можеше още малко да радва хората", добави вокалистът на "Сигнал".

Актьорът Христо Мутафчиев, който беше един от многото присъстващи на поклонението, определи Кирил Маричков като изключително добър човек, над слава и суета. „Голям музикант със стил. Спокоен човек, никога не съм го виждал да избухва”, продължи Мутафчиев.

По думите на композитора Стефан Димитров вокалистът на „Щурците” бил честен човек, който вярвал в това, което прави.

„Още  от ранно детство с моята първа рок група, се опитвахме да свирим музиката на „Щурците” и песните на Кирил Маричков. Той завинаги ще си остане легенда. Кирил Маричков е вдъхновител за любов, мир и свобода. Не трябва да забравяме имената на хора като него, трябва да следваме техния път”, каза Стоян Янкулов – Стунджи.

"Кирил Маричков остави голямо богатство. Не само за българската музика, а за музиката въобще. Ще ни липсва!, добави Атанас Пенев – вокалистът на Б.Т.Р., продължавайки.

На поклонението дойдоха всички музиканти от "Фондацията", които за съжаление станаха свидетели на трагичната кончина на Щуреца - Иван Лечев, Дони, Славчо Николов, Венко Поромански, както и Валди Тотев.

Целият рок и естраден елит от по-възрастното и от по-младото поколение се поклони пред Кирил Маричков - певци, инструменталисти, поети Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Васил Найденов, братя Аргирови, Александър Петров, Ерсин Мустафов, Васил Гюров, Никеца, Михаела Филева, Васко Кръпката, Стоян Михалев, Милена, Дичо от D2, Марияна Попова, Етиен Леви, Михаил Шишков, Рафи Бохосян, Денис Ризов... 

Сред присъстващите бяха и актьорите Христо Шопов, Мартина Вачкова, Катерина Евро, водещият Ники Кънчев, скулпторът и бивш министър на културата Вежди Рашидов. Политици също се поклониха пред рок легендата - Иван Костов, Филип Димитров, Стефан Софиянски, Емануил Йорданов, Николай Денков, придружен от пиара на "Продължаваме Промяната" Найо Тицин, Станка Желева, Асен Григоров. 

Лили Иванова изпрати венец. Венци бяха изпратени и от кмета на София Васил Терзиев, от Слави Трифонов и "Ку-Ку бенд", от Комисията по културата и медиите, от ПГ на ГЕРБ-СДС, от Българско национално радио, от Софийска филхармония, от министъра на вътрешните работи Атанас Илков. ТВ водещият Ники Кънчев донесе венец от група "Тангра". Траурни венци бяха изпратени и министър-председателя Димитър Главчев, както и от Столичния общински съвет.

Снимки: Агнес Методиева

Кирил Маричков - Моят свят

И отново стоя на брега на реката
и загледал водата замислен мълча.
Тишина и мъгла бавно скапват душата,
младостта отминава както всяка мечта.

И макар че от кал сме направени, Господи,
аз не искам във кал да прекарам живота си.
И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча.

Как искам да живея в един различен свят!
Не, не ми казвай, че греша - не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя!
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!

Моят свят не е твоя, искам сам да вървя!
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!