Как Ливърпул патентова израза "почти шампион"

Феновете се чудят защо Ливърпул не е печелил титлата вече 29 години. Отговорът е много прост – защото винаги е имало поне един по-добър отбор от тях.

Така се случи и този сезон. Мърсисайдци отново не успяха в преследването си на титлата и остават без такава в ерата на Висшата лига.

По-добрият отбор тази година отново бе Манчестър Сити, който се превърна в първия тим, защитил титлата си от 10 години насам, след като за последно това направи градският съперник Юнайтед през 2007/08 и 2008/09.

„Гражданите“ успяха да наваксат седем точки изоставане, каквато бе преднината на Ливърпул в един момент от сезона, и с финален спринт от 14 поредни победи почерни мърсисайдските мечти.

Тези ситуации се превръщат в запазена марка на Ливърпул, чиито фенове са принудени отново да гледат с надежда към следващия сезон и да се надяват, че най-накрая той ще се окаже техен.

В 29-годишната история на Висшата лига „червените“ на няколко път се озоваваха в подобна позиция, но така и не успяваха да излязат като крайни победители.

От шокиращото напускане на мениджърския пост три месеца преди края на сезона до обвинения към шефовете на Лигата за това, че фаворитизират противника, историите на провалите на Ливърпул са повече от пленяващи.

След поредния такъв ще ви върнем назад във времето, за да ви ги припомним.

1990/91: Всички в клуба бяха в шок
Представете си какво би означавало Юрген Клоп да си тръгне три месеца преди края на сезона и ще разберете чувството на феновете и всички в клуба, когато Кени Далглиш обяви, че се оттегля от поста си като мениджър на 22 февруари 1991 г.

„Червените“ имаха три точки преднина на върха, когато два дни след равенството 4:4 с Евертън за ФА Къп, Далглиш разтресе английския футбол, слагайки край на 14-годишната си авантюра като футболист и треньор в Ливърпул.

След това той обясни, че не е успял да издържи на стреса, включително и бъдейки пряк свидетел на трагедията от Хилзбъро през 1989-а. Решението му обаче изуми дори най-близките му хора.

Сривът при миналогодишните шампиони бе мигновен. Дългогодишният треньор в клуба Рони Морън бе назначен като временен мениджър, с който Ливърпул загуби три мача в следващите осем дни – 1:3 от Лутън, 0:1 на „Гудисън парк“, в реванша от петия кръг на ФА Къп, и 0:1 от съперника за титлата Арсенал, който в края на сезона щеше да бъде коронован като шампион.

Дори назначението на Греъм Сунес на 16 април не спаси сезона. С него начело Ливърпул загуби два от последните си пет мача, но дори и с пет победи нямаше да догони Арсена.

„Червените“ бяха загубили само два от 24-те двубоя с Далглиш в началото на кампанията, но след това паднаха в шест от оставащите 14 без него. Все пак, завършиха втори, поставяйки рекорд от 10 поредни сезона, финиширайки сред първите два – постижение, което впоследствие Манчестър Юнайтед щеше да изравни между 1991/92 и 2000/01.

1996/97: Мощен старт и разочароващ финал
За първи път в историята на Висшата лига Ливърпул бе начело по Коледа през 1996 г. Но не за последен път щеше да пропилее аванса си, а в този случай завърши едва четвърти, зад Нюкасъл и Арсенал заради по-лошата си голова разлика.

Пролетта довя вятъра на промяната, но тя не бе по вкуса на „червените“. Постоянството в резултатите се изпари и заради индивидуалните грешки на Дейвид Джеймс.

Вратарят сбърка фатално при два корнера за загуба срещу Ковънтри, след което се провали и на „Анфийлд“ през април, което означаваше, че Манчестър Юнайтед има вече три точки аванс на върха.

Големият проблем на Ливърпул в онзи сезон бе, че не успяваше да вземе точки, когато не играеше на топ ниво. Нещо, което сър Алекс Фъргюсън и неговите „червени дяволи“ направиха, а в края на сезона дръпнаха цели седем точки пред останалите три от Топ 4.

2001/02: На десет мача от величието?
Ливърпул завърши в Топ 2 за първи път от 1991 година, въпреки че изкара голяма част от сезона без мениджъра си. Жерар Улие липсваше от резервната скамейка за цели пет месеца поради заболяване.

Асистентът му Фил Томпсън пое юздите след октомври, но след като претърпя операция на сърцето, французинът се завърна през април и заяви, че тимът му е на 10 мача от величието, тъй като Ливърпул преследваше трофеите във Висшата лига и Шампионската лига.

Всъщност, се оказа, че са на седем от това да завършат с празни ръце, след като предишния сезон бяха триумфирали с требъл – двете домашни купи и Купата на УЕФА.

Байер Леверкузен, изненадващо, отстрани Ливърпул на четвъртфиналите в Шампионската лига, след което „червените“ не успяха да се преборят с Арсенал за титлата. Тимът на Арсен Венгер завърши силно – с 13 поредни победи, и триумфира с втория си дубъл в рамките на четири години.

