Как Тръмп задълбочава разлома между Берлин и Париж

Свят
13:43 - 05 Август 2019
867
Как Тръмп задълбочава разлома между Берлин и Париж

Нито френският чар, нито прусашката деловитост дават плодове в общуването с президента на САЩ. Доказват го агресивните туитове, с които Доналд Тръмп атакува ту Еманюел Макрон, ту Ангела Меркел.

Канцлерката и президентът са единодушни в смайването си от необичайно кресливия тон, с който се поддържат трансатлантическите отношения. Въпреки това обаче германо-френският съюз е поставен на изпитание тъкмо от Доналд Тръмп. Американецът сякаш е прозрял колко различни са интересите на двете най-мощни икономики в ЕС.

Разломът между Париж и Берлин

Франция, която от немай къде трябва да се грижи за някакъв ред в африканския заден двор, особено държи на близко сътрудничество с Вашингтон в областта на сигурността и отбраната. През 2009 година Париж инсталира своя военна база в Абу Даби, на Персийския залив, и с това стана младши партньор на американците. Освен това, откакто преди десет години се завърна в интегрираните командни структури на НАТО, Франция се превърна от опърничав партньор в пълен отличник.

Точно по обратния начин се развива германското членство в НАТО. Като световен шампион по износ Германия се стреми най-вече да опази глобалната свободна търговия с ниски мита и ниски препятствия пред достъпа до пазари. Дългосрочните геополитически съображения играят второстепенна роля, независимо дали става дума за подсигуряването на Ормузкия проток, изграждането на газопровода „Северен поток-2" или пък оръжейния експорт за Саудитска Арабия.


Различните измерения на конфликтите със САЩ не укрепват германо-френския съюз. Напротив. В тях се крие експлозив, който може да взриви структурите на властта в ЕС. За разлика от Меркел, Макрон изобщо не се бои да тръгне на търговски сблъсък със САЩ. Той се противопостави на брюкселските планове да се преговаря със САЩ за ново търговско споразумение. Въздействието на това негово вето беше чисто символично, но в същото време показа колко е дълбок разломът между Франция и Германия.

Макрон се аргументира с факта, че Тръмп не зачита Парижкото споразумение за климата. Според френския президент, занапред ЕС може да сключва търговски споразумения единствено с държави, които се придържат към договореното в рамките на ООН. Макрон настоява още опазването на климата да бъде обявено за най-важен приоритет. И с това злепоставя германското правителство, което няма желание да се присъедини към принципа „свободна търговия само при спазване на климатичното споразумение".

Макрон не се страхува

Но стратегията на Макрон „Да направим Земята отново зелена" във вътрешнополитически план изобщо не дава резултатите, които той би искал да види. Или поне до този извод стига свиканият от самия него Висш климатичен съвет в един 50-страничен доклад с многозначителното заглавие „Да се действа в съзвучие с амбициите". Експертите критикуват Франция, че не е постигнала климатичните си цели, защото не е действала достатъчно решително за намаляване на вредните емисии от автомобилния транспорт и за по-добра изолация на сградите.


В борбата си за въвеждане на дигитален данък френският президент Макрон изобщо не се страхува от някакви американски санкции. Макрон си вае образ на човек с убеждения, който зове обществената съвест да натовари с повече данъчна отговорност един такъв бързо растящ сектор като дигиталната икономика. В Париж смятат, че досега не може да се постигне европейско единодушие по въпроса, само защото на Германия ѝ липсва достатъчно борбеност.

Ето защо Макрон реши страната му да поеме сама по пътя към дигиталния данък – независимо, че това намерение му навлече гневни изблици на Тръмп срещу френските вина. За сведение: дигиталният данък се отнася до фирми, които със своя дигитален бизнес изкарват годишно повече от 25 милиона евро във Франция и повече от 750 милиона евро по цял свят.

Сметките на Макрон

Тръмп ще посети Франция за срещата на Г-7 в Биариц след три седмици, а дотогава гневът му ще се е изпарил. Такива поне са сметките. 44 години след първата среща между водещите индустриални страни, проведена в Рамбуйе, Франция ще стори нещо досега нечувано: ще се откаже от заключително комюнике, за да прикрие липсата на консенсус със САЩ. По този начин ще бъде предотвратено и още нещо: новият британски премиер Борис Джонсън няма да може официално да се изфука с привилегированата си връзка с Вашингтон.


Макрон няма нищо против, когато Тръмп громи германските самоизмами. Защото Париж също вече не приема възгледа, че заради Втората световна война Германия и до днес не бива да поема отговорност в областта на сигурността и отбраната. Франция не одобрява нито дискусията, поведена от германските социалдемократи срещу плановете 2% от бюджета да отиват за отбрана, нито пък германските нравоучения заради френския оръжеен износ за Саудитска Арабия. И понеже стана дума за германските социалдемократи: Макрон вече вдигна ръце от тях, точно така, както и от техните другари - френските социалисти.


Михаела Вигел, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

(Материалът е от "Дойче веле")