Как се случи Съединението на България

Днес, 6 септември България отбелязва 134-годишнината от една от най-светлите си дати в историята - Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Предисторията на тази важна за всички българи дата започва на 3 март 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Турция.

Според договора освободената от 5-вековно османско робство България става „автономно княжество с християнско правителство и народна милиция“. Границите й обграждат териториите на българската Екзархия, призната като църковно самостоятелна от Високата порта – с обширни земи, населени с етнически българи. Договорът е временен, а действието му е в сила едва 4 месеца – до юли 1878 г., когато е подписан Берлинският договор. На тази среща няма български представители, страната ни разчита на добрата воля на Великите сили, всяка от които преследва свои интереси.

Берлинският конгрес разделя Санстефанска България на части – Княжество България и Източна Румелия, която става автономна област под властта на султана и Македония, Одринска Тракия и Родопите, върнати на Османската империя. Връзките между разделените български области обаче продължават. Особено активни са те между Княжество България и Източна Румелия. В Румелия се заражда силно народно движение за обединението на всички българи. Лидер в това начинание е Захари Стоянов – човек, израснал от неграмотен овчар до публицист и писател, един от апостолите от Априлското въстание. Подобно на революционните комитети от преди Освобождението, се създава Български таен централен революционен комитет. Идеята е чрез въстание в Източна Румелия да бъде отхвърлена османската власт и областта да бъде присъединена към Княжество България.

Бунтът започва на 2 септември 1885 г. в Панагюрище с изстрели и викове „Долу Румелия, да живей Съединението“.

Инициаторите са арестувани, но 2 хиляди души обсаждат околийското управление и властите са принудени да освободят задържаните. Бунтът се разраства. На 5 септември генерал-губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич свиква спешно заседание

Българският таен централен революционен комитет, 1885 г. От ляво на дясно: Коста Паница, Иван Стоянович, Захарий Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов.

На заседанието е взето решение, каквото и да става Цариград да не бъде информиран. Военните застават на страната на надигналия глава народ. От името на революционния комитет Захари Стоянов и друг член на комитета – Иван Андонов, заявяват на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, че е свален от власт. Прочетено възвание, обявяващо съединението на Южна и Северна България под скиптъра на българския княз Александър I. Създава се временно правителство начело с Георги Странски, което да управлява до идването на княза.

Новината за съединението намира княз Александър Батенберг в резиденцията му край Варна. Той веднага заминава за Търново и на 8 септември издава манифест, с който приема и узаконява съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Картичка за Съединението на България, която показва възторга на триумфиращите и обединени българи