„Червените“ прекараха доста време на върха, но само защото бяха изиграли повече мачове от Арсенал (звучи ли ви познато?). И дори 13 победи в последните 15 кръга не бяха достатъчни за шампионската титла.

2008/09: Нека говорим с факти
Психологическите игрички не влязоха в арсенала на Пеп Гуардиола и Юрген Клоп през този сезон, но едно десетилетие назад те бяха любимото оръжие на сър Алекс Фъргюсън, което използваше повече от умело срещу противниците си.

В този случай първият „изстрел“ дойде от страна на Рафаел Бенитес, който щеше да съжалява за това си действие. Но все още не го знаеше.

На 9 януари 2009 г. Ливърпул имаше седем точки преднина, въпреки че Юнайтед беше изиграл два мача по-малко. По време на пресконференцията си Бенитес извади лист А4 и започна да изрежда списък с оплаквания, насочени към директния противник за титлата.

Те варираха от начина, по който Фъргюсън се отнася със съдиите, до програмата, която била направена в полза на Юнайтед.

Действията на Бенитес обаче имаха обратния ефект. Испанецът вкара Ливърпул в глупавата роля на жертва и даде повод на Юнайтед да опровергава думите му.

Казано по друг начин – Рафа сам мотивира и предизвика противника. Сигурно сър Алекс е гледал брифинга с лукава усмивка, усещайки още тогава до какво ще доведат думите на Бенитес.

Както през този сезон, така и в онзи, проблемът на Ливърпул не бяха загубите. „Червените“ загубиха само два пъти през сезона, но завършиха наравно цели 11 пъти, което даде титлата в ръцете на Юнайтед.

Тя се оказа 18-а, с което „червените дяволи“ изравниха тогавашния хегемон. Запитан дали винаги най-добрият отбор печели титлата, Бенитес отговори: „Това означава само, че имат повече точки.“

2013/14: Само ако не се беше подхлъзнал…
За разлика от други провали на Ливърпул в битката за титлата, този се помни с един-единствен момент.

В един априлски ден екзалтираните фенове на „Анфийлд“ се готвеха да посрещнат автобуса на Челси с факли, пиротехника и песни „ние сме шампиони“.

Запалянковците бяха сигурни в триумфа на тима си, който бе нанизал девет поредни победи и се нуждаеше от седем точки в последните три кръга, за да може сезонът, най-накрая, да се окаже техен.

„Това беше шок. Нереален инцидент. Нямаше опасност и затова четворката защитници бе разпръсната, защото владеехме топката“, спомня си Глен Джонсън пред BBC.

Бившият бранител описва подхлъзването на Стивън Джерард, което вече с превърна във фолклор и в нарицателно за провалите на Ливърпул в опитите си да стане шампион.

Челси си тръгна с победата от „Анфийлд“ и Ливърпул бе с равни точки със Сити, но с девет гола по-лоша голова разлика. В предпоследния кръг поведоха с 3:0 срещу Кристъл Палъс на „Селхърст Парк“ и изглеждаше, че са на път да намалят изоставането си по този показател. Но ги чакаше поредният трагичен край.

„Сякаш така бе писано – разказва още Джонсън. – Техните футболисти играеха така, както не са играли никога преди.

Не мога да си спомня името му, но един от техните полузащитници изстреля такава бомба, каквато няма да изстреля никога, която от 40 метра се заби в горния ъгъл.“

Играчът, за когото говори, е Деймиън Дилейни и той отбеляза първия гол, с който Палъс намали резултата 11 минути преди края. След това резервата Дуайт Гейл вкара набързо още два, за крайното 3:3, което разплака Луис Суарес и остави Ливърпул без титла за пореден път.

Победата в последния кръг над Нюкасъл не свърши никаква работа, защото Сити също победи Уест Хем и спечели титлата – не с една, а с две точки пред мърсисайдци.

Историята на тези провали обаче далеч не безпокои Юрген Клоп. Мениджърът на Ливърпул е готов да опита отново и отново още от следващия сезон.

„Това ни беше първият опит да спечелим титлата. Това, което се е случвало преди това, няма общо с нас. Сега ни беше първият опит и не успяхме по възможно най-впечатляващия начин.

Дали можехме да направим нещо повече? Не мисля. Знам, че хората ще намерят нещо и ще кажат, че точка тук, точка там... Имахме своите късметлийски моменти, Сити имаше своите – срещу нас и срещу Бърнли. Ние пък вкарахме странен гол срещу Евертън и един много късен срещу Нюкасъл.

Не става дума да надиграеш някога, а да продължиш да вярваш и да останеш в надпреварата. Сити видя, че трудно ще се отърве от нас, а ние също не успяхме да се отървем от тях“, каза Клоп след последния съдийски сигнал за сезона.

А от следващия – всичко наново. Дано ни предложи също толкова велики емоции. А дали ще е „техният“ ще видим след има-няма 12 месеца.