Как Истанбулската конвенция се прокрадна в резолюцията срещу България
Горещият картоф "Истанбулска конвенция" се оказа един от основните проблеми, с които според парламентарната Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) заслужава да се издаде и приеме от Европарламента и Еврокомисията резолюцията срещу България, провокирана не от джендър темата, а от дългомесечните протести срещу властта у нас. След снощния крайно вял дебат в Брюксел по повод събитията у нас и съмненията за потъпкването на гражданските свободи чрез репресии срещу бунтарите на площадата, депутатите от комисията излязоха с проектотекст, в който изрично се настоява управляващите от ГЕРБ и патриотите да направят всичко възможно, за да се приемат поне част от точките на конвенцията.
Въпреки че още преди 2 години Конституционният съд излезе с изрично решение, че Конвенцията няма място у нас и не може да се ратифицира заради несъответствия с националното законодателство и българската доктрина, сега тя може отново да бъде подложена на дебат поради натиск от Европа, тълкуват представители и на БСП, и на националистическите формации.
В ключовата точка 17 от проекторезолюцията на LIBE пише, че трябвало да се намери път към гласуването на текстовете поне за частичното приемане на спорния документ, като евродепутатите от комисията насърчават да се намери такава редакция, че да се избегне решението на Конституционния съд. "А за останалите текстове да се потърси начин за разширяване на обществените разисквания и междувременно България да изгради достатъчно центрове и социални услуги, така че да подпомогне жертвите на домашно насилие", пише още там. Миналата година в състава на предишния Европарламент само двама наши представители гласуваха "за" Истанбулската конвенция, а болшинството се въздържаха или сложиха черен печат на документа.
В проекта е записано още, че не е оказана достатъчна подкрепа за спиране на дискриминацията и по отношение на еднополовите връзки, и по отношение на ромското малцинство, като за пример се дава липсата на адекватни действия за предотвратяването избухването на взривове от COVID-19 в гетата.
До момента не е ясно как тези въпроси намериха място в текста на евродепутатите, загрижили се за случващото се в България, на фона на протести срещу властта в последните близо 4 месеца, които нямат нищо общо нито с ромското включване, нито с огромния брой случаи на домашно насилие.
Заради въпросната точка 17 пък започна ожесточена атака срещу основните инициатори на изслушването - нашите пратеници Елена Йончева, Сергей Станишев, Петър Витанов и Радан Кънев. Всъщност, Lupa.bg ще ви припомни, че и Кънев, и Станишев гласуваха "въздържали се" от приемането на Истанбулската конвенция миналата година.
Очаква се текстът на резолюцията да бъде гласуван в четвъртък в залата на Европарламента.
