Как соц властта прекръстваше хората със  срамни имена

Две неща идват с нас на света без изобщо да ни питат – датата на раждане и как ще се казваме. Ако Господ или природата са в дъното на първото, макар в наши дни датата и даже часът все по-често да се поръчват при чичо доктор, то за името цялата „вина“ е на родителите. Добрата новина е, че името може да се смени, съвсем законно по правов ред. Например ако се казваш Електричка, кръстена на дядо си Ламби, без проблем ще получиш разрешение да се прекръстиш.

Прашните страници на съвсем близката ни история, тази от времето на соца, са пълни обаче с наистина „исторически“ смени на имена. И не става дума за т. нар. Възродителен процес. Макар и в него да е известен случай в който възрастен мъж Керим получва чисто ново женско име с испански корен Кармен.

Легендарният пример за смяна не просто на личното име, а на изхвърляне на фамилията му е с първия български космонавт Георги Иванов. Баща му наистина е Иван, но по фамилия е Какалов. Когато през 1979 г. нашият летец ще става космонавт се подготвя за легендарния си полет в Звездното градче край Москва. Офицерът от българските ВВС се появява там като Георги Какалов – потомък на стар ловешки род. На шефовете на съветската космическа програма обаче изобщо не им дреме колко прочута е фамилията. На руски тя означава нещо доста неприятно. Звучи като да е от глагола „какать“ – в превод на български акам, нааквам се.

Съветските генерали абсолютно безпардонно сметнали, че не е достойно за един покорител на Космоса да се нарича така. И немедлено било разпоредено да се задраска фамилията на българското мустакато момче и да остане само с бащиното име Иванов преди да излети извън атмосферата на Земята на на 10 април 1979 г. Може би за да им го върне на руснаците, а не защото не можеше да го произнесе, нашият пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков пък наричаше техния космонавт Николай Рукавишников – Рукашивников, а народният фолклор го изкриви на Рукашибников.

„Нравствено – стилистични“ причини за смяна на имена виреят по онова време и на българска почва, подобно на руската. По време на студената война БТА с един замах побългарява името на външния министър на Израел. Заменя му една буква от фамилията и първият израелски дипломат от онова време у нас вместо Аба Ебан се казва Аба Еван. Вестниците, радиото и телевизията целенасочено набиват новата фамилия.

Преди Ебан го отнася друг дипломат – и то от братска Чехословакия. Той пристига у нас с изключителното на български език име Павел Пишка. Конфузната фамилия не е променена обаче нито на Пашка нито на Пешка или пък защо не на Пушка. Оказало се, че просташките коментари из София са непрестанни и може би затова Чехословакия набързо си отзовава Пишка.

По сходна причина лидерът навремето на комунистическата партия на САЩ Гъс Хол у нас се изписва и произнася в Гюз Хол, когато на няколко пъти е гост на Тато. И бившият президент на Тайван Ли Тън Хуй в в българските медии бе прекръстен на Ли Тън Хуей.

Родните лингвисти пък имат пословичен пример с метаморфозата у нас на името на английската историчка, живяла и работила и много популярна дълги години в България Мерсия Макдермот. Транскрипцията на името й е леко изкривена, защото при спазване на правилата тя трябва да се именува на български Мърша Макдермот.

С идването у нас на демокрацията обаче и имената са напълно разкрепостени. Когато пристига на работа в софийското посолство на САЩ американският дипломат Джон Мензис никой не го прекръсти, а той просто се шегуваше с фамилията си.

Свободно из медиите ни защъкаха унгарският олимпийски медалист Адриан Анус, футболистът Куро Торес, феноменалния аржентинския тенор Хосе Кура, който посети България през 2003 г. Днес е изключено да си представим, че заради някакво „целомъдрие“ по социалистически трябва да прикрием името на бившия главнокомандващ руския военно-морски флот адмирал Владимир Куроедов. А защо не и на президента на Русия Владимир Путин.

Секси певицата Кристина Димитрова разкри, че и тя е била прекръстена. Истинското й име е Кръстина, но по времето на соца в общината я записали Кристина. Дуетната половинка на Орлин Горанов разкрила тайната преди 10 години в кръщелния регистър на църквата „Св. Седмочисленици“. Тогава тя за първи път разбрала, че е Кръстина. Оттогава певицата започнала да ходи на Кръстовден, 14 септември, когато празнува имен ден, в Кръстова гора и се влюбила в това място. Страхотно ми харесва това име, бих се прекръстила официално на Кръстина, призна изпълнителката.

Фолк звездата Ивана също е родена с друго име. Певицата е кръстена от родителите си Иванка. Когато започва кариерата си обаче, тя маха „к”-то в името си и приема болярското название. Преди няколко години звездата на фолка променя личните си документи и вече официално се казва Ивана - така, както я познава публиката.

„Никога не съм се срамувала от името си. Просто го промених, защото всички ме знаят като Ивана - 17 години съм така. Кръстена съм на баба си, която много обичам”, казва изпълнителката на „Шампанско и сълзи”.

С друго име се е появила на бял свят и в водещата Радост Драганова. Тя се е казвала Недка. Когато започва кариера в телевизията обаче, се прекръства на Радост.